Видни жени: Богдана Гюзелева-Вулпе

Spread the love

Богдана Гюзелева е първата българска оперна примадона и първата жела, между създателите и основателите на нашата опера: Михайлов Стоян, Иван Николаевич Вулпе, Стоян Николов, Драгомир Казаков.

Дъщеря на просветени и добре поставени родители (бащата учен и министър на Просвещението в България), тя бива (от ранно детство поощрена в развитието на музикалните й дарби и на 16 години бива изпратена да завърши средното си образование в институт в Дрезден, за да има възможности и да бъде школувана в Консерваторията, която тя посещава едновременно и свършва по пеене и пиано

Едва що се завърнала тя се омъжва за Ив. Вулпе, с когото заминава за Иркутск, дето той е назначен професор в Музикалната консерватория, а тя става професорка по пеене в частната музикална школа на Городецка и Силицин.

Иван Вулпе

След две години двамата се завръщат и, заедно с другите ни първи певци, слагат началото на Българската опера и влизат в първия оперен състав. На нашата оперна сцена Богдана Гюзелева изнася редица главни роли и създава първа у нас серия от типове на оперни героини: Тамара („Демон“), Неда („Палначи“), Кармен („Кармен(„, Ваня („Жизън за царя“), Русалката („Русалка“), Сиромахкинята („Сиромахкинята – първата българска оперна композиция“), Аида („Аида“), Тахир Беговица („Тахир Беговица – първата бълг. опера“), Татяна („Евгений Онегин“), Астра („Психея“).

Цялата опера „Психея“ – музика, текст, либрето – е композирана от Богдана Гюзелева. Доколко тая опера се е харесала и е имала успехи сочи особеното признание с което бившия цар Фердинанд се е отнесъл към авторката, като освен другите оказани почести е напечатал на свои лични  средства отпечатъци от операта.

Композиторската си дейност Б. Гюзелева продължава при престояването си в чужбина (Виена, Берлин, Прага, Загреб), написвайки там операта „Махараджа” по собствено създаден текст и либрето.Сега тя работи над операта „Ферианда”, със сюжет по Лермонтовата поема „Испанци”.

Богдана Гюзелева – Вулпе

Освен оперите, Б. Гюзелева композира оперетата „Съюзници“ която се постави на сцената на театър Одеон в София от оперетъчния режисьор Ст. Стоилов. Сюжеът – съюзничеството ни с немците. Главната роля се игра от авторката, пиесата имаше голям успех. Между по-крупните композиции  се числи и една Героична симфония (1913 г.) Г-жа Гюзелева е вземала участие във всички големи наши концерти и всякога безвъзмездно. Също се е явявала и на концертни естради в чужбина.

В Прага е пяла, в Руската опера, в Загреб е имала школа за подготвяне на оперни певци. Знае се, че първите наши оперни певци като Ана Тодорова, Петър Райчев и много други са минали най-напред през школата на покойния Вулпе, чиято най-добра сподвижница е била тогава Б. Гюзелева и безспорно, сега остава неговата най-добра приемница в преподаването на вокалното изкуство.

Напоследък Б. Гюзелева се завърни от Нова Турция – Константинопол и Смирна, в последния град тя е завеждала класа по пеене и пиано в школата Иенихаят. Тук тя ще продължи своята музикална дейност. Освен с композиране и вокална професура, Б. Гюзелева не е престанала да работи и над своя глас и нейното прекрасно мецосопрано, благодарение на усърдието ѝ, не само нищо не е загубило, но и е спечелило с времето. Г-жа Гюзелева иде да продължи у нас традицията на школата на големия наш вокален педагог Вулпе и, без съмнение, учениците които ѝ предстои да създаде тук, ще правят чест не само ней, но и на българското вокално изкуство.

Мецгер

error: Свържете се с нас.