Зимните празници на бургазлии

„Евтина зимна седмица” – бургаски патент за зимен туризъм на море

Бургазлии се подготвяли с месеци за зимните вечеринки и новогодишни балове

Имало е време, когато в Бургас хората празнували по друг начин. Зимните месеци били дълги и студени, а морето дори замръзвало. По улиците бургазлии се промушвали сред камари от сняг. Те обаче знаели, че всичко е преходно и затова приемали големите зими като четвъртия сезон от годината. Разпускали душите си, създавали радост на себе си и близките си. Сътворявали своите празници. Не чакали друг да им ги направи. Не разчитали на новогодишните телевизионни програми, нито на ресторантите със скъпи куверти. Не търсели място на края на света, за да се почувстват щастливи.

Вечеринки, маскени балове, именни дни – пъстра палитра от забавления били зимните дни и нощи. И колкото повече хора участвали, толкова по-пълно било веселието. Времето ли е било различно или хората… Останали са спомените им.

Вечеринки

Организирани от различни сдружения и съсловия с цел благотворителност те  били чакани от бургазлии като събития.

С голям интерес били посрещани ловните вечеринки. Ежегодно през декември Ловното дружество в Бургас устройвало празник. Задължителна била томболата, на която всички билети излизали печеливши. За добрия успех настоятелството изпращало по 22 ловни команди за горски и полски лов. Цяла седмица пристигали ловните трофеи от всички видове полски и горски животни, които щъкали, бягали и летели из Бургаския регион.  До неделята, за когато била насрочена вечеринката, печалбите за томболата били замразявани в хладилници. Задължително трябвало да има от всички видове дивеч. Една година късметът на ловците изневерил. Те не успели да убият диво прасе. Но и на това му намерили лесно. Купили питомно, но за да прилича на диво ловците го разфасовали, опушили го на дим до почерняване и така приготвено го пуснали в лотарията. На печелившите билети пишело “късове диво прасе”. Никой не разбрал “измамата”.

За веселото настроение на присъстващите организаторите ангажирали артисти от общинския театър, които представяли хумористични сценки и разказвали ловни бивалици-небивали. Имало добре подреден бюфет – богат на мезета и хубаво вино. Разбира се, била канена да свири военната музика, а танците се вихрели до зори.

Тракийското, македонското, котленското и други землячески дружества в града също устройвали вечеринки. Организаторите наемали ресторанти и приканвали своите гостите да идват облечени с национални носии от родното си място. Представени били сцени от бита. Раздавали се награди за най-красива носия. Извивали се кръшни хора и ръченици. Томболата била с награди: кани за вода, сервизи, лопати, метли или гребло за сняг – важно било всеки да си тръгне с нещо, спечелено за спомен.

Търговските съсловия и занаятчийските сдружения също се отчитали със зимни веселия на патроните си празници. На Никулден – 19 декември (стар стил), в салона на Търговската камара е ставала традиционната вечеринка на бургаските търговци.

На празника на занаятчиите и кожаро-обущарското съсловие – Спиридонов ден 25 декември (стар стил) – имало вечеринки в салона на пристанищните работници или в Търговската камарата, а майсторите пристигали със семействата си. Събирали се обущари, бакърджии, кожухари, грънчари, шивачи, бъчвари. Придружавали ги чираците и калфите. Към веселбата се присъединявали и бургазлии, които през годината са ползвали услугите им.

Лют студ, бръснещ морски вятър, проникващ до костите или навалелия сняг навън не влияели на участниците във вечеринките. Музиката, танците, флиртовете, веселбата ги карала да бъдат извън него. Бюфетите с питиета разгорещявали страстите и кръвта, а томболата добавяла тръпка на очакването за нещо по-интересно.

Баловете

Най-бляскавите някога светски събития в Бургас оставали офицерските балове. Да се организира новогодишен бал не било никак лесна работа. Подготовката започвала седмици преди това.

На първо място се определял кръгът на поканените, видът на униформата, менюто, музиката. Изпращали се специални и задължително богато украсени покани до градския елит, консулското тяло и официалните лица, като поканените цивилни са закупували билети за участие в бала. Събраните пари се използвали за благотворителност.

Месец преди събитието офицерите от бургаския гарнизон устройвали танцувален курс, който се ръководел от специален танцмастер.

Дамите, разбира се, доста преди това подготвяли своите тоалети и бижута, за да блеснат на този празник. Дългите рокли били задължителни. Мъжете били с тъмни костюми и папионки.

Като най-елегантни в бургаският хайлайф са останали в спомените на бургазлии: Слава Моллова, дъщеря на търговец на кожи, окичила се с титлата Мис плаж 1936 год.; Пенка Харбова; Гинка Недева; Станка Кирова, чийто мъж е бил машинен инженер в „Големите български мелници” на Хаджипетрови; Ана Кожухарова, жена на търговец; Мария Проданова, съпруга на д-р Проданов; гъркинята Георгиадис и други.

Самите балове се провеждали във Военния клуб. Салонът се украсявал със знамена, лампи, гирлянди и портрети на монарха и семейството му. Няколко млади офицери посрещали гостите и поемали връхните дрехи. В залата нямало маси, а само столове, наредени покрай стените на залата, на които сядали само дамите, когато не танцуват.

Балът започвал в 21 часа вечерта и продължавал до 6 часа сутринта. Неомъжените дами винаги присъствали с родителите си. Офицерите предварително запазвали правото си да танцуват с някоя от тях, с разрешение на родителите им. Не било прието една дама да танцува само с един офицер, освен, ако не са сгодени.

Омъжените дами танцували с друг кавалер, само след разрешение на съпруга си. Не се сервирали силни алкохолни напитки. В повечето случаи на гостите се поднасяло чаша бяло вино, бира и шампанско. Не било прието младите офицери да пият повече от една чаша.

Точно в полунощ електричеството угасвало и се чували топовните салюти и сирените от корабите, закотвени на пристанището, а гостите на бала се поздравявали.

Интересно е да споменем за музиката на вечеринките и баловете. През 1925 год., по инициатива на Георги Шагунов (капелмайстор на  духовата музика в 24-ти пехотен Черноморски полк в Бургас), се създава Струнен салонен оркестър. В него са привлечени освен военни служащи и цивилни музиканти. Самият Шагунов  започва да пише мелодични валсове, танга, фокстроти и забавни  песни, които оркестърът изпълнявал под негово диригентство.

Баловете са били важно събитие в обществения живот, на които семействата на търговците, банкерите, офицерите и местните политици използвали възможността да създадат връзки, да оформят нови контакти, да представят дъщерите си в обществото и евентуално да им намерят годеник.

Известен бил Балът на арменците в Бургас, който имал за цел не само да събира арменската общност, но да помогне на младите да изберат своите партньори в живота.

Чуждите консули уреждали също балове в Италианския клуб.

Именни дни

Бургаските семейства били религиозни и спазвали църковните празници. Те посрещали Бъдни вечер и Коледа в уюта на дома сред близките си, а коледари-ученици от Търговското училище или Мъжката гимназия минавали да сурвакат и благославят с песни стопаните. Парите, събрани от коледуването, предавали за храна на бедни ученици.

На Богоявление 19 януари (стар стил) се хвърлял кръста в морето. Целият град се „изсипвал” на брега, за да гледа събитието. Много хора пристигали и от близките градчета и селата на региона. На мостика били допускани около 250 човека –официални лица с входни карти, сливенския митрополит и църковния хор. Военните и гражданите са спазвали дистанция и са наблюдавали от брега. Централната алея на Морската градина била украсена със знамена, а на мостика, обвит с гирлянди, били закачени портретите на НВ Борис ІІІ и княз Симеон Търновски.

След изваждането на кръста от морето, духовенството, заедно с официалните лица, поръсвали със светена вода знамето на войсковата част, след което духовната процесия се отправяла към църквата “Св. св. Кирил и Методий”.

Войските минавали в церемониален марш пред началника на гарнизона за поздравление. Свещениците тръгвали по къщите на своите енориаши, за да ги поръсят за здраве и благоденствие. Не оставал нито един дом без да бъде посетен. Разбира се, пари за това не са събирани.

Именните дни, които са в изобилие през зимните месеци, са чествани особенно усърдно от бургазлии. И се занизвали празници. Във всяка къща имало именник – Йорданов ден, Иванов ден, Антонов ден, Атанасов ден… докато се стигне до Трифон Зарезан и Тодоров ден. Приятели и познати отивали в дома на именника без подарък, но да го поздравят от сърце и да му засвидетелстват своето уважение. Застоявали се малко, домакинът ги черпел със сандвичи, мезета и хубаво вино, а като дойдат други гости, освобождавали местата.

На имен ден не се е канило, но хората, които по една или по друга причина не можели да празнуват, пускали обявява в местния вестник: “Майор Тодор Славов няма да приема на Тодоров ден” – гласи едно такова съобщение.

През тези хубави зимни месеци бургазлии са правили годежи и сватби.

А танцови вечери се устройвали още в Руския клуб, Градския клуб, Клубът на пристанището, локал “Елит”, в салона на театъра…

Бал с маски или карнавални вечеринки

Традиционни са били и карнавалните вечеринки на Сирни заговезни. Празникът се пада седем седмици преди Великден. След този ден започват Великденските пости и се забраняват всякакви веселби, песни танци.

Бургазлии влагали цялата си фантазия, за да бъдат с оригинални костюми. Карнавалните вечери ставали в Казиното или в салона на театъра. Десет дни преди датата в местния печат излизали напомнителни текстове за събитието. С оригинални костюми всяка година се представяли Вили Иконописов и Николай Дойчев. Вили е правил по свои проекти оригинални костюми за себе си и жена си. В едни от тях е имало дори политическа сатира: “Америка разиграва Европа”, “Войната и мирът за нов договор”.

Дамите също проявявали своята фантазия. Една година първото место спечелили госпожиците Велчева, Сарачева, Палигорчева и Андреева, които се представили в едно каре – купа, пика, каро и спатия. Наградите били: стъклен сервиз за вино, сервиз за кафе, сребърен молив и несесер или часовник. Хората се веселели и танцували до сутринта.

Маскирани мъже, жени и деца на групи обикаляли по къщите за радост и забавление.

Евтина зимна седмица

Интересно било хрумването на Бургаския общоградски комитет от 1 до 8 март 1937 година да организират “Евтина зимната седмица“ – една разходка до морето в необичаен сезон със 70% намаление на ж.п билетите за пътуването до Бургас. Хотелите и ресторантите са предлагали също възможните максимални отстъпки в цените.

През всичките дни на седмицата били организирани концерти, театрални постановки, излети до други курортни места, тържествено честване на 3 март и 7 март – освобождението на Бургас от турско робство. И най-важното – хората от провинцията да видят зимното море.

Така Бургас постепенно се е подготвял за летния сезон. И тогава – отново празнувал.

© Соня Кехлибарева