Книгата съдържа спомените на Евелина Янко Сакъзова – Лазарова за живота и творчеството на нейните родители – писателката Ана Карима и един от основоположниците на социалистическото движение у нас – Янко Сакъзов. Писани са в продължение на много години и издаването им помага да се извадят от забравата делата на тези двама българи, имащи за времето си значение като интелектуалци и общественици.
Спомените са материя, която носи в себе си и обективност, и фикция. В този смисъл и предлаганите са обективен разказ за отминалото време. За нас са интересни жизнените съдби и на двамата. Ана Велкова е родена на 30 декември 1871г. в Бердянск. Родителите й са Тодор Велков и украинката Степанида Музиченко. По време на Руско-турската освободителна война баща й подпомага руското командване със сведения и описания на турски военни обекти. Ана завършва пансиона на мадам Грессо в София и става учителка в гр.Шумен. Там се запознава с Янко Сакъзов и двамата се женят. Бракът й не е щастлив, свекървата не се отнася добре с младата жена. Ражда първото си дете Евелина и живеят разделено със съпруга си. По това време Янко Сакъзов започва да издава първото социалистическо списание „Ден“. За нуждите на списанието купуват и печатница. В него сътрудничат Георги Кирков, Димитър Благоев, Константин Бозвелиев, П.К.Яворов, Антон Страшимиров,Цанко Церковски, Иван Андрейчин. Между Янко Сакъзов и Димитър Благоев съществуват още тогава идеологически различия.
През 1894г. семейството се преселва в София. Правителството на Стамболов пада. Ана създава Женско образователно дружество с цел допускане на жените до университетско образование.Тя е в основата и на създаването на Българския женски съюз и е негов пръв председател. През 1910г. издава брошурата „Женското движение у нас / кратък преглед на неговото минало, настояще и бъдеще/. В тази брошура основното искане е изравняването на програмите на девическите и мъжките средни училища. По някои въпроси между нея и други членове на съюза възникват противоречия – например тя е за избирателни права на жените, а някои са против. Ана Карима учителства в различни градове – Одрин, Плевен, Русе и др. Отношенията между съпрузите не са добри. Дъщеря им Евелина споменава за различни жени, които имат връзка с баща й. Най- фрапантна е връзката му с Вера Стаматова. От нея той има дори дете – Анатолий.
Ана Карима издава и оригинално творчество – много пиеси, повести, разкази, преводи и периодични издания. Под нейното перо излизат повестта „Под натиска на живота /1900г./, драмата „Подхлъзна се“/1901г./, пиесата „Пробуждане“/1903г./, „В Париж.Скици“/1905г./, сборник „Разкази“ /1906г./, драмите „Една велика идея“ и „Загубен живот“ /1907г./, повестта „За свободата“ /1908г./ Някои от пиесите са поставени на сцената на Народния театър и в тях играят едни от най-добрите ни актьори. Тематиката на драмите й са от личните й преживявания и от съдбата на жените въобще, подложени на подчинение от мъжете, семейството и обществото. Освен с лично творчество Ана Карима се препитава през този период и с преводи. През 1904г. тя издава „Силата на мрака“ на Л.Толстой, „Еснафи“ на М.Горки, и др. Не бива да пропуснем и „Българска граматика“, която тя съставя за порусените българи в Украйна. Това издание се радва на голям успех там и е съвсем навременно.
Участва като милосърдна сестра по време на войните. Заедно с дъщеря си Евелина тя е на фронта и работи активно. Когато се връща създава търговско училище за момичета, създава детски дом „Надежда“ след смъртта на дъщеря си Надежда, която умира от испанския грип. Това е първия детски дом у нас. Рано умира и нейният син Иван Сакъзов – доцент в Университета и един от първите автори на изследвания за стопанската история на България. Той е автор на книга за стопанските отношения между България и Дубровник. На негово име Ана Карима основава фонд в Университете за изследвания в областта на стопанската ни история от 10000 лв.
Писателката пътува много из цяла Европа – Париж, Петербург и др. и не остава безразлична към събитията у нас и в чужбина. Умира на 6 март 1949г. на 79 години.
Спомените за двамата интелектуалци и общественици – Ана Карима и Янко Сакъзов са много интересни и запълват една празнота в културния живот на България. Написани са обективно от дъщеря им, без белетризация на текста, лесни за възприемане от читателя. Изследователката Румяна Пенчева ги е открила и направила обширен предговор, който подпомага възприемането им. Книгата излиза с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
© Радка Пенчева
Евелина Сакъзова – Лазарова. Ана Карима и Янко Сакъзов във водовъртежа на историята. Спомени за моите родители. Състав. Румяна Пенчева. София, Недланд, 2023г., 197с.
