В средата на 2022г. излезе от печат книгата „Беляковският светогорец“ от Олга Цанкова. Авторката на книгата е бивша учителка по френски език в Търновските училища и родственица на хаджи Викентий, който е от с.Беляковец, Търновско. Цанкова подробно описва родословието на хаджи Викентий и ранните му години. Той се е занимавал на младини с търговия на кожи. От това е натрупал капитал, който му помага да има сравнително самостоятелен живот.
В книгата авторката си поставя за цел да опише и изследва източниците за живота му. Хаджи Викентий се установява да живее в Атонския манастир Зограф. За неговата личност се разчуло из цяла България. Монашеското му име не е едно – известен е като Светогорски, Атонски, Хилендарски, Зографски. Първи писателят Цани Гинчев научил за него и бил много вдъхновен от думите му: „Школя отваряйте бре, школя! Оттам ще да излезе, каквото има да излезе добро за народа“. Цани Гинчев използва монашеското презиме Хилендарски и направил хаджи Викентий литературен герой на повестта си „Женитба“. Публикувал я в 1892г. в издаваното със собствени средства списание „Труд“. Така неговото име станало още по-известно, учителите в с.Беляковец цитирали пред децата повестта „Женитба“ за да се помни тази личност. Бащата на Олга Цанкова Сталян Цанков /1903 – 1988г./ разпитал дядо си Цанко Хутов. Той му разказал, че са от един род, но коренът на рода е в с. Сергювец. Хутови е прякор на родовия клон Цанков. Другият родов корен е на хаджи Викентий. И двата родови клона са на голямо родово дърво от с.Сергювец. Този дядо е ходил на Света гора и посъветвал и внука си един ден да отиде там и да пие вода от чешмата, построена от хаджи Викентий. На въпроса на Сталян Цанков защо се е отделил от света, дядото отговорил: „Тясно е Беляковец за дядо хаджи Викентия“.
В специална глава авторката добавя още за родовата памет на хаджи Викентий. Тя разказва за пътуванията му по света като търговец на кожи. С тази търговия тогава се е печелело много. Керванджиите стигали до далечни земи – Цариград и по-далеч, а на изток до Русия. Той усвоил тънкостите на занаята – следял пазарните цени, разбирал от банкови операции.Знаел руски, турски, румънски, гръцки езици. Станал и хаджия. Но по свое вътрешно убеждение решил да се посвети на Христовата вяра. Само така щял да покаже своята непримиримост към гъркоманията. Така се озовава на Света гора. В Царския поменик на Зограф е в монашеското братство: „1903г. Викентий – йеромонах“. По-нататък в книгата авторката проследява работата на отделни учени в Зографския манастир – проф.Йордан Иванов, Михаил Ковачев и др. От кореспонденцията на Зографския манастир те научават, че хаджи Викентий е дал пари да се построят три училища в Търново. Разказва как тя и баща й намират първоизточници за хаджи Викентий. Това са оставените книги на Натанаил Зографски, Васил Кънчов и Атанас Попов. Натанаил Зографски защитава монашеското братство от нападките, че не открива училища. Васил Кънчов оставя своя пътепис за Зограф. За манастирския живот на Света гора авторът пише, че се е зародил по времето на Константин Велики някъде в началото на IX век. През следващия век миряните напускат манастира и остават само монасите. Следват две опустошения от кръстоносци и латини, след което настава мирно време за Атонската обител. През турското робство са признати вечните права на манастирите, дадени им от владетелите. През XV, XVI и XVIIвек манастирите разполагали с големи дарени им владения във Влашко, Молдова и Бесарабия. От Карея до Зограф В.Кънчов стигнал за 3 часа пеша. Ето какво казва той за историята му: „Основан е през 898г. от тримата братя Мойсей, Аарон и Йоан от Охрид. Съградили църква, наречена на Св.Георги Победоносец, понеже иконата сама се изографисала….Основателите още от Охрид са донесли черковните книги, защото там е било главното средище на писмеността…Хиляди и хиляди монаси са получили тук своето образование и после са го разнесли по българските земи. …Ето защо Зограф заслужава нашата почест, нашето внимание и нашето славословие.“ Посочва за дарените от Цар Калоян имоти и хрисовул. Самият Цар Иван Асен Втори посетил манастира и определил точно неговите граници. Хрисовулите на тези царе се пазят в манастира…През XVIIв. молдовските войводи подаряват манастирите Добровец с именията и Киприяни в Бесарабия с обширни земи на Зограф.
През XIXв. тези владения във Влашко и Бесарабия са загубени. Тогава хаджи Викентий и хаджи Анатоли заминават за Петербург, където се срещат с царицата. Връщат се обратно за документите, за да се докаже, че Зограф владее тези земи и те са им върнати. „400 000лв. са внесени в банката в Петербург, а 100000 са занесени в манастира, с които са покрити дълговете му. Това е дело на хаджи Викентий и става в 1838г. От имението Киприяни годишно Зографския манастир получавал 100000лева. За хаджи Викентий Васил Кънчов пише, че доживява да дълбока старост. Починал е на 104години през 1864г. Близо до манастира в една красива долина хаджи Виктор и построил в 1841г.голяма чешма, която се казва „Хаджи Викторова чешма“.
Атанас Шопов също насочва проучванията си към Зографския манастир, където е бил през май 1900г. Публикува ги в сп.Българска сбирка“ през 1903г. Той също разказва за хаджи Викентий и неговата дипломатическа мисия в Русия, която се различава малко от разказаното от Васил Кънчов.
Хаджи Викентий е поддържал и кореспонденция с Васил Априлов, основал Априловската гимназия в гр.Габрово. Това става особено след спечелване на делото от манастира Зограф. Хаджи Викентий е поддържал три момчета да учат в Одеските гимназии.
Авторката показва и отношенията на хаджи Викентий с княз Богориди, с Гавраил Кръстевич, с братя Миладинови и т.н. Прави впечатление, че този патриот българин винаги е срещу гръкоманията, че зове за борба още преди започването на борбата за църковна независимост срещу гръцката патриаршия. Книгата е снабдена с приложения и снимки, които допълват текста. С тази книга Олга Цанкова изпълнява един синовен дълг към делото на този монах, направил толкова много за народа си и монашеското братство, роден в с.Беляковец, Търновско. За да не се забравя никога делото на такива българи – родолюбци. С изнесените документални източници книгата може да бъде извор за по-нататъшни изследвания.
Радка Пенчева
Олга Цанкова. Беляковският светогорец. В.Търново, Ивис, 2022г., 95с. с прил.
