Вихрен Чернокожев – „Просто живях…“ Литературна анкета с Радой Ралин

Предговор

Новите поколения млади хора почти не знаят кой е Радой Ралин. Или знаят нещо откъслечно и еднозначно. Радой Ралин не беше само личност – той беше институция, въпреки че казваше: „Просто живях…“ и „Не се състоя срещата с моя живот…“. Анкетата, която правеха с Вихрен Чернокожев, продължи много години. Тя се основава на десетки касети записи на магнетофонна лента и стотици часове общуване между двамата. Вихрен прослушваше записите многократно и с благоговение. Той беше останал без баща още двегодишен и чувстваше Радой не само като свой духовен баща, а като мъж и приятел, дал му много, отвъд роднинските връзки.

В текст от 2007 г. Вихрен пише, че когато Радой през 1983 г. му предложил да направят анкета, той бил изненадан. Радой много харесвал дисертацията и после излязлата книга на Вихрен за Димитър Подвързачов. Но Вихрен знаел, че Радой е отказал на други хора, които са му предлагали да правят анкета с него.

Защо Вихрен не можа да довърши анкетата с Радой Ралин?

Поради същото това благоговение и прецизност, и самовзискателност, с която бе подходил и към въпросите, които беше задавал на анкетирания. Тази анкета бе замислена в рамките на проекта „Литературни анкети“, който години наред ръководеше проф. Иван Сарандев в Института за литература – БАН. Вихрен е задал около сто въпроса на Радой Ралин. Един от първите е: „Кой е най-ранният Ви детски спомен?“, а последният: „Как се ражда едно Ваше стихотворение?“. Вихрен отлагаше да сложи последната точка на тази анкета. Смяташе, че в нея трябва да влезе текст, който обговаря по-детайлно творчеството на поета. Защото малко хора познаваха истински неговата поезия. А той създаде великолепна лирика – в контекста на най-високите върхове в литературата ни: Атанас Далчев, Александър Геров, Константин Павлов, Иван Пейчев. Знаеха го повече като епиграмист и колоритна личност, живял и творил със стремежа да е коректив на едно застинало политическо статукво.

Важно е да отбележим, че Радой Ралин не искаше приживе да се публикуват някои факти от биографията му от детските години и Вихрен Чернокожев почтено се съобразяваше с това желание. Радой невинаги бе готов да редактира вече написания текст. На една от папките, която с нетърпение e чакал да бъде редактирана, Вихрен бе написал: „Радой, моля, редактирай тези страници. Няма вече никакво време. Обади се!“.

Без преувеличение може да се каже, че тази анкета беше делото на живота на Вихрен Чернокожев. Времето не стигна нито на Радой, нито на Вихрен. Синът ни Вихрен-младши и аз, както и Кин и Стефан Стоянови – синовете на Радой Ралин, решихме, че дължим издаването на тази анкета на паметта на Радой, на паметта на Вихрен, на читателите и почитателите им. Случи се така, че аз, като съпруга на Вихрен, да подготвя, заедно с подкрепата на истински приятели, това издаване и го правя с голяма отговорност и вълнение. Защото това беше техният
съвместен труд като творци, съмишленици и приятели.

Тази анкета, както всяка от литературните анкети от поредицата, е много ценна и интересна от психографска и дори психоаналитична гледна точка. Тук е целият душевен свят и на анкетирания Радой Ралин, но и на анкетиращия Вихрен Чернокожев. Тук двамата разкриват своя интелект, своята чувствителност, своите усети, своите идеи. Тук са две личности в един доверителен диалог. Радой Ралин – изключително широко скроен, винаги с ясна гражданска позиция, с неговата житейска и творческа Одисея, и Вихрен Чернокожев – ерудиран и почтен, с не по-малко дързост към предизвикателствата.

Това е анкета, която се чете на един дъх; захванеш ли я – няма оставяне. Това е „възстановка“, представителна извадка на няколко поколения живот. Тя би могла да бъде повод и за по-сетнешни литературноисторически и психографски изследвания. Тук искам да направя уговорката, че върху отпечатаните страници (всяка от тях носи подписа на Радой Ралин) Радой правеше многопластови редакции, които дори Вихрен трудно разчиташе. Автентичният снимков материал в книгата, който ни потапя в тази специална и неповторима атмосфера на годините, които отразява анкетата, е от архива на поета. А техният добър приятел през всичките тези години, художникът Калин Николов, допринесе със своите рисунки още по-добре да се почувства времето на създаването на анкетата. Към текста Вихрен има свои бележки за доуточняване, които също са трудни за разчитане. Част от разказаното чрез записания глас на Радой не можа да влезе в тази книга. Също и част от тълкуванията на Вихрен на този емпиричен материал. А може би така е трябвало да бъде. Вихрен, с присъщата си мъдрост, в по-философски план казваше: „На човек неслучайно не му е дадено да знае всичко!“.

Важно е да сме успели да бъдем максимално близо до това, което Радой Ралин и Вихрен Чернокожев биха искали да се получи.

През 70-те и 80-те години на миналия век аз живеех в Габрово и работех в Окръжната библиотека, а после в Дома на хумора. Професионалните интереси в теорията и историята на смеха доведоха Вихрен на биеналетата в Габрово. Животът ни срещна по повод една библиография на носителите на наградите „Георги Кирков“ на Дома на хумора, сред които бе и РадойРалин. Вихрен изработи библиографията, а аз бях библиографски редактор на изданието. Така Радой ни събра и така започнаи общият ни семеен живот с Вихрен.
Съдбата избра и в тази анкета аз да направя първоначалния вид на именния показалец към нея. Дори и след като Вихрен си отиде от този свят (29.07.2018), Радой в анкетата отново ме събра със съпруга ми.
За мене Вихрен – като съпруг, и Радой – като приятел, са двамата най-близки хора, наред със сина ми, които ще са на първо място в моето сърце, докато и аз съм на този свят.

Вихре, Радой – обичам ви!

На добър час на книгата!

Благодарности

Дължа специални благодарности на: Мариана Цонева – за разчитането на текста, графоложките умения и компютърния набор. Тя постави основите. Без нейната безценна помощ и всеотдайност анкетата нямаше да може да се издаде, нямаше да може да се осъществи по нататъшната работа по текста. Доц. д-р Емил Димитров – за всеотдайната, високопрофесионална редакторска работа и стотиците бележки към текста на анкетата, както и за колегиалната подкрепа. Той направи възможно издаването на анкетата. Гл. ас. Емилия Алексиева – за грижливата и професионална коректорска работа. Аделина Германова – за изработване на показалеца и за грижливата и професионална библиографска редакция на показалеца. Калин Николов, художник – за дългогодишното приятелство, рисунките и оформлението на корицата. Борислав Скочев, първи читател на текста – за професионалната предпечатна подготовка и дизайн, за помощта на всички етапи от подготовката на текста, снимките и рисунките, приятелските съвети и подкрепата през цялото време на подготвяне на изданието. Даниела Горчева, един от първите читатели – за ценните препоръки, приятелската помощ и подкрепа. Доц. Михаил Иванов – за идеите, съпричастието и подкрепата. Георги Господинов – за готовността да подкрепи кандидатстването за финансиране на книгата. Тони Николов – за готовността да подкрепи кандидатстването за финансиране на книгата. Доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература при БАН – за дългогодишната професионална и човешка подкрепа. Доц. д-р Пенка Ватова, ръководител на Издателския център „Боян Пенев“ към Института за литература и понастоящем директор на Института за литература – за грижата и организацията по издаване на анкетата. Гл. ас. д-р Елена Борисова – ръководител на Издателския център „Боян Пенев“ при Института за литература – за грижата и организацията по издаване на анкетата. Кин и Стефан Стоянови, синове на Радой Ралин – за безрезервната помощ и подкрепа. Доц. Михаил Груев, директор на ДА „Архиви“ – за безрезервната помощ при ползване на архива на Радой Ралин и за човешката му подкрепа. Иванка Гезенко, специалист-архивист – за ценната помощ при подбора на снимковия материал и приятелската подкрепа. Стефка Петрова, директор на ДА „Архиви“ – за съдействието при ползването на архива на Радой Ралин. Златко Теохаров, терапевт, колега и приятел – за топлотата, емпатията и подкрепата. Проф. Зейнеп Зафер – за приятелската подкрепа. Пламен Чернокожев, брат на Вихрен – за подкрепата през всичките тези години. Вихрен Чернокожев-младши – за всекидневната синовна обич, помощ и подкрепа.

© Росица Чернокожева
София, 2021