За основаването, редактирането и издаването на сп. „Детски свят“, просъществувало 23 години

Spread the love

Давам въпросните сведения за тия, които идват след нас и биха се интересували какви трудности са срещали и преодолявали в миналото хора, които са имали силно желание да започнат редактирането на детско списание, а не са разполагали с необходимите средства за това. Възниква на първо място въпросът: защо се е породило такова желание у тях? Не е ли имало други детски списания, та е трябвало да се започва още едно? Имаше и аз ги следях редовно, но виждах, че нещо им липсва. Питах и учители, с които заговаряах по тоя въпрос: могат ли да се ползват при образователната си и възпитателна училищна работа от тия списания? Уверени ли са, че учениците, които ги получават, че могат да допълват, разширяват и обогатяват от тях своите знания? Будят ли тия списания със съдържанието си у децата интерес за нови и още повече знания за света и за хората които живеят по него? Отговорът както от учители в провинцията, така и от столични основни учители, с които почнах да общувам от 1919 година, когато бях назначен за околийски училищен инспектор в София, бе, че излизащите по това време детски списания се пълнят предимно с фантастични приказки и рядко дават реалистични разкази, разговарях най-често относно това със стария, духовит и културен учител Иван Пенов, който бе частвувал в редактирането на някогашното детско списание „Звездица“ и той бе на мнение, че е необходимо детско описание, което да дава на малките четци знания из всички области на живота.

В началото на  1920/921 учебна година назначиха за мой колега Добри Чолаков, дотогавашен подначалник в Министерството на просветата. Споделих и с него мисли по същия въпрос. Колегата бе много по-възрастен от мене с богат учителски и житейски опит и авторитетно заяви: Нашите ученици се нуждаят от списание, което да ги запознава с всичко по света. Такова списание е необходимо и за самите основни учители да допълва и разширява даваните от тях знания. Споразумяхме се с него и с Иван Пенов да изнеса аз пред столичните основни учители една беседа на тема: „Нашата детска литература“. След станалите обстойни разисквания по беседата, избра се тричленна комисия, която да подири издател за замисленото детско списание. В друго едно учителско събрание тая комисия докладва, че никой от книгоиздателите в София не е дал съгласието си. Като учител аз учех селяните да се кооперират, та да облекчават живота си и още през 1907 година основах в село Врабево, Троянско първата в околията селска кооперация „Взаимопомощ“ и я ръководех до края на 1913 г., когато напуснах селото.

И столичните учители след Първата световна война бяха основали кооперация да си доставят без търговско посредничество всички необходими материали за облекло. При това положение нямаше нужда да се убеждаваме в случая от необходимостта да си помогнем чрез коопериране. Основахме просветна кооперация „Учител“ с председател Александър Йорданов и касиер Иван Самарджиев, известен по това време на мнозинството учители в България с широко разпространените негови читанки и буквари. Определи се какъв дял трябва да внесе всеки учител бъдещ член на кооперацията и се избра редакционен комитет на списанието в състав: Иван Пенов, Добри Чолаков и Христо Спасовски. Прие се предложеното от Д. Чолаков наименование на замисленото списание – „Детски свят“. Докато се одобри устава на сдружението, касиерът събра сумите по записаните дялове, а редакционният комитет обмисли и организира всички относно редактирането и издаването на списанието.

Това позволи да се излезе във вестниците със следното съобщение: Група народни учители в София започват да издават от 1.1.1921 г. на кооперативни начала ново илюстровано списание „Детски свят“. То е предназначено за учениците от началното училище и от долните класове на прогимназията, ще излиза всеки месец и те се отличава съществено от досегашните детска списания, ще поднася на малките четци разкази и съобщения из царството на животните и растенията, из човешката история и култура, за морските дълбини и небесната шир, за страните на вечните снегове и нетърпимата жега, за първобитните и културните народи, за минатото, настоящето и бъдещето на човечеството. Ще помества народни песни и приказки, а също и художествени разкази и стихотворения от наши писатели и поети, за да приобщава постепенно малките си четци с народното ни творчество и с нашата художествена литература и да съдействува за развиване у тях на усет към красивата ни родна реч. Абонаментът на списанието – 20 лева годишно да се изпраща до учителя Иван Самарджиев – София, ул. ,,Клементина“ № 46. На настоятелите 20% отстъпка.

След като излязоха три книжки от списанието, те бяха представени в  Министерството на народната просвета, което го одобри за училищните библиотеки с писмо № 995 от 11.ІV.1921 година. В първата книжка бе поместена възторжена статия за Иван Вазов по случай чествуването през есента на 1920 г. на 70 годишнината от рождението му и 50 годишнината от плодовитата му писателска дейност. Дадени бяха и стихотворенията му „Българийо живей“ и „Овчар хайдутин“. Да се види тясната връзка, която списанието поддържаше с живота давам и следните две поместени съобщения: 

Голям глад в Русия

Цяла година в Русия не капна на някои места капка дъжд. Пресъхнаха всички потоци и реки. Изгоряха до корен всички посеви и треви. Добитъкът почна да мре от жажда и глад. Хората не прибраха ни зърно храна, а от миналите години не бе останало нищо в хамбарите. Настана страшен глад. Едно население, десет пъти по-многобройно от населението в България, няма що да яде. От дългите войни то е обедняло и няма пари да си купи храна от друга държава. Хората почнали да вадят из земята корените на тревите и да ги ядат, но това не помага. Всеки ден измират от глад много деца, жени и мъже. Всички, на които краката държат, са напуснали домовете си и тръгнали къде очи им видят, да търсят храна. Хората от цял свят събират помощи за гладуващите в Русия. Русите са наши братя. Те са ни освободили от турското робство. За тях събират сега даром храна и в България. Деца, помолете вашите майки и бащи да помогнат на ония, който измират от глад в братската нам страна.

(Год. І, книжка 9 от сп. „Детски свят“)

Голяма скъпотия у нас

Преди Първата световна война работникът у нас получаваше средно 5 лева надница. От тях той можеше да отдели и си купи: килограм хляб за 20 стотинки, килограм сирене за 1 лев, 4 яйца за 20 стотинки, килограм боб за 60 стотинки, килограм кромид за 10 стотинки и му оставаха за други нужди 2 лева и 90 стотинки. Сега работникът получва средно 60 лева надница. Ако си купи същите хранителни продукти, ще даде: 6 лева за килограм хляб, 12 лева за 4 яйца, 6 лева за килограм боб, 40 лева за килограм сирене и 5 лева за килограм кромид, надницата няма да му стигне и ще остане да дължи 9 лева.

(Год. І, книжка 10 от сп. „Детски свят“)

През есента на 1923 г. членът от редакционния комитет – Ив. Пенов отиде учител в Цариград. Оказа се, че му е невъзможно да участвува оттам в редактираието на списанието. Неговите съпартизани, членове на кооперативно то ни дружество, пожелаха да го заменят с друг демократ, но нямаха подходящ кандидат. Ние с Добри Чолаков се насочихме към учителя Трайко Симеонов, който по това време се проявяваше успешно в детската литература. Демократите учители бяха мнозинство в колегията на столичните учители и заявиха категорично, че няма да noзволят вмъкването в редакционния комитет на списанието довчерашен открит комунист. Те недоволстваха и от това, че ние с Чолаков останахме в групата радикали неучаствуващи в „Демократическия сговор“, гръбнак на който бе Демократическата партия и предпочетоха да умъртвят сп. „Детски спят“, но да го не оставят в ръцете на новия редакционен комитет. Изтеглиха дяловете си от кооперативното ни сдружение и то се разпадна.

Поставени в невъзможност да продължим, ние решихме да привлечем и четвърти човек в редакционния комитет. Списанието задоволяваше и родители, и учители със съдържанието си, но с илюстрациите си то не задоволявате и нас. Решихме да го подобрим и в това отношение като ангажираме за художествен редактор професора от Художествената академия Стефан Баджов, който се съгласи да поеме издавенето и администрирането на списанието. Той привлече като сътрудници и художниците Александър Божинов, Илия Бешков, Васил Захариев, Димитър Гюдженов, Консулова-Вазова и др. Ал. Божинов почна да дава разни интересни ребуси и хумористични късове, Баджов поместваше във всяка книжка образци за децата по ръчна работа и ръкоделие, даваше всяка година хубави, безплатни цветни приложения и календар. В продължение на четири години списанието спечели още повече четци. По това време в сп. „Светулка“ сътрудничеше постоянно Елин Пелин. Сп. „Детска радост“ се редактираше от именития детски писател Ран Босилек. Необходимо бе да подсилим и ние редакционния комитет на „Детски свят“ с някой от видните ни писатели. Спряхме се на Стилиян Чилингиров, който се ползваше с широка популярност като писател за малки и големи, като даровит и сладкодумен сказчик, читалищен деец и общественик. Професор Баджов се противопостави решително на това наше намерение по материални съображения. Трайко Симеонов даде да се разбере, че с неговото участие е разрешен въпросът за привличане на писател в редакционния комитет. Чилингиров бе дочул и, когато поискахме съгласието му, той отсече: Вие си имате писател. Защо съм ви и аз да се ортача в доходите от списанието? За мене и за Чолаков въпросът за все по-голямото подобряване на „Детски свят“, без оглед на материалните изгоди, стоеше над всичко и не отстъпихме. След многократни молби и настоявания, Чилингиров най-после прие поканата, но професор Баджов и Трайко Симеонов се отказаха. Това не се отрази зле благодарение на ценното участие на  Стилиян Чилингиров и на широките му връзки с писатели и художници, които с готовност му сътрудничеха. От осмата до последната ХХІІІ-та годишнина на сп. „Детски свят“ новият член на редакционния му комитет бе най-деен, високо ценен и допринесе много за всестранното подобряване и широко разпространение на списанието.

Не ни задоволяваше само само издателят му – собственикът на книгоиздателство „Казанлъшка долина“, който не изплащаше редовно на сътрудниците ни определения им хонорар и не изпращаше редовно излезлите книжки, та се получаваха оплаквания от абонати. По тая причина, след пенсионирането си Добри Чолаков пое администрирането на списанието и го води до смъртта си през 1937 г. негова заместница в редакционния комитет стана дъщеря му Златка Чолакова – учителка, която и дотогава сътрудничеше и се проявяваше като писателка и извън страниците на нашето списание.

Напълно сполучливо се разреши и въпросът за издаването на „Детски свят“, когато се съгласи да го поеме Добромир Чилингиров – предприемчив, амбициозен, с изящен вкус и разбирания културен младеж. Ниe с готовност му отстъпихме грижите за илюстрирането на списанието, за подобряване на многоцветните картини и изработването на календар като безплатни приложения. Почна да издава и вестниче, безплатна притурка към списанието. Вля се нов приток от ценни сътрудници като Георги Караславов, Христо Радевски, Радой Ралин, Никола Фурнаджиев, Ст. Ц. Даскалов и други прогресивни писатели. Всичко това съдейства през времето на новия издател за рязкото повишаване на тиража на „Детски свят“.

София, 24.ХІ. 966 г.

Христо Спасовски

***

Христо Спасовски е роден през 1883 г. в с. Патрешко, Троянско. Учи в Самоковската семинария (1899 – 1903). Учител в с. Добродан, Троянско (1903) и в с. Врабево, Троянско, главен учител (1905) . Училищен инспектор в Търговище (1914) и в София (1919). В с. Врабево създава читалище „Надежда“ и организира първата в троянска околия селска организация, участва в основаването на сп. „Детски свят“, инициатор е за излизането на сп. „Българско училище“ (1928). Член на ръководството на Родителско-учителския съюз, на Медико-педагогическо общество, на дружество „Развитие“, на Съюз на педагогическите писатели. Участник в Балканската война (1912), в Първата световна война (1914). Награден е с орден за храброст и с „Белия орден“ ( за самоотверженост). Умира през 1976 г. в София.

Leave a Reply

error: Свържете се с нас.