За Иван Мирчев, неговите „Спомени“ и списание „Хризантеми“

Spread the love

В брой 18 от 10 февруари 1966 г. издаваният в Стара Загора вестник „Септември“ публикува в рубриката „Нашето интервю“ кратък разговор с поетите Иван Хаджихристов и Иван Мирчев. На въпроса за предстоящи публикации Иван Мирчев отговаря: „…Написал съм досега около 500 страници, но далеч не ще бъдат достатъчни, за да изчерпят онова, което трябва да се включи в тях. Сега виждам колко трудно се пишат мемоари!

в. Септември 1966 г.

Къде са тези стотици изписани страници? Съхранен ли е ръкописът на мемоарите на Иван Мирчев? Публикувани ли са? Да…, една година по-рано, в брой 29 от 9 март 1965 г. на същия вестник е отпечатан материал със заглавие „Искри в изгубеното време. Спомени от Иван Мирчев“, които започват от периода на Балканската война, пролетта на 1913 г. Училищата в града са превърнати в болници и учениците са разпуснати. Мирчев е ученик и разказва за сбирките на техния „кръжок“ (кавичките са негови) всеки следобед в станционната градина в Стара Загора. Разказва за своите приятели, увличащи се по поезията – Добчо Попов, Димитър Шиков, Никола Икономов. И за по-възрастния от тях Иван Хаджихристов. Спомените са в седем колони, накрая има добавка (следва), но продължение в следващи броеве липсва! По-късно са публикувани отделни спомени за Николай Лилиев и Гео Милев.

В отпечатания откъс-спомени Мирчев разказва за времето, когато се „ражда“ списание „Хризантеми“ – „В голямата станционна градина на нашия град ставаха всекидневните срещи на нашия литературен „кръжок“. Всички членове на кръжока бяхме ученици. Сградите на гимназиите в града служеха за болници, а учениците бяха разпуснати до свършването на войната. И ние се събирахме всеки следобед, излежавахме се на тревата и четяхме стихотворения или стихове в проза.“

Публикация във в. Септември (Ст. Загора) 1965 г.

Иван Мирчев е роден в Стара Загора на 11 октомври 1897 г., умира в Стара Загора на 14 април 1982 г. Бащата, Мирчо Стоянов (1857 – 1933) е адвокат, един от лидерите на Народната партия в Стара Загора, кмет на града от 1890 до 1893 г. Литературният живот и творчество на Иван Мирчев са обемни и наситени. Сътрудничи със стихове на списанията „Везни“, „Начало“, „Златорог“, „Светлоструй“, „Литературен подем“. Приживе издава 23 книги. Почетен гражданин на Стара Загора от октомври 1967 г. Времето в началото на ХХ в., когато и в Стара Загора, а и в страната е наситено с бушуващи литературни страсти, създават се  литературни кръжоци, излизат литературни списания (макар и с кратък живот). В Стара Загора това са „Искрици“, „Трептящи акорди“, списанието „Лада“ (което се отбелязва като издавано в Пловдив), „Златно руно“. С по един или няколко броя, но бележещи път в родната литература. През 1913 г. в Стара Загора е издавано сп. „Ранни цветя“, обявено като ученическо литературно списание, редактор Добчо Попов (1897-1929), старозагорец, поет. В него младият Мирчев (тогава на 16 г.) изпраща свои творби с псевдоним „Биби“. Но биват отхвърлени с отговор от редакцията: „От пратеното вее съмнение. Ще внимаваме с вас.“

На 30 април 1916 г. излиза първа книжка на литературното списание „Хризантеми“ (просъществува от 1916 до 1919 г., десет книжки, има запазени екземпляри във фонда на библиотека „Родина“  ) – списание за лирическа поезия, художествена критика и изящна литература. Един от редакторите му е Иван Мирчев. Като адрес на редакцията е посочен адресът на Мирчев – ул. „Ген. Гурко“ № 2169. Според изследователи това списание е първата стъпка към организиран литературен живот в града.

Самият Мирчев споделя, че целта на списанието е да популяризира символизма като метод в литературното творчество. Но не чрез теоретически статии, а чрез художествени произведения. Да се покаже, че за разлика от творчеството на Иван Вазов, Стоян Михайловски и Кирил Христов (ех, този конфликт на поколенията!), има и друг начин да се изрази човекът и особено неговата тъжна и сложна душа и най-подходящи за това са символите. Дори пише, че се срамува от ранните си стихчета „а ла Кирил Христов“. „Омагьосани бяхме от Яворов, Дебелянов, Траянов. Търсехме един нов пейзаж… душевен пейзаж и одухотворена със символика природа.“ За този период Иван Мирчев по-късно си спомня: „Идеята за списанието беше моя. Тъй като с Кокенов (Стоян) седяхме на един чин, споделих най-напред с него и решихме да издаваме списание по подобие на „Бисери“.

Популярната вече снимка озаглавена „Когато пишехме „Хризантеми“. Датирана „12 април 1918 г. гр. Ст. Загора“. 

 

Текст на гърба: „От дясно към ляво (а в действителност би трябвало да е отляво надясно): Георги Илиев – Смирнов – инженер; 2. Иван Х. Христов; 3. Никола П. Икономов – артист от Народ. Театър; 4. Иван Мирчев – Хризис; 5. Константин Германов – учител; 6. Георги Стоянович – адвокат“. Тази фотография съхранява Константин Германов и през 60-те години е предадена на в. Септември от съпругата му Ж. Германова. От фонда на библиотека „Родина“ – Стара Загора

Сестрата на Иван Мирчев – Елена (по-късно съпруга на художника Димитър Караджов) пише за онова време: „Сътрудниците на „Хризантеми“ познавам от момента, когато се замисляше издаването на списанието. Зная това, защото се събираха у нас почти всеки ден, сплотени, възбудени… Ясно беше, че обмислят и вършат нещо задружно. Особена беше грижата им за осигуряване на средства, необходими за изданието… Иван Мирчев, Добчо Попов, Стоян Кокенов, Иван Хаджихристов, Ботьо Савов, Георги Стоянович, Никола Икономов, Георги Илиев, Тодор Недков, Васил Милев, Константин Германов. Понякога идваше при брат ми и Гео Милев, а така също и художниците Никола Кожухаров и Георги Рубев, които рисуват винетки за списанието. Спомням си, че когато ставаше дума вкъщи за изброените по-горе лица, брат ми ги наричаше „нашата група“. Най-ангажирани в работата по списанието бяха Иван Мирчев, Стоян Кокенов, Ботьо Савов, Иван Хаджихристов.“

В списанието Иван Мирчев публикува най-много – 83 творби. А ето как поетично рисува в книжка 9 на „Хризантеми“ Ботьо Савов портрет на Иван Мирчев: „“Той беше нежно млад и бледен. Златист мъх и свян осеняваха лицето му. Чист и хладен пламък грееше в цветистите му очи. Това беше 16-годишният поет Иван Мирчев – Хризис. Печатал беше първите си поезии в списанието на Иван Ст. Андрейчин. „Най-младият поет“ – повторих куриозно, когато получих страниците на изящния ръкопис на първата му поема. Това беше приказка за подземните деви. Приказка, разказана с естествен език и цветиста фраза.“

Корица на списание „Хризантеми“ от фонда на библиотека „Родина“ – Стара Загора

През 1927 г., както съобщава на 30 март старозагорският вестник „Дума“, Комисията по насърчаване на литературата в Стара Загора награждава поета Иван Мирчев с 5 хил. лв. за цикъла стихотворения в сп. „Хиперион“

И още, не съвсем в литературата, но любопитно! Улица „Гурко“, на която е къщата на Иван Мирчев е първата улица в Стара Загора, която през 1902 г. съгласно общия градоустройствен план е застлана с чакъл.

Учреденото на 15 юли 1991 г. Дружество на писателите приема името на Иван Мирчев.

© Снежана Маринова

error: Свържете се с нас.