Веселина Иванова: Жената внася в керамиката нежност

Spread the love

Веселина Иванова е габровка, която дълги години се занимава с керамика. От глина прави съдове, декоративни фигури и други керамични изделия. Сред изработеното от ръцете ѝ можете да видите красиви чинии, чаши, захарнички, купички за ядки, вази, но и цветни пеперуди, костенурки и разни приказни герои за децата.Творбите ѝ носят наслада и топлина за сетивата и биха зарадвали всеки човек, който има душа, за да се вгледа в красивото. Керамичните творения са истински подарък за скъп приятел и не случайно се продават в цял свят. Но и в България…

Веселина с дъщеря си

Тя е завършила Художественото училище в Троян и от тогава до днес не спира да си играе с глината. Нарича ученическите си години „най-хубавите“. В градът на Иван Хаджийски създава скъпи за нея приятелства, които са част от живота ѝ до днес.  В училището в Троян разбира, че иска да се занимава с керамика и в бъдеще. Тази работа я прави щастлива. Минава дълго време докато си купи пещ и се захване да работи сама. „В началото се влюбих в цветовете на керамиката, а после дойде всичко останало. Тя за мен е магия…“, споделя ни майсторката.

Разказва ни стъпка по стъпка какво следва в работата. „Първо си правя проект върху лист или обмислям идеята. После омесвам глината  и с точилка я правя на лист, това се нарича плака. Месенето на глината прилича на това, когато правиш хляб. Първо се научих да я меся и чак преди пет години реших, че вероятно ще успея да се справя и с месенето на хляб. И успях“.

Веселина Иванова работи най-интензивно през лятото в малко селце близо до Габрово, а зимата – в ателие, което се намира в града. Глина си набявя от Троян. След като изработи даден съд, го оставя да изсъхне. „Следва ретуш, изпичане на 850-900 градуса. Тогава има вероятност керамиката да се спука. След като мине първото изпичане, изделието се глазира (оцветява се) и се пече втори път вече на 1080 градуса. Тогава е готово“, разказва за технологията. Глазирането прави с четка, но съществуват и други техники. В ателието си има и грънчарско колело.

Задавам ѝ въпроса всичко това не е ли мъжки занаят, а тя ми отговаря, че точно жената внася в керамиката нежност.

Думата керамика буквално означава „глина“. Това е един от най-старите занаяти по нашите земи. В миналото то се е пазело в тайна, не е излизало от рода и се е предавало от поколение на поколение. Но в семейството на Веселина никой не се е занимавал с изкуство, тя е единствената в рода. Ако в момента трябва да нарисува натюрморт споделя, че ще нарисува цветя „Обожавам цветя“, категорична е тя. В градината ѝ през лятото цъфтят слънчогледи и рози, има саксии с много мушката и сакъзчета, но най-любимото ѝ цвете идва с пролетта и то е лалето.

Преди много години в разни области на България се е изработвала керамика с типична шарка, която е различна за всеки район – Етъра, Троян, Златоград. „Във всяка област в България има различна традиционна керамика. Аз харесвам Преславската рисувана керамика, Сграфито керамиката и Троянската шарка“.

Когато работи се старае да е в добра кондиция. Вярва, че част от енергията ѝ отива в съда, който изработва. „Надявам се, че моята керамика носи  положителна енергия и добро настроение на притежателя“.

Глинените съдове със своята земна топлина действат успокояващо и създават усещане за уют. Разговаряме за това дали българката предпочита да има красив керамичен съд в гостната си стая или те са направени от други материали. „Има хора, които ценят ръчния труд, има и други които ще си купят ширпотреба“. Силно вярва, че скоро хората ще започнат по-често да купуват ръчно изработени съдове за дома си. Тя самата няма керамични съдове в дома си. Нали, според поговорката,  обущарят винаги ходи бос… Но ателието ѝ, когато има много поръчки, се превръща в уютен дом.

Дъщеря ѝ Матея също се увлича по този занаят. Още, когато е по-малко момиченце си прави играчки от глина. Веселина е мислила да направи школа по керамика, в която да обучава деца, но казва, че това вероятно ще стане в по-късен етап.

На финала на нашия разговор ни споделя, че глината възпитава на търпение, необходимо за всеки човек, за да премине през живота и професионалния си път.

Мирела Костадинова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.