Точно 45 години е периодът от 1978 до 2023 година. Първата книга „Лирика и време“ е с малък формат („джобен“) и изпълва 240 странички, реализирана е от издателството „Народна младеж“ през 1978 г. редактор е Тодор Янчев[1] – позабравен поет и критик днес. Жанрово бихме могли да определим книгата като събираща литературно-критически статии-есета и студии, посветени на поетите Богомил Райнов, Александър Геров, Любомир Левчев, Слав Хр. Караславов, Николай Христозов, Михаил Берберов, Любомир Левчев, Лиляна Стефанова и Лъчезар Еленков. В края на 70-те години на миналия век тези са сред най-издаваните наши поети, определяни тогава като съвременни. Днес Александър Геров и Богомил Райнов приемаме за класици на модерната ни литература, другите, с едно изключение, са по-слабо известни. Л. Левчев (той е изключението) и Л. Стефанова си отидоха от нас наскоро, т. е. бяхме техни съвременници, но и получиха признателност: многотомни луксозни поредици на творчеството им[2]. Ал. Геров е често преиздаван, а Богомил Райнов все още може да бъде намерен със запазени добре оформени бройки от предишните му издания в големи тиражи[3].
Най-ярко в нашето съвремие се откроява Александър Геров. Апропо, точно за него са отредени най-много страници в книгата (около 60). Всъщност и дисертационният труд, защитен през 1983 г. е с тема: „Поезията на 40-те години: Александър Геров, Богомил Райнов, Валери Петров“[4] Преди две десетилетия М. Тодорова представя монографията си „Александър Геров Самотникът“, а през 2019 – „Животът нашата едничка страст“. Т.е. изследователката посвещава четири десетилетия, за да разгледа детайлно и цялостно личността и творчеството на явлението Ал. Геров в нашата литература и културна история. Проявява рядка за нашите разбирания и практика преданост. Дори и в последната си обзорна „Иконичността на думите“ – включените днешни поети се съизмерват чрез постигнатото от модерния класик. Ал. Геров се превръща в ниво, мерило, фундамент на и за всички подир него в полето на нашата лирика. А така представени интерпретациите, свързани със съвременното състояние на родната поезия, са по своему оригинални и впечатляващи. Очертават колко значима е ролята на Ал. Геров за поетическата традиция, а и за историческия развой на нашата лирика. Друг съвременен критик, който проявява траен интерес към Ал. Геров е проф. Божидар Кунчев – автор на отделна монография от 1987, но и на епизодични статии, посветени на поета, включвани в представителни книги на литературоведа. Но Мариана Тодорова успява доста по-убедително, а и същевременно по-рано с цяло десетилетие, да изтъкне ключовата роля на Ал. Геров при тези, идещи след него, ала и в самото му поколенческо обкръжение – В. Петров, Б. Райнов, Ал. Вутимски, Р. Ралин. Проф. Б. Кунчев по-скоро акцентира върху влиянието, която Ат. Далчев и Ал. Вутимски оказват върху Ал. Геров[5]. Погледнато от тази оптика реално трудът на М. Тодорова постига повече от вече завареното[6]. А това е целта и на всяко изследване – да е приносно, да е полезно, да е по-добро като начин на мислене, като интерпретаторски подход, като контекстуализиране.
Съпоставяйки първата и последната (за сега!) книга на доц. М. Тодорова ние сме свидетели не само на развитието и израстването на критическата мисъл, ала можем и да проследим как исторически се развива нашата литературна история – виждаме кое е същностното в нея, кое е и ще е в бъдеще значимото. Ако преди половин век актуалните имена са били 8 – 10, то от тях днес са важни само 2 или 3. То и днес – при наличните 15[7] („Иконичността на думите в съвременната българска поезия“ 2023) подир две – три десетилетия вероятно ще са не повече от 5. Това са историческите закони, на които щем не щем ставаме подвластни. Тъй като всяко десетилетие променя и критическия си поглед, а и потребностите на читателите също търпи промяна, развиват се и вкусовете, важна роля има и контекстуалността, в която попадат книги, автори и проблеми. Няма как да знаем дали след десетилетие това, което сега ни вълнува, ще интересува тогавашните литературоведи. Ала важен е преди всичко примерът, който М. Тодорова дава и днес, а който ще е урок и за утре – критикът е длъжен да улови съвременния пулс на нашата литература и да открои значимите явления в нея. В този смисъл двутомникът на доц. М. Тодорова има както естетическа, така и етическа роля, а и притежава своеобразна историческа жестовост. Трябва да приемем като наш дълг изследването на съвременното състояние на нашата литература, пишейки и изследвайки го, всъщност нашите книги се превръщат и в бъдещата литературна история. А и в някакъв смисъл са барометър – открояват значимото, важното за днешния ден. Някога, в зората на Демократичния преход звучеше един шлагер, който имаше рефрена „Утре започва от днес“ – без да се стремим към клишираност, не можем да не отчетем актуалността на констатацията. А за 45-годишната си изследователска дейност доц. М. Тодорова доказва, че нейният критерий е с верен усет. Ал. Геров вълнува и днес, ще е интересен и утре. А това е безспорен успех.
От казаното дотук разбрахме, че доц. М. Тодорова определено има верен усет за добро ниво на поезията. Каква е ситуацията по отношение на белетристиката?
Рядкост е в наши дни да се появи цяла монография, посветена на отделен роман. И то веднага след появата му на книжния пазар. Подобен жест е както свързан с литературното предизвикателство, така и с интуицията, с усещането за правдивост на литературния критик. Преди близо век Иван Мешеков веднага откликва с критическа студия за „Вечната и святата“ на Багряна. Фигурата на самобитния литературовед, живял допреди половин век, буди и днес траен интерес. Ала все още изненадва именно със силната си интуиция и живия критически усет за стойностност, темперамент, историческа обозримост на литературната процесуалност. „Физика на тъгата“ от Георги Господинов се появява в реализация на издателство „Жанет 45“ през 2011 г. Монографичното изследване „Физика на тъгата като послание“ е от 2012 г. Почти едновременно голям роман намира своя адекватен професионален прочит. Само доц. М. Тодорова отдели толкова време и всъщност свърши епохална работа. Подобен тип жестове в нашето литературознание се случват веднъж на 80 години… Видяхме как теми и идеи, заложени във „Физика на тъгата“ бяха продължени смислово и сюжетно във „Времеубежище“. Надявам се в скоро време да прочетем задълбочения анализ на доц. Тодорова и относно тази великолепна книга на Г. Господинов. По аналогия на „случая Геров“ наблюдаваме „случая Господинов“ – тъй като още през 2009 г. М. Тодорова откроява мястото на писателя в нашата литература. Проникновението, грижата, последователността, а и предаността отпращат повече в полето на етичното. Припомнят, че литературата е духовно пространство. И заговаряйки по тази тема, чийто дефицит е така видим и тъжен в съвремието ни, трябва да изтъкнем, че доц. М. Тодорова е един истински благородник – ръководеното от нея издателство „Карина М“ публикува трудовете на водещи литературни специалисти, каквито са доц. Иван Христов, доц. Александра Антонова, проф. Сава Сивриев, доц. Румен Шивачев, доц. Едвин Сугарев, проф. Светлана Стойчева, доц. Елка Трайкова. С изключение само на едно от имената – с останалите доц. М. Тодорова е колега в Института за литература. Издаването на научна литература определено не е сред печелившите бизнес начинания у нас, но е същностен акт, жизнено важен и необходим, за да го има литературно-научния живот и в това отношение доц. М. Тодорова сърцато подкрепя по-младите си колеги. Подобен тип колегиална етичност са така оскъдни в нашето днес, че действия като посочения респектират и вдъхват искрено уважение и обич към този, който проявява щедростта на душата си.
Бегло преглеждайки фактологията можем да изтъкнем, че тези 45 години, през които М. Тодорова присъства в нашия литературен живот са белязани с успех, личен, но и обществен. И отново бягайки от клишето, ще провокирам: 45 години не стигат, за да се занимава човек с литературознание, не стигат човек да търси истината и стойността в литературното изкуство, напротив, носи усещането, че предстоят още. Дай Боже!
Бележки:
[1] Тодор Янчев (01. 09. 1933 г. в с. Блъсково, Варненско – 18. 07. 2015). Завършва Педагогическото училище във Варна, а по-късно българска филология в Софийския държавен университет (1964). Работи като журналист в културния отдел на варненския в. “Народно дело” (1963-1966). По-късно е редактор на библиографското издание “Български книги” (1966-1969). От 1971 до 1989 г. е завеждащ отдел в издателство “Народна младеж”. Автор е на множество литературни очерци и сборници, поетични книги, сред които: “Звънчета”, стихове за деца (1968) ; “Пред прага”, разкази за юноши (1964); “Николай Хрелков. Литературно-критически очерк” (1971); трилогията “Спътници на детството” (1978, 1979, 1980); “Поручик Васил Карагьозов. Романизиран летопис” (1988); “Дух и материя” (2003); “Автопортрет”, стихове (2014) и др. (из справката във в-к „Дума“: https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=104820 (посетена на 10. 02. 2024) ).
[2] Л. Левчев (1935 – 2019) – Съчинения в 9 тома, издателство „Захарий Стоянов“ – 2023 г. Л. Стефанова (1929 – 2021) – Съчинения в 7 тома, издател е отново „Захарий Стоянов“ – 2013 г.
[3] Бегла справка посочва, че последно негови книги са отпечатвани през 2005 („Христо Ботев“; УИ „Св. Кл. Охридски“), 2006/2009 („Захарий Стоянов“).
[4] Повече виж на: http://dictionarylit-bg.eu/Мариана-Тодорова (посетена на 10. 02. 2024).
[5] Повече виж в: Кунчев, Б. (1987) Александър Геров, София: Наука и изкуство; Кунчев, Б. (2003) Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров, София: Орбел; Кунчев, Б. (2014) Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров, София: Рива .
[6] Есетата, които оставят в средата на 70-те години (и по-рано!) – Борис Делчев, Здравко Петров, Максим Наимович – все пак имат по-скоро мемоарен характер. Научната мисъл не е задълбочено разгърната в техните книги, посветени на поколението на 40-те години на ХХ век, към което принадлежи Ал. Геров. Така че бихме могли да откроим заслугите на М. Тодорова, че първа чрез една научна методология анализира явлението Ал. Геров в историята на нашата литература. Известната монография на проф. Розалия Ликова „Поети на 40-те години“ е публикувана през 1994 г., т. е. 15 години след появилата се книга на М. Тодорова.
[7] Тодорова, М. (2023) Иконичността на думите в съвременната българска поезия. Иван Радоев. Иван Методиев. Биньо Иванов. Николай Кънчев. Борис Христов. Георги Борисов. Георги Господинов. Пламен Дойнов. Пламен Антов. Йордан Евтимов. Петър Чухов. Марин Георгиев. Екатерина Йосифова. Амелия Личева. Христина Мирчева, София: Карина М.
Петър Михайлов
