„Търновски истории“ – „благодарение на тях виждаме очи в очи един отишъл си свят“

Spread the love

Иван Тодоров е роден на 19.09.1953 г. във Велико Търново. Завършва Английската гимназия в София и специалността „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като репортер и редактор в седмичника „Поглед“, в сп. „Вик“, в сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Публикувал е стотици журналистически материали от всички жанрове (сред тях – и разкази, и фейлетони) в т.нар. „централен печат“, в издания и от страната, сътрудничил е на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. Превежда от руски и английски. Негови текстове са превеждани на руски. Автор е на изданията „София преди сто години” (1989), „София в началото на века” (1990), „Спомен за снимка“ (2008), „Старо Търново – духът и ликът на времето“ (2009), „Павловски истории“ (2010), „Шарки от вестник“ (2012), „Памет за Търново“ (2018); съавтор е на няколко мемоарни сборника, сред които „Нестинарска съдба“, посветен на Елисавета Багряна, „Поглед завинаги“ и др. Многократно е отличаван в различни вестникарски конкурси. Три пъти е лауреат на най-голямата награда на СБЖ „Златното перо“, притежава и Големия златен плакет на същия съюз. Кавалер е на наградата за журналистика „София“, присъждана от столичната община.

Иван Тодоров

„Журналистиката ме е научила, че никога любопитството не трябва да секва, рецептата е една – четене, търсене на хора, разговаряне с тях. Има една тъжна, продиктувана от биологическите закони, истина. Най-напред се търсят най-старите, защото, колкото и да е печално, днес ни има, утре ни няма.“, казва в едно свое интервю авторът.

Последната му книга „Търновски истории“ (2021) е доказателство на гореказанато и продължение на родолюбивите му търсения за родния му град – един от най-благодатните за изследователите на българщината и българския дух и история градове. Тя се вписва успешно и в съвременния контекст на появили се в последните години многобройни изследвания за Историческата и духовна столица на България от различни гледни точки. Книгата бе номинирана от видни общественици за наградата „Велико Търново“ за 2022 г., но не я получи. Литературата през 2022 г. не присъстваше сред търновските награди, но както е писано: „Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място“ (Лука 4:24).

Търновски истории. „Симолини 94“, С., 2021

Все пак в излезлият през 2020 г. бр. 16 („П“) на алманах „Света гора“ бе публикувана статията на Иван Тодоров „Преди 90 години. Двоицата Савова и Василев разгаря живеца в будните умове на Търново“ (наред с качествени текстове за В. Търново от Олга Цанкова за т.нар. Народен съд и на Иван Митев за свалени премиери в търновсия театър). Текстът намираме включен в „Търновски истории“ наред с още 15 истории от различни исторически периоди, с различни герои и сюжети, в различни жанрове, но обединени от любовта на Иван Тодоров към града, в който всяко кътче е красота и история. Книгата е посветена на бащата на автора („… И един ден седни и напиши една хубава книга за Търново. Ти можеш!“) и „На рода ми – преди и след мен“. Тя е богато илюстрирана – и това е едно от големите й предимства и качества (цитирани са авторите/притежателите на снимки – Иван Тодоров, Павел Енчев, Иван Иванов, Грета Костова-Бабулкова, Меглена Ралевска, Светла Петкова, Петя Големанова), наред с топлия и темпериран, (само)ироничен журналистически език, този на големите български журналисти и писатели отпреди половин век, а в края й е положена и една „Шепа думи – за точка“ – тълкование на остарели и непознати за съвременния читател думи и изрази, мисля абсолютно необходимо и полезно. Иван Тодоров ни представя близката и по-далечна история на града през старите снимки и пощенски картички, през старите вестници и списания, разказите и спомените на хората, защото „благодарение на тях виждаме очи в очи един отишъл си свят“. Книгата е калейдоскоп, в който „смесите ли чудо, магия, благодат и любословие – отварата е омайна“.

„Старо Търново – духът и ликът на времето“ (2009)

Тази не толкова обемна книга (175 с.) наистина се чете на един дъх, защото езикът на авторът е този, който овеществява Паметта чрез текст. И въпреки че няма гаранции тази записана памет да остане завинаги запомнена и даденост във времето и пространството, Иван Тодоров  го прави с ясното съзнание на архивист на миналото и настоящето и като изследовател, който държи на истината като обща нормативна цел на художествената и нехудожествената литература. И все пак цитира в едно мото думите на Петър Увалиев: „Паметта ражда почитта“ – нещо абсолютно необходимо в нашата съвременност, лишена от памет и почит към авторитетите. Невъзможно е в този кратък текст да представим обектите на тази Памет, но все пак да споменем: тук са личности като Райна Савова (учителката и поетеса, редактирала ученическия в. „Лъчеструй“, дарила Асен Коларов в псевдонима Разцветников) и Стоян Василев (учител-художник); Теодосий Анастасов (писател, един „почтен хронист на времето“, чиито „преживелици Теодосиеви“ авторът публикува), Ганчо Пеев (21-ят по ред кмет на старата столица) и др.; знакови топоси като Девическата гимназия, Търновските лозя и колиби (познати ни и от „Търновската царица“ на Ем. Станев), небеизвестният сладкарски магазин „Малина“ на главната улица „Макензен“ (дн. „Независимост“) по спомените на Грета Костова-Бабулкова и книжката на д-р Сава Русев, кантарът на спирката до някогашното кино „Девети септември“ (бившо кино „Модерен театър“ – една от трите най-красиви сгради в града), покрай което научаваме и за други прелюбитни търновски артефакти; гробищните паркове на Търново (много важно място на Памет, „когато ни понесат „с краката напред“); вестникът (някогашният Общински вестник „Велико Търново“) като огледало на града; рекламите и „дузина бабини рецепти за туршии, сладка, плетива и здраве“, как да се ориентираме в града с неговия пътеводител „Търново“ от 1961 г. (гл. „Тук-там за едно други и кое колко струвало“). Но за „мързеливия“ днешен читател авторът е приготвил незабравим коктейл от снимков материал в „Глава (почти) без думи“ – наистина визуален коктей, почти без коментар и без строга хронологизация и систематизация, „като при гмурване с отворени очи във весели вир на Янтра“.

„Памет за Търново“ (2018)

Разгръщайки за пореден път книгата, попадам на с. 118 на факсимиле от реклами от търновски вестник от 1938 г. На най-долната пише: „Никола Д. Шумелов. Винаги скара, натурални на лед напитки“. Спомних си някакъв първи президент на Ротари клуба  в Плевен от 1938/1939 г. г., но той беше доктор. Бре, викам си, не познавам този човек, но какво ли е да си реститут? 

© Владимир Шумелов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.