Юбилейно слово за проф. Дора Колева
В края на м. май своята щастлива годишнина отбеляза проф. Дора Колева. Щедра е била 1942-ра, щом ни е дарила с тези значещи фигури в родната литературна наука – вече близо 5 десетилетия се радваме на и учим от: Радосвет Коларов, Михаил Неделчев, Симеон Янев. И тя е единствената дама сред тях. И най-системно работи в полето, изследващо писателките-жени: Багряна, Блага Димитрова, Яна Язова. Ала тя спира поглед и на поети като Павел Матев, Андрей Германов, Далчев. Обглежда цял период от литературното развитие у нас: 60-те години на 20-ия век. Работи и днес: пак върху творчеството на жена – Валентина Радинска, ала и върху романистиката, която създава нейният връстник – проф. С. Янев. Много е хубаво когато сме свидетели днес на колегиалните жестове, на демонстративното взаимо-уважение.
Не съм имал радостта да съм неин студент, ала през последното десетилетие съм щастлив да се засичаме на различни научни форуми, организирани от Института за литература (БАН) или от Софийския университет. Винаги ведра, усмихната, излъчваща оптимизъм и благородство. С жив интерес, следяща изказванията и сетне с желание се е включвала в дискусиите. Отворена, готова да помогне със съвет, с предложение, които са изказани с такт и уважение. Хубаво е, че днес имаме литературоведи като нея. Докато следва в Софийския университет, родената в град Търговище, млада студентка пише стихове. Сред състудентите й е Радосвет Коларов. Сред елитните преподаватели – Милена Цанева. 7 години е учителка. Усеща силата си в тълкуването на художественото слово и му се отдава всецяло.
Мисията на литературоведа, на литературния изследовател – така възприема и досега работата си и успява да предаде този завет и на нас – по-младите. Най-отличителното у нея е отдадеността, с която работи. Впуска се в детайлите, интуитивността и майсторството й позволяват да изгради четивни и проникновени книги. Така е от първата – преди 4 десетилетия, посветена на поетиката на Елисавета Багряна. И досега изследването е базисно.
От 1972-ра проф. Д. Колева е в състава на Великотърновския университет. Там преминава и преподавателската й кариера. Успешно юбилярката доказва, че за литературознанието няма възраст. Когато си го носиш у себе си – то се лее. Дай Боже всекиму!
Бих искал да се спра на последната отпечатана до момента книга. Само преди две години се появи томчето, надхвърлящо 280 страници, посветено на Яна Язова и Александър Балабанов, носещо подзаглавието „Двуединството на духа“. Годината е юбилейна и за Яна Язова (1912 – 1974 – 2022). Преди десетилетие беше организирано достойно честване на нейната 100-годишнина. С празнични дни, посветени на писателката в родния й град Лом. Тогавашният кметът г-н Иво Иванов, проф. Хилде Фай, Институтът за литература, Държавна агенция архиви и неуморният д-р Петър Величков организираха достойния форум. Сетне докладите бяха събрани в представителен сборник. Ала имаше цяла културна програма – с участието на покойната вече Гергана Кофарджиева (90-годишнина днес!), международният виолончелист – проф. Стефан Попов (1940). Точно тогава проф. Дора Колева се „запали“ по Яна Язова и Балабанов. Представи на Националната конференция тогава своя доклад за поезията на Я. Язова. От тогава в протежение на 8 години литературоведът напълно се отдаде на творчеството на поетесата и писателката. Задълбочено, аналитично, цялостно. Почти десетилетие! И книгата е вълнуваща. Проникновена. Четивна. Ценна!
За мен още повече, защото редактор е моят любим учител проф. Симеон Янев – когото скоро ще честваме! Някога, преди две десетилетия, той ме подкрепи и уверено застана с авторитета си да е научен ръководител на работата ми, посветена на Я. Язова. Магистърската си теза написах във време, когато се твърдеше, че: „Я. Язова не е писателка, а любовница на Балабанов“. Няма да посоча авторът на безумното твърдение, ала ще припомня, че доц. Мая Горчева имаше желанието да напише тогава дисертационен труд и кощунствената фраза беше изтъкната като аргумент, че „писателката не си заслужава писането“. Слава Богу нещата си дойдоха на мястото и днес Мъченицата на словото, голямата авторка, безкомпромисната творческа личност се изправя в целия си блясък на белетрист и поет. Книгите й са литературно събитие и предизвикват истински литературоведски интерес. До такава степен личността й се наложи и влезе в нашето културно съвремие, че се появи и стойностен роман, посветен на нелеката й съдба – и житейска, и творческа. Боряна Дукова преди година зарадва читателската публика със своя първи епически опус „Извън редовете. Романът на Яна Язова“. Бих искал да допълня, че съвсем скоро беше премиерата на втората романизирана биография от същата авторка, посветена на Елисавета Багряна. Та, същественото е, че Я. Язова става вдъхновение за творчество, не само научно, ала и художествено. А преди броени дни и 16-годишната Теодора Милева представи своя ценен филм[1] „Моята Мо“[2], посветен на страдалката на словото. Великолепно случване: литературна дама на достолепна възраст и съвсем младо момиче посвещават творческите си сили на Яна Язова. Та какво по-хубаво от това?!
А сега бих искал да насоча по-детайлно внимание към „Двуединството на духа“. Умело изследователката оплита, вплита съдбите и личностите на Я. Язова и проф. Александър Балабанов. Опирайки се на оригинални писма[3], разменяни в протежение на години между двамата, използвайки философските концепции от Платон и Аристотел до Шопенхауер проф. Д. Колева разчита по изумителен начин житейските и творческите колизии при двете забележителни литературни фигури.
Изходен материал е биографичното начало[4]. От него се преминава неусетно и хармонично към творческите превъплъщения и на Я. Язова, и на проф. Балабанов. Вероятно до момента книгата на проф. Д. Колева е най-доброто спояване на тези два елемента. Образът на Балабанов е очертан равностойно с този на неговото откритие. Което се превръща в Откровение. След кончината на Професора неговата Мо приема, че има дълг към паметта му: да събере разпръснатите писания на „разсеяния учен“ из периодичните списания. Така се появяват и „Афоризми“-те, които се е опитала да издаде под псевдонима Стратев, безуспешно. За наше щастие днес книгата е факт[5].
Вероятно проф. Д. Колева за пръв път успява да разгледа творчеството на писателката като един общ мегатекст. Логични, внимателни, убедителни са междутекстовите мостове, които изгражда и по този начин обединява поетическото и прозаическото слово на авторката. Така обгледано творческото дело на Я. Язова придобива окръгленост и завършеност. А анализът е дълбинен и стойностен. Търпеливо и методично, а същевременно и по един увлекателен начин литературният изследовател проследява пътят от „Язове“, „Бунт“ и „Кръстове“ (трите стихосбирки), минавайки през „Ана Дюлгерова“, „Капитан“, „Александър Македонски“ и стигайки до „Соления залив“ – дисидентската книга на писателката, заради която се предполага, че е убита[6]. Проф. Д. Колева не се е спряла по-обстойно върху трилогията „Балкани“ („Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“), защото там прототип не е проф. Ал. Балабанов. Ала и вероятно защото вече разполагаме с такъв тип критическа интерпретация[7].
Преди 1944 г. по-цялостен поглед към творческия облик на Яна Язова предлага Соня Вичева в своята книга-достижение[8] „Нашите писателки“ (1939) където в есеистичен тон разглежда трите стихосбирки на голямата (както самата С. Вичева определя младата тогава) поетеса и споделя някои наблюдения върху романа й „Ана Дюлгерова“ (1936/38). За съжаление проф. Д. Колева не споменава блестящия критически опит на първата значима наша литературна критичка върху ранното творчество на Я. Язова. Разбира се, открояват се наблюденията-коментари и на Д. Б. Митов, който като верен ученик на проф. Ал. Балабанов подема делото му по посока на периодично издание и в протежение почти на две десетилетия заедно със съпругата си Калина Малина списват и редактират вестника „Литературен глас“. Та като верен Балабановец Д. Б. Митов също с възторг приветства поетесата със „страшно въображение“, а и признава искрено: „написала е едни от най-дълбоките социални стихотворения в новата българска литература“.
Заговори ли се за проф. Ал. Балабанов неминуемо става въпрос и за неговата школа – малка, но достатъчно силна и откроима: Д. Б. Митов, Тодор Боров, Калина Малина, Яна Язова. Преди 1944 г. Д. Б. Митов изпъква като един от водещите млади критици наедно с Георги Цанев, Георги Константинов, малко по-младия Петър Динеков. Безспорни са достиженията му по отношение изследване на Елин Пелин, Йовков, Вазов, Антон Страшимиров. Ала той насочва критическия си поглед и към Борис Шивачев, Орлин Василев, Владимир Полянов, Фани Попова-Мутафова. Към френските автори (сам е френски възпитаник) – Жорж Санд, Зола, Юго, Андре Жид, Анри Барбюс. И няма как – проф. Балабанов е водил курсовете по класическа (антична и западноевропейска литература преди 1944 г). Проф. Д. Колева откроява интелектуалния кръжец около обаятелния и легендарен лектор. Спира се на някои от мненията на Т. Боров и Д. Б. Митов и ги коментира.
Различаваме се с проф. Д. Колева относно прочитите (интерпретациите) на романите „Ана Дюлгерова“ и „Капитан“ – съвсем нормално е, пък и литературата и подходите към нея дават тази свобода и възможност. Не бях проследявал връзката между стихосбирките и дебютния белетристичен опит на писателката. А той е повече от сполучлив – радва се на две издания – единствените в тежкия живот на Я. Язова. Разбира се, движейки се в сюжета на тезата си – двуединството – проф. Д. Колева се спира задълбочено на образа на Богумил Дионисов („Ана Дюлгерова“) и откроява Ал. Балабанов като прототип на героя[9].
По-късно такава е и ситуацията относно образа на Философа от втория роман на Я. Язова – „Капитан“. И аз навремето откроих приказно-митологичното изграждане на Христо Катин-Кълвача, ала разгърнах анализа си около моралното пропадане на героя[10]. Проф. Д. Колева по-философски е анализирала художествения персонаж и го вижда в положителна светлина, а не толкова в полето на покварата. Отделя място на женските образи – Ангелина и Дада и ги откроява като пазителки на нравствеността по един сложен, ала същностен начин, виждайки ги не като фаталните жени.
Чистотата на любовното чувство и неговата извисяваща и събуждаща творческата потенция креация провижда проф. Д. Колева във взаимоотношенията, превърнали се в духовни взаимопрониквания между Балабанов и Я. Язова. Същата любовност ще открием и в отношенията между героите на писателката – Ана и Богумил; Философа и Кълвача; Александър и Хефестион; Фердинанд и Катерина. Подобно тълкувание и прочит разкриват безспорно личността на самата Яна Язова и доказват убедено тезата, че тя е не само голям и значим писател, а и голяма човешка личност, силна, отдадена на творчеството, което е приела за своя мисия, за свой живот. Книгата на проф. Д. Колева недвусмислено заявява, че литературата и работата с нея – и в художествено, и в научно отношение – е в пространствата, отделени на духовната същност на човека. „Двуединството на духа“ е щастливо отдаване и сливане с личностите и литературните достижения на Я. Язова и Ал. Балабанов. Като образа на писателката засиява с чистота, блясък и колорит, които са свързани с Божественото и идещата от него Светлина, водени от Вярата, Надеждата и Любовта в чисто християнското разбиране на явленията. Хубаво е когато и на 80 умееш да влюбиш, да възвисиш читателите си с научно-критическото си слово. А проф. Д. Колева точно това и прави.
Бележки:
[1] През 2019 г. Калина Паскалева представи своя филм „Изчезналото досие на Яна Язова“: https://www.youtube.com/watch?v=-fEjGv1bx4s .
[2] Възпитаничка е на 73 СУ „Владислав Граматик“. Линк към представяне на филма: https://bnt.bg/news/110-godini-ot-rozhdenieto-na-yana-yazova-306929news.html . Линк към самия филм: https://www.youtube.com/watch?v=odr1IDhsszo .
[3] Трифонова, Цвета (1996) Мойра: Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов, София: АИ „Марин Дринов“.
[4] По този начин критическият текст на проф. Д. Колева придобива статута на откровение. Подобна изследователска техника и похват срещаме още преди 40 години в първия й сериозен научен труд – „За поетиката на Багряна“ (1983), излязъл по повод 90-тата годишнина на голямата ни поетеса. И там авторката работи с писма и изказвания, правени пред самата нея. Представя първоначално панорамно, а сетне и по-детайлно литературата, посветена на Елисавета Багряна от 1928, та до 1977. Освен по-рядко четената тогава студия на Иван Мешеков („Греховната и свята песен на Багряна“), изследователката коментира статиите на проф. Петър Динеков, проф. Розалия Ликова, проф. Милена Цанева. Ала използва и внушителния двутомник, написан от ст. н.с. Йордан Василев и Блага Димитрова, публикуван през 1975 г. и останал „арестуван“ до 1990 г. Имала е смелостта да се опре на дисидентското проучване. Впечатли ме и използването на някои епизоди от „Път през годините“ на Константин Константинов. По подобен начин е изградено и сегашната и книга, посветена на Яна Язова и Ал. Балабанов.
[5] Язова, Яна (2005) Сол и пипер. Афоризми, „Изток-Запад“.
[6] Повече виж във: Величков, Петър (2007) Яна Язова: проклятието на дарбата, София: „Изток-Запад“.
[7] Павлова, Лалка (2016) Българският космос в трилогията „Балкани“ на Яна Язова, София: Български писател.
[8] Реализирана е като издание от вестник „Литературен глас“ – където С. Вичева е била редовна сътрудничка (заедно с „Вестник на жената“). Това са 10 есета, посветени на най-изявените тогава пишещи жени: Багряна, Дора Габе, Евгения Марс, Мара Белчева, Люба Касърова, Анна Каменова, Мария Грубешлиева, Калина Малина, Весела Страшимирова, Фани Попова-Мутафова и Яна Язова. Това е първата критическа книга, написана от жена и посветена на женското творчество в нашето литературознание, което е стойностно и значимо. Надминава уменията на изявилите се преди нея: Мария Ненова-Рунтова, Екатерина Каравелова и Кръстина Гичева-Михалчева. По-късно С. Вичева публикува и отзив (рецензия) и за втория роман на Я. Язова – „Капитан“.
[9] Според д-р П. Величков прототип е Страхил Каменов от гр. Лом. Повече виж в: Язова, Яна (2002) Ана Дюлгерова, София: „Весела Люцканова“ (П. Величков – предговор, стр. 7).
[10] Повече виж в статията ми „Капитан“ от Яна Язова – роман за двата свята. Роман на разколебаването“, поместена в: „И пак напред сама аз тръгвам. Сборник с научни изследвания от национална конференция „100 години от рождението на Яна Язова“, 2012 г., град Лом“ (2013) доц. д-р Елка Трайкова, Маринели Димитрова – съставители, София: ИЦ „Боян Пенев“ (стр. 135 – 150).
© Петър Михайлов
