Петър Михайлов е роден в гр. София през 1979 г. През 2004 г. се дипломира в Софийския университет с магистърска теза: „Романът „Ана Дюлгерова“ от Яна Язова и някои наблюдения, свързани с женското писане в българската литература от 30-те години на ХХ век“, която през 2014 година издава като отделна книга. Научен ръководител е проф. Симеон Янев. Почти 20 години изследва проблематиката, свързана с жените-писателки в нашата литературна история. На такава тема е и дисертацията му в Института за литература (БАН), където е докторант. Интересува се от оперативна критика. Изследва основно литературата на ХХ – ХХI век. Фокусира се върху имена като: А. Попов, К. Терзийски, Г. Бърдаров, Г. Господинов, М. Бодаков. Но и Р. Ралин, А. Вутимски, В. Петров, А. Геров, И. Давидков, Х. Черняев, Д. Христов. Жени писателки Багряна, Д. Габе, Калина Малина, С. Йовчева, Ж. Симова, Е. Марс, Е. Димитрова, В. Геновска, В. Благоева, М. Грубешлиева, Б. Дукова. Изследва творчеството на критиците проф. Н. Георгиев, проф. С. Янев, доц. В. Чернокожев, проф. Д. Б. Митов, С. Вичева, проф. М. Цанева, доц. Л. Малинова, К. Зографова. През 2023 г. излиза книгата му „ОРЕС върху съвременната българска литература“, която дава представа за критическите му търсения. Сътрудничи на сп. „Изкуство и наука“ от самото начало. Публикувал е в: „Литературен вестник“, сп. „Български език и литература“, в-к К., в-к „Дума“, електронните – „Литернет“, „Литературен свят“, „Маргиналия“, „Артизан“, някои негови статии са включвани в представителни научни сборници, подготвяни от Института за литература, Софийския университет.