И друг път съм казвала, че да се опитваш да пишеш за творчеството на близки хора винаги е трудно. Защото има опасност добрите чувства към човека да се пренесат върху оценката на неговите творби. Дали в този случай важи тази максима? Приятелството ни със Здравка Евтимова е дългогодишно. Казвам това с ясното съзнание, че през всички години тя не е успяла да ме разочарова като творец и човек. Винаги много заета със служебни дела заради отговорността на професията си – преводач в Министерството на отбраната, тя е еднакво добра в писмения и устния превод. Както знаем, при последния е особено важно да се превежда точно, да не се сгреши и една дума или смисъл, което може да доведе до държавни проблеми. Но тя е перфекционист, който винаги се справя и неслучайно беше в обкръжението на натовските генерали преди България да бъде приета за член на НАТО. Коя е Здравка Евтимова? Ето малко биографични данни:
Здравка Евтимова е родена в Перник на 24 юли 1959 г. Завършила е английска филология в Университета „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново. Работила е като преводач и преподавател по английски език и литература, а от много години е преводач в Министерството на отбраната. Работила е и в чужбина, а също и в различни мисии. Председател е на българската секция на ПЕН клуба. Казах, че ни свързва дългогодишно приятелство и си спомням далечната 1980г., когато като току-що приети студенти във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“ отпразнувахме заедно първата й литературна награда „Чудомир“, дадена й за разказ. С течение на времето тя се наложи като един от най-талантливите разказвачи в съвременната българска литература, когато, както всички знаем, съвсем не е престижно да си писател. Автор е на сборниците с разкази „Разкази срещу тъга“, „Разкази от сол“(1990), „Разкази за приятели“, „Сълза за 10 цента“, както и на още десетки, публикувани в литературната периодика и Интернет пространството.
Много пъти съм се замисляла върху отличителните черти на това голямо по обем и оригинално като тематика творчество. През последните 30 години България преживя редица трансформации в обществения и политически живот, които намират отражение в творчеството на всички писатели. За някои от тях тези промени се оказаха фатални и те отдавна не пишат или пък се занимават със съвсем други неща. Други се опитват да изобразят промените у нас, разбира се, според възможностите си. Появиха се доста романи за прехода в България като романа „Разруха“ на Вл.Зарев, романите на Константин Колев и др. Разказите и романите на Здравка Евтимова могат да се наредят тематично в поредицата от художествени творби за промяната в България. Авторката ползва тези житейски факти, персонажи и т.н., които познава от родния си град Перник и ги пресътворява в прозата си, като в отделни случаи не се ограничава само с тях. Знаем, че тази част на страната ни, макар и близо до София, обеднява много по време на прехода. Фалирани са заводите „Стомана“, както и целият отрасъл на машиностроенето в тази част на страната. Жителите на този район са принудени да емигрират в Испания, Гърция, Италия и други страни за да търсят препитание. У нас остават възрастни хора, близки на емигрантите и децата им. От друга страна – през 90-те години на ХХ век в тази част на страната действаха и бандите на различни мутренски групировки, които държаха в ръцете си населението. И редица още процеси, които Здравка Евтимова познава и осветява в книгите си. На тази тема са романите й „В студената ти сянка, лейди“, „За теб, за мен“, „Линди“,“Четвъртък“, „Арката“ и редица други. Веднага искам да отбележа, че въпреки огромната си професионална ангажираност, Здравка Евтимова е писател, който не спира да твори.
И в новия си роман „Резерват за хора и вълци“, издаден в Пловдивското издателство „Жанет 45“, Здравка Евтимова ни връща сред нейните герои от Пернишкия и Радомирски регион, местата където тя живее и най-добре познава. Това е беден регион, повечето хора са заминали на работа в чужбина и са останали бедни и отрудени селяни, които едва преживяват. Именно те са обикнатите от Здравка герои, чрез тях тя ни предава борбата между доброто и злото. Главна героиня е билкарката Елена, жена твърда и със способности да помага на хората чрез нейните лапи и компреси, отвари и настройки от различни билки. Нейният син също е на работа в чужбина и жена му Сияна го изоставя за да живее с мутрата Димитър Рижия. Елена е човек с висок морал – тя никога не прави лековете си за да навреди и на най-злите хора, нейната дарба е само за да помага на човеците.
Здравка Евтимова и в този роман описва цигани – такива са семейството на Васил. Старият дядо Васил е музикант по душа и иска да научи и внука си да свири.Намира му тромпет и той започва да се учи на него. Така той освен акордеон, ще владее още един инструмент, с който да свири по весели и тъжни поводи на своите съселяни. Сюжетът на романа се задвижва от оплакването на Елена в полицията, че й режат присадените от нея овошки. Димитър Рижият и неговата банда й отмъщават за това. Тя не се страхува от тях, защото всички в крайна сметка стигат до нейните лечителски способности. Когато снаха й бяга при Димитър Рижия, тя оставя на нея да се грижи за внучката си Даме Дамянка. Детето се учи от баба си на билкарство и също помага на хората. Децата в селото странят от него и единствения му приятел е циганчето Васил. Здравка сякаш иска да ни внуши, че в този край законите не съществуват – конфликтите се решават от мутрите, които пребиват хората или палят имотите им. Така от злоба те разбиват и жилищата на заминалите да работят в чужбина, обират ги, а също и маркират холовете на хората. Злобата е безкрайна и причината за това е завистта, че работят и изкарват пари.
Дали Сияна ще се върне при мъжа си, или казано с други думи, доброто ще победи злото? Това е въпросът който Здравка задава с романа си и той завършва оптимистично. С този сюжет авторката ни прави съпричастни към природната дарба на Елена билкарката, или към онова богатство на народа ни, което е оцеляло през вековете и ще бъде продължено от внучката й. Романът е написан с много хубав език. На места имплицитно са вмъкнати изрази и на други автори, което не дразни – напротив. Има и много поетични моменти, които облагородяват стила на творбата.
Прозата на Здравка Евтимова е един оригинален разрез на прехода в България. На онези процеси в него, на които животът в България е подвластен. Затова тя намира радушен прием във всички европейски държави, в САЩ и дори в далечния Изток. За това спомага както нейната оригиналност, така и фактът, че авторката сама превежда творбите си за англоезичния свят. Спокойно можем да кажем, че тя е един от най-превежданите съвременни български писатели в чужбина. Наскоро разказът й „Кръв от къртица“ бе включен в учебниците по литература за учениците в САЩ. Ще дам кратка справка за изданията и наградите й:
В България са публикувани 4 нейни сборника с разкази и 6 романа, като романът „В студената ти сянка, лейди” печели награда за съвременен български роман на Фонд „Развитие” 1999 г., а романът „Четвъртък” – наградата на Съюза на Българските писатели през 2003 г. През 2015г. печели наградата на фонд 13 века България за романа й „Една и съща река“, а през 2019г. наградата „Христо Г.Данов“ за цялостно творчество и принос в българската литература.
В България Здравка Евтимова е двукратен носител на наградата за разказ „Златен ланец” на вестник „Труд” – 2006 г. и 2010 г., носител на наградата „Чудомир” за хумористичен разказ, литературната награда за проза „Анна Каменова”, наградата „Балкани” на издателство „Балкани” за разказ от балкански писател и др.
Разкази на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в над 30 страни по света.
д-р Радка Пенчева
