ВеликоТърново и светът
Историческата и духовна столица на България е благодатно място на изследователите на българската национална памет. И те извършват своето значимо дело по съхраняване на националната културна традиця не само като запазват спомена на отминалото, но и като актуализират (реактуализират или евристично ни поднасят нови и неизвестни, или вече потънали в дебрите на забравата) артефакти и информация за личностите, които са ги създавали във времето. Така е било от славната епоха на Второто българско царство и школата на Евтимий Търновски, през годините на Възраждането и Следосвобожденските време, та до наши дни. Едва ли ще учуди някого факта, че в последните десетилетия и години интересът на нашите изследователи от Велико Търново към близката и по-далечна история на града ни се засили чрез издаването на ред книги, засягащи всички аспекти на културния и обществен живот тук. В основната си част това са монографични изследвания, гравитиращи около културата, историята и икономическия живот на отделни автори или сборници от авторски колективи. Спектърът на техните изследвания е твърде широк – близката и далечна история и археология, етнология и етнография, краезнание, нумизматика, политика, филология, фолклор, антропология, музика, гастромия и култура на храненето, спорт, литература, библиотекознание, книгоиздаване, театър, журналистика, кино, изобразително изкуство, фотография и пр., а самите автори и радетели на Паметта са преди всичко от средите на Великотърновския университет и Регионалния исторически музей, Държавния архив във В. Търново, библиотеки, читалища, училища, НПО-та, неакадемическа общност от интелектуалци и общественици, свързани духовно и родствено с града.
Сред плеядата съвременни будители в старопрестолния град особено място заема Иван Панайотов (Джовани). Историк по образование и бивш зам.-кмет на Велико Търново. Голяма част от професионалния му стаж преминава в Регионалния исторически музей, но любовта му към историята и огромните познания около Паметта на този уникален град са разпалвани и от неговите хобита – колекционирането на стари пощенски картички, филателия…, а също и от заслужената гордост от родовата памет на кореняк търновец – родът му по бащина линия е от старата столица, където се откриват имената на видни и заслужили министри, учени, зографи…; по майчина линия родът му е от Троянския край и той е не по-малко забележителен, защото от него излизат видни търговци и няколко поколения свещеници. Без съмнение едно родословие, белязано от сложно и интересно преплетени съдби в различни исторически епохи, което допълнително амбицира Иван Панайотов за заниманията му по възстановяне и архивиране на паметта за старите търновци.
Все пак неговата първа книга „Търновци, прославили България“ хронологично е обърната към близкото минало и днешния ден и тя е плод на дългогодишншите му изследователски усилия по издирване и систематизиране на информацията за онези търновци, прославили града и България по света, но с времето някои забравени. Идеята на автора е чрез кратки или по-обширни очеркови статии и визуален материал да възстанови техните образи и дела, за да реабилитира паметта и върне уважението на нашия съвременник към техните личности. Сред тях са и наши съвременници, които доскоро можехме да срещнем, но винаги има подробности в биографията им, непознати за широката общественост. Както и за успехите им, с които са се прочули по света. Книгата е вид идейно продължение, но не е свързана със справочника „Бележити търновци“ (изд. на БЗНС, С., 1985, Цв. Генчева, Т. Драганова).
Очерците в книгата са 50 и са подредени хронологично според възрастта на героите (исторически погледнато от Освобождението до наши дни). Очакванията на читателя за продължение на този списък със сигурност ще намерят потвърждение в следващ том, който очакваме. Разбира се, в списъка голямата част от личностите са родени във В. Търново, но има и такива, родени другаде, със съзнателен и професионален живот обаче отдаден на този град и на България, мнозина от тях живели и починали в чужбина, където прославят родината си. Това са хора с различни професионални занимания и житейски съдби. Разпределени по професионален признак, бихме могли да посочим непълно следните имена: художници, скулптори, визуални артисти – Васил Иванов, Христо Попов, Сашо Филев, Христо и Иваничка Паневи, Снежана Славова, Маргарита Пуева, Христо Гелов; поети, писатели – Емилиян Станев, Стефан Дичев, Антон Дончев, Радко Радков; музиканти-инстументалисти, певци, диригенти, педагози и композитори – Богдана Гюзелева Вулпе, Иван Петров, Дорита Бонева, Венков, Спас Венков, Месру Мехмедов, Ангел Ангелов, Мариана Паунов-Алжи, проф. Божидар Сотиров, Йордан Капитанов, Цветелина Димитрова-Шпан, Нели Моцинова, Красимира Рикева-Стоянова; спорт – Ангелина Иванова, Петър Тачев, Николай Лечев, Весела Лечева, Георги Василев, Румен Русев, Ася Кършева, Стефка Мутафчиева, Трифон Иванов, Красимир Балъков, Мариета Балъкова, Антоанета Селенска, Калян Махлянов – Котоошу; други – д-р Петър Аладжов (икономика), проф. Красимир Методиев (медицина), Хулуси Кентмен (кино), проф. Иван Попов (технологии), Светозар Раев (дипломация)… Разбира се, в тези „и други“ са хора с разностранни интереси и многобройни постижения и успехи като чехът Карл Йозеф Папоушек, арх. Константин Тотев и др.
Прави впечатление, че след заглавното име на личността в очерците е допълнението-квалицикация – „първи“, „основател“, „създател“, „най-обичан“, „класик“, „един от най-големите“, „номер едно“, „от световна класа“, „гражданин на света“… И това не е клише, въздух под налягане. Това е истината, която под влияние на днешната динамика сме забравили (но по-често не знаем). Това е важна част от пъзела на близката ни история и пример за вдъхновение, която трябва да знаем. Иван Панайотов ни предава тези истории именно с тази цел. Статии, които са жанрово очерци, в които любопитството (не „жълтото“ журналистическо) надделява, без това да пречи на обективността, а стилът е леко „легендарен“, езиково преизказен понякога, като онези многобройни легенди за Търновград, издадени и предавани от уста на уста. Легенди, доста необходими днес, „легенди“, които имат значение за уплътняване на културологичния профил на Велико Търново и България, които продължават линията на един обективен „реваншизъм“ по отношение на културната памет, историческата памет изобщо – нещо твърде полезно за народи с къса историческа памет, което българите непрекъснато демонстрират. И още нещо – подобни книги обогатяват „културната география“ на България.
© Владимир Шумелов
