Вела Ушева – съпругата на Ангел Каралийчев
И на преклонна възраст тази жена излъчваше светлина, обаяние, благородство. Високо образована, тя владееше няколко чужди езика, познаваше културата на редица европейски страни. Самата Вела Каралийчева беше творческа личност с усет за красивото в природата, литературата и човешките отношения.
Познавахме се отдавна, но се сближихме след смъртта на Каралийчев, когато аз се заех да пиша книгата „Имаше един вълшебник“. Разговаряхме дълги часове в апартамента на семейство д-р Попсавови на ул. „Фритьоф Нансен“ № 33, в който апартамент Вела Каралийчева след смъртта на писателя се пресели и живя, обградена с внимание и грижи.
В продължение на месеци – от ранната есен на 1973 до есента на 1975 г. – ние седяхме пред маса, отрупана с книги, ръкописи, писма, снимки, картички, изрезки от вестници. Съпругата на Сладкописеца грижовно съхраняваше всичко, до което се бе докосвала Каралийчевата десница. Съхранила бе през времето живи спомени, които озаряваха лицето и очите ù. Тя имаше точно око за детайлите и вярна преценка за хората. Добрата ù усмивка стопляше преживяното и споделеното за големия път, извървян до рамото на Приказника.
Без това, което Вела Каралийчева беше съхранила и осмислила, без това, което тя разказваше умно и проникновено, аз не бих могъл да напиша книгата.
Иска ми се и читателят да научи нещо повече за достойната българка. Да я разбере, запомни и обикне. Такава, каквато аз я запомних. Такава, каквато я обичаше през целия си живот Ангел Каралийчев. А мисля и всички, които я познаваха отблизо.
* * *
Вела Ушева е родена в София на 1 септември 1895 г. Тя е дъщеря на Елена и Илия Ушеви. Майор Илия Ушев произхожда от известен възрожденски род в Панагюрище. Баща му, като куриер на революционния комитет през Априлското въстание, е заловен. Турците го измъчват, но момъкът не издава никого. За назидание и поука, поробителите отрязват ушите му. Така се появява прякорът му – Ушето, а фамилията става Ушеви. Трагична е съдбата на майор Илия Ушев. През Балканската война той е дружинен командир на 23-ти пехотен полк. На 21 юни 1913 г. със своята част остава доброволно на позиция срещу турците, за да прикрива отстъплението на българската войска. Загива геройски край село Лахна, близо до град Серес, между Вардар и Струма. С него е убит и адютантът му поручик Иван Маджаров – син на известния възрожденец Михаил Маджаров и брат на писателката Анна Каменова. Посмъртно Илия Ушев е произведен в чин полковник. Той загива в разцвета на силите си – едва 47-годишен.
Върху овдовялата му съпруга Елена остава грижата за семейството – децата им Вела, Никола и доведената дъщеря от първия ù брак – Николина. Елена Константинова-Ушева е потомка на известна старозагорска фамилия. Баща ù е възрожденски свещеник – протойерей Койо (Константин Иванов). Елена Ушева получава високо за времето си образование и участва активно в обществения и културен живот. Тя завършва професионална школа в Брюксел, след което специализира в Париж.
В София открива и ръководи първите у нас частни стопански курсове, чиито възпитанички изучават изкуството на народните носии и бродерии. За майсторството на Елена Ушева пишат мнозина, между които писателите Кирил Христов, Дора Габе и Добри Немиров. Изработени от нея и от възпитаничките ù носии и предмети са представяни в многобройни изложби у нас и в чужбина, получавали са златни медали и почетни дипломи в Лондон, Париж, Милано, Лиеж. Целият живот на тази волева и образована българка е посветен на значимо дело – да опази, да обогати според съвременните изисквания и да предаде на младите народното изкуство от носии, шевици и бродерии, да възпита у младите усет към красивото и националното ни наследство.
Елена Ушева редактира списанията „Мода и домакинство“, „Домакинско илюстровано списание“ и „Селянка“. В тях има кътове за литература и изкуство, в които са привличани за сътрудници известни писатели, сред които Иван Вазов, Кирил Христов, Добри Немиров и др.
В такава семейна среда израства Вела Ушева. Закърмена е с възрожденските традиции на родителите си. Душата ù е опарена от трагичните за България кръвопролитни войни. От детинство живее сред личности с духовни пориви и дейно свързани с обществения живот. Нейно увлечение, стремеж, а по-късно и съдба става театърът. Омайва я неговата магия, завладяна е от бляскавата му власт.
Красивата девойка получава виеше образование в Германия. Пет години учи в театралната академия в Берлин. Освен с академичните си занимания, младата българка се изявява с редица успешни поетични рецитали в Берлин, Лайпциг, Дрезден и Дортмунд. Облечена в национална носия, бъдещата актриса изпълнява творби на германски поети, а редом с тях, преведени на немски, стихотворения на Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Елин Пелин, както и народни песни. В пресата са отпечатани ласкави отзиви за майсторството на рецитаторката и за поезията, която тя вдъхновено представя. По време на следването си опознава задълбочено немската култура.
Вела Ушева завършва с отличие театралната академия. Американски кинорежисьор отправя към нея предложение за участие в негови игрални филми. Ала вместо да прави примамна кариера в далечни и богати страни, актрисата предпочита да се завърне в родината си, която е обрулена и помръкнала след войните, но е все така жадна да има до себе си своите талантливи дъщери и синове.
Един сезон Вела Ушева играе във Варненския театър. След това идва в София и постъпва в Народния театър. Започва творческата си кариера сред именити артисти и режисьори, сред писатели и литературни критици, някои от които са духовни първенци на нацията.
На младата актриса се възлагат големи надежди. И тя ги оправдава със значими изяви. Под режисурата на Гео Милев в театър „Ренесанс“ изпълнява ролята на Соня в пиесата „Маса-човек“ от Ернст Толер. Изпълнява централна роля в един от първите български филми по сценарий на поета Цанко Церковски. Снимките се правят в родното му място Бяла Черква.
В творческата ù биография се вписват ролите на Мария във „Вик на живота“ от Артур Шницлер, на Хеката в „Макбет“ от Шекспир, на Аглая в „Идиот“ от Достоевски, на Олга от „Три сестри“ от Чехов, на принцеса Еболи в „Дон Карлос“ от Шилер, г-жа Илиева в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, на Анриета в „Опиянение“ от Стринберг, на Доведената в „Шест лица търсят автора“ от Луиджи Пирандело… В спомените си писателят-драматург Камен Зидаров твърди, че „ако тя бе останала в театъра, щеше да бъде една от най-силните драматични актриси“.
Вела Ушева се опиянява от голямото изкуство на Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Златина Недева. Дружи със семейството на Мила и Гео Милеви, с поетите Николай Хрелков и Христо Ясенов. В най-близкия ù приятелски кръг са писателката Анна Каменова, сестрите Дора Габе и Бела Казанджиева.
Тя оставя светла диря на театралната сцена. Но младата жена постепенно намалява артистичните си изяви и се оттегля от театъра неочаквано за почитателите си. Животът ù поема по друга посока. Българският театър губи една силна в драматичните роли актриса.
През ранната есен на 1926 г. Вела Ушева се среща с младия писател Ангел Каралийчев. По това време тя е сгодена за свой колега – актьор от Варненския театър, който наскоро умира от рак в гърлото.
© Георги Струмски
Вела Ушева
Тя работи късо време в Варна. И при все това създаде за себе си аудитория – която я обичаше, която я очакваше да се появи на сцената. На малцина актьори се удаде това, което г-ца В. Ушева сполучи да създаде. Непозната във Варна, тя започна своята работа, всред една чужда за нея среда и публика – и актьори. Който знае нивото на актьорското съсловие, по негова собствена вина – ще разбере само какви усилия е положила г-ца В. Ушева, за да се задържи като художница на оная висота, до която тя бе достигнала с четири-месечната си работа в Варн. общ. театър. Може би тя би постигнала и за същото това късо време много по-вече… Но.
Помниме първото ù появяване на българска сцена в „Жената която уби“. Гледахме я и после в Убиецът, Забава, Мираниолина и Бембери. И всеки път тя подчертаваше големият си темперамент, и артистическият усет, които се стараеше да обуздае и превие в услуга на изобразеният от нея тип.
Христина и Мирандолина!
Мирандолина и Сесили!
Какви различни по психика фигури и навсякъде г-ца Ушева се превъплъщаваше с императива на нейната воля за художествено творчество. Тя живееше с ролите си обичаше ги… и отдаваше тем цялата си душа. „Не играене театър – а претворяване един живот, въплотен в ролята !“ – Към това трябва да се стреми актьора! Това беше нейното верую! И тя никога не му изневери! Затова тя заразяваше с играта си аудиторията, затова я обикнаха и ония, на които бе чужда – публиката! Една голяма загуба претърпя варненския общ. театър с напускането на г-ца Ушева, артистка с висока култура. Тя твореше истински художествени образи.
Низката и неприветна зала „Съединение“ тя превърна на един чуден палат, в който клокочеха и се преплитаха смехът на Мирандолина и Сесили с любовта на Христина. В една от великите творби на Голдони – Мирандолина – тя подчерта рядък сценичен талант. Колцина са артистите събрани от режисьора Бъчваров, които работят с такава самоотверженост и любов към изкуството? Колцина са скромните ратници, които превъзмогнали дребнавостта, работят за самото изкуство? Колцина са победили и спечелили публиката и нейното уважение? Нейната любов?
Те всички се наричат артисти! На какво? Те ще кажат: на сцената. А ние казваме: О, Simplicitas!
Felix
В-к „Вечерни часове. Полумесечно литературно и културно списание“. Варна, 18 март 1922 г.
