Филип Чипев: За книгата
Време е вече българската книга да добие свой образ. Да се отърси от чужди влияния и подражания. Необходим е един български шрифт. За изработването му ще требва да се обяви конкурс между българските художници и графици (а може да участват в тоя конкурс и славянските ни братя графици).
Вижте коя да е книга, печатана преди Освобождението ни на български: колко хубава е, и хартия и печат. И не само печатаните в чужбина (Виена, Загреб, Белград, Цариград, Солун и др.), но и у нас — Русчук, Търново, Пловдив — се художествено издавани и технически много добре подредени. Това показва, че българина по онова време по-добре е ценял книгата отколкото днес.
Сега повече от всеки друг път требва да се насади любов у българина към книгата: да я обича, да я пази, да се гордее с нея. Но требва да се постъпва разумно, за да не стане мода събирането на книги и четенето им, защото книгата не може и не требва да бъде мода. Тя требва с любов да бъде посрещната от всеки — да проникне във всеки дом. Не се ли радва сърцето ви като случайно попадне в ръцете ви некоя книга от доброто старо време, когато тя се е ценяла повече от всичко и като видите с кирасив почерк написано :
„Изъ книгите на … „ лето 1856
или
Тая книга принадлежи на …“ 1866 г.
Защо не е днес така!
*
Българската книга трябва да служи и за украса.
Корицата да не бъде претрупана, но да говори красноречиво за добрия български вкус, да спира и радва окото без да бъде рекламна плаката. Ето едно широко поле за нашите художници, които требва да залегнат и покрай сериозната си работа да се отдадат сериозно за изработване проекти за художествени корици на българската книга. На есен, когато Българския Писателски Съюз уреди една голяма изложба на българската книга, за която той отдавна работи, за да се види развоя на нашата книга, заедно с нея да уредят една изложба за да ни покажат как трябва да бъде днес и утре българската книга, със своя външен и вътрешен вид. (Корица, заглавни страници, винетки, линии, начални букви и „конец“).
Хартията, която сега се употребява за печат на книги — в повечето случаи е проста, долнокачествена, а много често и вестникарска. Това не требва да се допуска. Особено внимание требва да се обърне на печата. Преди всичко той трябва да бъде чист. Текста да не изпълва много страницата и да не е сбит – да има приятна за зрението отделка между редовете, а буквите да не бъдат ситни и слепени една до друга.
*
За подобрение във всяко отношение на българската книга — мисля че Министерство на Народното Просвещение може да допринесе много като предвиди от многобройните си фондове известни суми, за три награди — за най-добре издадени български книги от нашите издатели през годината. Наградата може да бъде и не парична, напр. специално приготвени за целта: златни, сребърни и пр. отличия.
*
Днес в България има много малко хора които истински се интересуват от книгата, но тия малко хора могат да направят много за книгата. Да се постави началото на едно дружество на Приятелите на Българската книга, което да има главна цел да насажда любов у българина към книгата, да я чете, да я пази, да я обича. Това може да се направи по много начини.
*
Ето още едно дружество което требва да се основе още това лето: Дружество на книгоиздателите. Съюзени българските книгоиздатели ще допринесат твърде много за подобрение и разпространение на книгата. Във всички културни страни от много години вече съществуват подобни съюзи, които много добре регулират отношенията между автори издатели, книжари и пр.
Какво може да направи това дружество на книгоиздателите не е тук местото да се спирам подробно, но то заедно със Съюза на българските писатели — би направило много за процъфтяване на Българската книга.
*
Колко много може да бъде полезен учителя! От него не се иска много. Нека той да отделя само по един час в месеца за беседи с учениците и за книгата. Да прави анкети: колко деца четат книги, какви книги, кои книги им харесват и защо. Кои български автори обичат. Разбор на прочетена книга. Критически бележки. Да ги запознае с българска литература извън уроците, да препоръча книги за прочит през ваканцията, и пр. Това е от компетентността на просветното министерство.
*
Българския писател — най-добре разбиращ значението на книгата, която трябва да намери читателя — да отделя по-често време да прави обиколки из нашите градове и в сказките си да дава вярна преценка за излезлите през месеца (или в тримесечието книги! като главно възбужда интерес до се четат книгите на български автори.
*
На край ще спомена и за българския вестникар, оня голям фактор в нашия културен живот, който може да бъде много полезен. Нека отдели време да се порови из Народната библиотека, да намери стари наши книги и често да ни поднася в препис по няколко реда от най-цените.
Така ще се създаде по-голям интерес към книгата. Редакторът да бъде по-щедър в рубриката „Получени в редакцията книги“, които като се получат „с молба за отзив и рецензия“ да се изпълни молбата на молителя поне с библиографско отбелязване, или с къса бележка, а за книги от големи наши автори и книги които заслужават да бъдат посочени, да се пишат по-големи статии и да се пише по-често за тях, като не се чака и моли за това. Смятам че Дирекция на пощите ще требва да направи за Деня на книгата един щемпел, с който да унищожава една седмица писмата за вътрешна кореспонденция със следния надпис.
Ден на българската книга
Българино, чети българска книга!
Филип Чипев
Литературен глас. Седмичник за литература изкуство и обществени въпроси, №3, 5.05.1929, с.1.
