Бележка на редакцията. От нашите градове гербове имат само София и Габрово, и двата изработени от проф. Хар. К. Тачев. Помолихме г. Тачев да ни разкаже, кога и как са съставени те и ни ги обясни. Toй с готовност се отзова и ни даде тези бележки за герба на нашата столица.
Поводът да се снабди и София с герб бе Всемирното изложение в Париж през 1900 г., в което взе участие и България. Екзекутивният комитет при това изложение поиска и от нашата столица да представи еднн екземпляр от герба си, който да се постави в тамошната тържествена зала. София не притежаваше никакъв герб. Тогава кмет на града бе г. Хр. Г. Попов. Набързо той повика г. Мърквичка — Директор на Рисувалното училище, г. Добруски — Директор на Археологическия музей, и мен. Събрахме материал в свръзка с историята на града и се възложи на мен да изработя герба. Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele — geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две — за другите сюжети, характерни за града. В горното дясно поле* поставих образа на Ulpia Serdica — зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София — Сердика; в горното ляво поле поставих ц. Св. София, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле — Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите й; в долното ляво — златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus — като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.
По това време, когато работих герба, г. Добруски ми показа едно медалионче, намерено при разкопките на Трапезица — В. Търново. На него 6е изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него — върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средината на общия щит — в сърдцевината (dans l’abime), както се изразяват хералдицитe. Този мотив послужи и да подчертае факта, че София е приемница на старата столица В. Търново. Над щита поставих зидова корона (Couronne murale — Wandkrone), каквато имат право да носят само градските гербове. Самите бои (емайлите) са положени в зависимост от сюжетите. Тези, които са изобразени като металически, напр. (Ulpia Serdica и Apollo Medicus са сложени върху цветен емайл, Serdica върху червен, а Аpollo върху син; а тези, които са изобразени в бои, поставени са върху металически фондове (Св. София — червена върху златен фонд и Витоша — зелен върху сребърен фонд) — както го изисква хералдическото правило. Така беше приготвен гербът на нашата столица. Княз Фердинанд, сам голям познавач на хералдичното изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж. По този начин и София се нареди между другите европейски столици.
Девизът “Расте, но не старее” е поставен през времето, когато е бил кмет покойният Р. В. Радев. Подсказан му е бил от девиза на Парижкия герб който е: „Fluctuat nec mergitur” („Плава, но не потъва”). Отначало девизът на столичния герб е бил „Расте, не старее” — но като забелязали, че буквите са 13 — веднага прибавят думата „но” и буквите стават 15. В едни специални общински покани, върху които луксозно е отпечатен столичният герб, е поставен същият девиз на латински език: “Crescit, sed non benescit”.
А двата стръка с лаврови листа, по един от дясно и ляво на герба, са вмъкнати през кметуването на г. генер. Вл. Вазов и изразяват младост, постоянство и успех.
Хар. К. Тачев
