Новата книга на Николай Иванов – писател, историк и изследовател, е част 2 от излязлата вече книга „Убиецът на Ботев – нови архивни документи“. В нея са разгледани нови документи около погребението на Христо Ботев, съхранявани в архивите на БАН и останали до момента непубликувани.
Тези документи са от направената на 10.01.1934 г. комисия във Врачанското читалище „Развитие“, където свидетели дават показанията си за погребението на Христо Ботев. В спомените на Петър Мазнов се разказва как на 24 май 1876 г. овчарят дядо Вълко Очиндолски на четвъртия ден от смъртта на Ботев вижда орли да се вият там, дето той е застрелян. Дядо Вълко повежда магарето си и отива да събере каквото е останало от костите на войводата. Увива ги в свои дрехи и ги погребва до вечерта край стените на средновековната църква „Св.Троица“ на 3,5 километра от гр. Враца. Спомените на Петър Мазнов се преповтарят със спомените на Вачо Пиронков от същото време. До назначаването на Никола Обретенов за околийски управител на Враца през 1882-1883 г. честването на Ботев е ставало в местността „Манастирски дол“ до църквицата „Св. Троица“. С назначаването на Н. Обретенов той нарежда честванията да стават горе в местностите Селището и Камарата до 1901 г. През тази година се чества и 25 години от смъртта на Ботев. Взема се решение честването да става „при „Околчица“…понеже от „Околчица“ се виждат много хубави гледки. Тогава, също така, се взе решение да се направи за в бъдеще един голям паметник на Христо Ботев именно на това място „Околчица“, за да се вижда отдалеч от влак, минаващ по жп линия с. Мездра към София“.
Не е ясно защо Никола Обретенов, който знае къде е погребан Ботев не прави нищо да се постави поне паметен знак на гроба му. Така гроба е заличен, а се правят молебени на „Околчица“. Авторът смята, че това е вследствие на партизанските борби след Освобождението, когато и Ботев е позабравен, а към семейството му има негативно отношение. Авторът посочва, че когато четниците тръгват за България са носили и доста пари и може би това също е причина за поведението на Никола Обретенов. Знае се, че селяни от околните села са намирали архив, пари, оръжия и знамето на четата.
Спомените на очевидците са предадени от Д. Бучински, на който не е разрешено да ги издаде, в БАН. Така смята той, когато някой ги издаде, ще го впише като съавтор. Уви, те са неизвестни до днес, когато Николай Иванов ги разчита. Книгата на Н.Иванов е важна част от изворознанието и показва къде Христо Ботев е погребан. Дълг на наследниците и обществото ни е да се постави паметен знак за да се знае къде лежат костите на поета.
© Радка Пенчева
Николай Иванов. Нови документи за гроба на Ботев. В.Търново, 2023 г., 69с.
