В софийския дом на Иван Гюзелев се ражда идеята за създаване на опера и национален театър у нас

Spread the love

Къщата на големия български физик, математик и философ Иван Гюзелев се е намирала някога на ъгъла на ул. „Раковски“ и ул. „Ст. Караджа“ в София, точно срещу днешната Театралната академия.  Там авторът на „Абсолютното съзнание“ е живял със съпругата си Стефани и дъщерите си Мария (Мара), Богдана, Донка и Олга. От къщата днес няма и следа. Тя е разрушена при въздушното нападение над София на 29 март 1943 г. Знае се, че е била една от красивите къщи на столицата.

Към къщата на своя приятел Гюзелев бяга Стефан Стамболов, подгонен от своите убийци. Но те го настигат и посичат. На тази кървава трагедия е свидетел най-малката дъщеря на Гюзелев – Олга. Днес върху театралната академия има паметна плоча, която напомня за жестокото убийство.

Всъщност Гюзелев се премества в София през 1877 г. На място, където живее, съседи са му Нестор Марков, семейство Каравелови, Стоян Михайловски, Петко и Пенчо Славейкови,  поета Иван Вазов. Домът на Вазов се намира само на няколко метра от този на известния учен.

Къщата на Гюзелев е обзаведена с европейска мебел, посудата е купена от чужбина. Има слугиня и дори охрана. Когато Гюзелев става министър на Народното просвещение ги освобождава, защото смята, че вече не са му необходими. Къщата е била непретенциозна на вид, но обширна, удобна и уютна. Домът на Гюзелеви се посещава от столичния интелектуален елит: писатели, артисти, певци, хора на науката, политици и дипломати. В салона с виенска мебеле чсто е имало балове, литературни и музикални вечери, твърде модерни по онова време. Сред гостите са Иван Вазов, Алеко Константинов, Нестор Марков, Екатерина Каравелова, министър-председателят Драган Цанков.

семейство Гюзелеви

Иван Гюзелев обича музиката и свири на пиано с една от четирите си дъщери – Богдана. Софийските първенци казват за нея, че е много по-красива от Лора Каравелова. По-късно тя завършва Дрезденската консерватория. Става автор на 3 опери и 3 оперети и се превръща в първата жена композитор у нас. Минава под венчило с оперния бас Иван Вулпе и завладява сцената с таланта си.

В този дом се ражда идеята за създаване на опера у нас, а също и за национален театър, макар, че и двете идеи трудно си пробиват път, за да станат реалност. В дома си Гюзелев се среща с първите ни театрални таланти – Адриана Будевска, Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Стоян Бъчваров.

Стефани, съпругата на Иван Гюзелев, в добрите години на семейството, обгрижва хората на изкуството и ги подкрепя материално. В къщата на известното семейство гостуват за първи път оперния певец Иван Вулпе. Също бъдещият зет на семейство Гюзелеви – актьорът Кръстьо Сарафов, който се жени за дъщеря им Донка.

Преди това, в този дом Донка се скарва с баща си. Той ѝ разказва за буйния нрав на актьора и отрязва: „Не е за теб!“. Донка се изненадала, че баща ѝ познава годеника ѝ. А той ѝ отговаря, че вижда всичко от изражението на лицето. Момичето не послушало баща си и минало под венчило със Сарафов. Въпреки че стария Гюзелев не харесвал зет си, поканир младото семейство да живее в къщата му. Донка ражда трима синове,   но след време се разделят. Сарафов има няколко брака след това. По ирония на съдбата семейство Гюзелеви живеело там, където днес се намира театралната академия „Кръстьо Сарафов“.

На това място се намира къщата на сем. Гюзелеви

Стефани Гюзелева по онова време придобива маниери на светска дама. Събиранията, които организира доставят удоволствие на софийския елит. Иван Гюзелев посещава организираните забавления само заради женската ѝ суетност. Предпочита заниманията си с наука, но за да угоди на женската ѝ показност, я представя сред отбраното общество на София. По някое време се оттегля в някой ъгъл с философа Белев и един приятел германец – Фердинанд Убрих, който основава в София училище за глухонеми. Беседват по въпроси на науката и предпочитат тези на философията. В свободното си време играе шах, негова любима игра. По цели часове стои пред дъската съсредоточен във фигурите. Обича разходките, излиза на чист въздух в градината си, засадена с овощни дървета и цветя – кокичета и здравец. В нея имало три големи розови храста, люляк и акация.

Иван Гюзелев е пръв помощник на проф. Марин Дринов при реорганизация на учебната мрежа в страната. Също така е и народен представител. Министър на народното просвещение в кабинета на Драган Цанков. В този кабинет е и Петко Каравелов. Канят го след това през годините два пъти за министър на просветата и един път за министър на финансите, но той отказва. Не харесва тази мръсна работа.

За съжаление на мястото, където е била къщата на Гюзелев няма паметна плоча, която да напомня за големия математик, физик и философ. Там днес се намира известно заведение за хранене. В родното му Габрово пък, когато идват от Сметната палата в София, за да поставят паметна плоча на къщата, в която е роден, никой не се сеща къде е била. Само се знае, че се е намирала в кожарската махала, под днешното „Енерго Про“.

Иван Гюзелев е един от големите български учени, който няма паметник – както в родния му град, така и в София, където се преселва да живее заради политическите си дела.

© Мирела Костадинова

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.