Виктория Вътова: „Най-важното при плетенето на играчки е да им вдъхнеш душа, иначе си остават просто вещи от прежда“

Spread the love

Виктория Вътова е родом от София, но от дълги години живее в Троян. Завършила е Училището за художествени занаяти. През годините се занимава с керамика – работила е във фабрика за порцелан, която вече не съществува. Била е точар на грънци. Рисувала е върху глинени вази цветя и образи на светци, също и градински фигури. „Всяко местенце по тялото боли от тази работа“, споделя ни защо е загърбила този стар и красив занаят.

 

Виктория Вътова

Поводът да се срещна с нея са вълшебните играчки и цветя, които изработва. Преди седем години случайно попада на клип в интернет как се плетат играчки на една кука. Става ѝ интересно. „Купих си кука и три цвята прежда и така стартирах. Още си пазя първата играчка, едно зайче. Днес ми изглежда ужасно. С много грешки, неравна плетка и много лошо избродирани очи. Но за мен то има сантиментална стойност.  Започнах да търся още клипове, тогава нямаше твърде много. Заех се със задачата да разуча видовете бримки и да си преведа от английски всички термини. Изплетох още пет – шест играчки и сякаш изведнъж нещо ме подтикна да се опитам да направя собствен модел. Разглеждах файлове със схеми – как са написани, оформени визуално, как е подредено всичко в тях. Първата схема беше мишле със сърце. След това реших да е нещо по-сложно. Мъжът ми ми даде идея за схема на японски рибки с водна лилия. И така създадох три различни схеми с рибки. Всички схеми пиша на английски. Съдържат много снимки и подробно описание как се извършва всяко действие. Измислянето на схеми отнема доста време. Около месец и половина, два.  Плетеш, разплиташ, записваш, задраскваш. Докато се получи желания резултат. След това се набира на компютър и се превръща в PDF файл. Така се научих на всичко това. Повечето модели са мои разработки. Ползвам само няколко готови схеми, но дори и тях преправям по мой вкус. Може би имам около 150 различни модели. Плета и по снимки или картинки. Имам модели не само на една кука, а и на две и пет игли. Непрекъснато измислям нови неща. Опитвам се да правя различни от масовите, които се предлагат“.

Виктория споделя, че това е трудоемка работа. Става бавно и изисква много търпение и внимание, особено към малките детайли. „Най-важно е оформянето на лицето на кукла или животинче. Те трябва да имат излъчване. Душа. Иначе си остават просто вещи изплетени от прежда. Ужас за всяка плетачка е свързването на частите. Всичко трябва да е разположено на правилното място и зашито добре. Доста болят пръстите след това. Бродирането на очи, нослета и устни също изискват внимание и прецизност. Аз не използвам готови очи или нослета. Предпочитам всичко да е изработено на ръка“.

Разказва, че през последните две години забелязва жив интерес към ръчно изработените изделия. Не само на плетива. „Българинът започва да цени ръчния труд, но за съжаление, не всеки може да си позволи да притежава нещо ръчно изработено. Надявам се това да се промени и всеки, който цени този труд, да може да си купи такова изделие“.

Трудно ѝ е да каже колко време изисква изплитането на една играчка. „Зависи от степента на трудност при изработката. Понякога отнема три дни, понякога седмица или две“.

Работи предимно с турски и български прежди. Качеството е отлично. „Важно е как ще съчетаеш цветовете, да имаш цветоусещане. Набавям си материалите от галантерията в града или по интернет“. Казва, че е необходимо да имаш желание, умение кое как да направиш и да влагаш душа и чувства. В противен случай нещата не биха се получили.

Разпитвам Виктория в забързаното ни време кои жени умеят да плетат. „Доскоро повечето хора смятаха, че плетивото е занимания само за възрастни жени, но нещата доста се промениха. Все повече млади момичета и жени откриват страстта и удоволствието от плетенето. Започнат ли веднъж – не могат да спрат. Смятам, че всеки, който има желание да го прави, намира и време за това, колкото и да е зает с ежедневните грижи. Това е почивка за душата. Аз лично, никога не бих се отказала да го правя“.

Уверява ни, че докато работи е важно да си спокоен, да влагаш дозички любов, нежност, положителна енергия и особено внимание към всяко изделие, за да достигне всичко това до човека, за когото е предназначено. Ако не го правиш, нещата просто не се получават. „Тайната е търпението, въображението и изобретателността. Когато трябва да измислиш нещо по конструкцията или външния изглед на изделието, започваш да мислиш кое как да стане. Често използвам материали от строителните борси, рибарски магазини и други подобни“.

Понякога я вдъхновява природата, животните или пък времето навън. „Може да е странно, но много обичам лошото време, когато вали дъжд или сняг. Тогава съм най-продуктивна“.

Тя винаги има обратна връзка с хората, които притежават нейна играчка. „Най-голямото удовлетворение за един творец е, когато получи положителен отзив за това, което е изработил и е вложил специални чувства в творението, които са насочени точно към този човек. Това е най-важно за мен. Човекът отсреща да усети, че това е направено за него, с необходимото внимание и да усети, че е специален за мен“.

Разговоряме още, че нарцисите, зюмбюлите и игликите в дворовете са разцъфтяли, усеща се уханието им и бавното пристигане на пролетта. А Виктория Вътова пожелава на всички българи да бъдат здрави. „За мен това е най-важното. Когато човек е здрав, може да постигне всичко, за което мечтае“.

© Мирела Костадинова

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.