Юч Бунар

От банския площад по ул. „Пиротска“ се отиваше към предградието Юч Бунар, прекръстено по-късно „Три Кладенци“, което за софиянци и днес остава познато под старото си турско име. Предградието започваше от моста на днешния булевард „Хр. Ботев“, гдето е и женският пазар. По него време кварталът Юч Бунар се населяваше от бедната класа и най-вече от евреите. Юч Бунар беше синоним на еврейската беднотия. Малки едноетажни паянтови или гевгирени къщички, разделени една от друга с големи дворища и празни места за строеж, с множество кръчмички, мутафчийници, сарачи, опинчари и малки еврейски дюкянчета, наредени по главната прашна или много кална улица. Бидейки най-ниската част на София, този квартал беше нехигиеничен и, въпреки всички подобрения, които се направиха, въпреки многото постройки и кооперации, той си остана на втори план. В този квартал и днес остана да живее само непретенциозното население.

На големия мегданлък около новопостроената църква „Св. Никола Ючбунарски“, гдето е днес хубавата градинка с паметника на убитите през първата световна война, всяка неделя се играеше хоро и това беше единственото забавление за ючбунарци.

Като куриоз на квартала ще спомена кръчмата „Сивия Кон“. Тя се намираше на ъгъла на улиците „Нишка“ и „Средна Гора“. Неин стопанин беше бае Вуче Фурмата. Същинското му име беше Манол Гьорев Вучев, но софиянци, които обичаха прякорите, бяха го кръстили бае Вуче Фурмата, защото много обичаше да яде фурми и винаги имаше пред себе си този южен плод. Кръчмата му се славеше със своите хубави вина и се посещаваше от видни софиянци, мераклии на хубаво вино. Голяма част от клиентите му бяха чиновници от Б. Н. Банка, както и много офицери. Между офицерите ще спомена тогавашните капитани Бендерев (наскоро починал) и Маринов (генерал и баща на нашия пълномощен министър в Париж, също генерал). Бае Вуче Фурмата притежаваше хубав и удобен файтон, каран от два сиви коня. Оттам и името на кръчмата. Този файтон е бивал често реквизиран за нуждите на княз Батемберг. Със същия файтон по-късно капитаните Бендерев и Маринов са заминали за Перник, за да подготвят преврата и свалянето на княз Батемберг.

Бае Вуче е бил много амбициозен. Чул, че в Париж имало изложба на коне. Понеже имал хубаво сиво конче, той похарчил много пари да го изпрати в Париж, за да участвува на тоя хипически конкурс, белки получи премията. Конят бил изпратен с едно момче, негов бивш слуга, което говорело малко френски. Минали се много месеци, откак момчето и конят бяха заминали, минаха се и години, но Бае Вуче вече нищо не можа да узнае нито за коня си, нито за момчето. И до ден днешен те още не са се завърнали от Париж…

Днес Юч Бунар е един от най-гъстонаселените квартали на София, с високи здания, с квартални бани, със своя пожарна служба, с градини, прогимназия и гимназия, все пак той остана най-нехигиеничният и най-нечистият квартал на столицата.

Георги Каназирски-Верин, „София преди 50 години“