„Улици. Quo vadis, Homo sapiens?”. Изложба живопис и рисунки на Марио Николов

24.09.202224.09.2022 admin 0 Comments

Spread the love

Галерия–книжарница „София–Прес”

Откриване: 5 октомври 2022, 18:00 ч.

Изложбата ще продължи до 20.10.22 г.

* * *

Къде отиваш, разумни човеко?

„Можеш да вземеш котка от улицата,
но да вземеш улицата от котката е невъзможно.”
Джеймс Боуен (James Bowen, 1979),
английски писател и музикант

“Улиците“ – винаги са били мястото, където се пресичат линиите на живота. Улиците са символ – огледален образ на обществото. Но и символ на… развита общинска планировка и са основен елемент на градската инфраструктура. През последните две години станахме свидетели на същински феномен: улиците в различни краища на света опустяха. От тези в пренаселените мегаполиси до… уличките в малките селца.

Парадоксално, но мнозина от хората – по различни причини – сякаш не осъзнаха, че нещо се е случило и случва, но всъщност по безпрецедентен начин беше прекъснат животът на… Живота. Системен бъг. Улицата беше жестоко наранена: нейният дух и нейното тяло бяха инквизирани, а белезите несъмнено ще останат неизличими.

Парадоксално, но улиците се обезцветиха. Сякаш от тъга. Да, всеки е виждал празни улици: късно вечер, рано сутрин, в нетърпима жега или в непоносим студ, но сега беше различно: празни улици, като празен живот. Абсурдна пиеса, film noir, антиутопия… Видяхме тези улици. Питаха властно: „Къде отиваш?”, а всеки разумен човек недоумяващ, се чудеше: „Къде отиваш, разумни човеко? (Quo vadis, Homo sapiens?)”

Отворена – затворена улица. Но не по силата на… Правилника за движение по пътищата, а според съвсем различни, познати от други мрачни времена „правилници”. За щастие – от време на време – улиците се пробуждаха, оживяваха: и като дух, и като материя, и като цвят…

Животът неотменно се завръща, но вече идва моментът, в който трябва да бъдат задълбочено изследвани всички аспекти на този драматичен феномен. Заради бъдещето ни. По-скоро – заради бъдещето на децата и внуците ни.

Идеята на изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” – един своеобразен „репортаж от улицата” – е да преразкаже, да анализира и да интерпретира тази немислима доскоро трансформация на градското пространство и свързаната с нея обществена ситуация, но чрез езика и средствата на изобразителното изкуство: от визуалната конкретика на очевидното през психологическите проекции до философските, морално–етическите, естетическите и културологичните измерения на проблема. Несъмнено, темата е обширна, сложна, противоречива и е невъзможно да бъде изчерпана с индивидуална изява, каквато е една неголяма изложба, но смятам, че за да бъде поне обозначена траекторията, пътят към истината въобще, обществото се нуждае от различни, безпрестрастни и откровени мнения.

Изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” е разделена на три условни части: преди, по време и интуитивно – след „събитията от 2020/2021 г.”

В тази експозиция представям своите визуални размисли на художник, гледната си точка на репортер, за когото „фактите са свещени“, и разсъжденията на писател, т.е. на човек, посветил по-голямата част от живота си на изобразителното изкуство, на журналистиката и на литературата. Смятам, че по тази причина, най-подходящото място за осъществяването на тази изложба е именно галерия–книжарница „София–прес”, чието пространство е една своеобразна „улица”, където се срещат и обединяват три обществено значими творчески, но и граждански посоки.

Освен свои картини и рисунки – някои от тях интерпретации на творби от прочути художници като Питер Брьогел Стария (Pieter Bruegel de Oude; c. 1525–1569), руският авангардист (конструктивист) Владимир Татлин (1885–1953), магичният М.К. Ешер (Maurits Cornelis Escher; 1898–1972), и на кинокласики–антиутопии като „Метрополис” (Metropolis, 1927) на Фриц Ланг (Fritz Lang; 1890–1976) и „Алфавил” (Alphaville, une étrange aventure de Lemmy Caution, 1965) на Жан–Люк Годар (Jean–Luc Godard; 1930–2022), в „Улици…“ съм включил и оригинални произведения на известни автори, работили през XX в., като френският график Робер Белц (Robert Beltz; 1900–1981) с великолепната му гравюра „Корабът на глупците” (1977); австрийският военен художник Лудвиг Хесхаймер (Ludwig Hesshaimer; 1872–1956 ) с „Часовникова кула в Шeсбург” (днес: Сигишоара, Румъния – паметник на Световното културно наследство на ЮНЕСКО; родно място на граф Влад II Дракула (1400?–1447) и на българския архитект от австрийски произход Фридрих Грюнангер – Friedrich Grünanger; 1856–1929) от 1927 г., както и на сънародничката му Херта Чьорниг–Гобанц (Herta Czoernig–Gobanz; 1886–1970) и нейната прекрасна графика „Виена. Албертина” от края на 50–те години на миналия век, и други…

Ще завърша с думите, които написах по повод връчването на Наградата за живопис, с която бях удостоен на Осмото международно биенале „Изкуството на миниатюрата” – Русе 2021:

Мисията на художника, и въобще на човека, отдал живота си на Изкуството, е да осмисля и да пресъздава света около и вътре в себе си чрез своята Интуиция. Според мен, интуицията е най–силният и най–верният начин, с чиято помощ можем да разберем кое е истинското и кое измамното.

От почти две години живеем във „време на преформатиране”. Кой, кога, къде, как, с каква цел е решил да промени света: спорни, трудни въпроси, чийто отговор е като лабиринт; нееднозначен, но едно нещо е много важно: човешката цивилизация не трябва да допуска да бъдат „преформатирани” Истината, Вярата, Надеждата, Любовта. Защото случи ли се това, то тогава не само всеки от нас, но и животът ни, ще бъде превърнат в евтин банален артикул, маркиран – за по–сигурно – с вездесъщия кюар–код (OR–code)…

Марио Николов

* * *

Повече за автора:

Марио Николов е роден на 14 февруари 1964 г. в София. През 1982 г. завършва училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. В периода 1992 – 1993 г. учи графичен дизайн и реклама в Колежа към Журналистическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в областта на живописта, приложните изкуства и графичния дизайн.

От 2016 г. членува в Съюза на българските художници.

От 2007 г. членува в Съюза на българските журналисти.

През 1997 г. излиза дебютната му стихосбирка „МузиМузеиМухи” (изд. „Хермес”), а през юли 2002 г. – втората му книга „Джаз слушат мечтите ми” (изд. „ФАМА”), по която през ноември 2007 г. е поставен камерен мултимедиен спектакъл, с който е открита XXX Национална джаз среща в Русе.

От 1992 до 2008 г. работи последователно във вестниците „Рудничар”, „Подкрепа”, ПАРИ и „Дневник”.

От 1 юни 2011 г. до февруари 2018 г. издава сайта за изкуство и култура artnovini.com, чийто главен редактор и основател е.

Марио Николов е автор и редактор на повече от 3000 текста (информации, анализи, коментари и интервюта) в областта на изкуството и културата.

Произведения на художника са собственост на частни сбирки в Австрия, България, Германия, САЩ, Словакия, Турция, Франция, Уелс и Чехия.

От септември 2013 г. живее и работи във Виена, Австрия.

***

Изложби:

2022
„Докосване“ – съвместна изложба със Стефка Николова, Доходно здание, Русе.

2021
Осмо международно биенале „Изкуството на миниатюрата”, Русе.

2019
Международна изложба CONSUL’ART, галерия La MAMA (La Maison de l’Artisanat et des Mеtiers d’Art, Marseille), Марсилия, Франция.

2018
„Moderato e Maestoso” – самостоятелна изложба, Galerie Atelier A, Виена;
„Разминаване на пространствата” – [a] cube contemporary, София;
„По пътя” II – самостоятелна изложба, Български културен институт (БКИ), Братислава.

2017
– „По пътя” – самостоятелна изложба, БКИ – Прага.

2014
„Обратната страна на залеза” – самостоятелна изложба, БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена.

2013
„Цветен калейдоскоп” – обща изложба в Galerie Gamma, Бургенланд, Австрия;
„Врата към…” – самостоятелна изложба, галерия „Арт 36”, София.

2012
Ver Sacrum („Свещена пролет”) – БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена.

2010
„Когато те докосне Светлина” – БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена;
„Въпреки че…” – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;
„Културен диалог между България и Австрия” – St. Basilius Saal, Виена.

2009
„Диалог” – Galerie Rienoеssl, Виена;
JAZZ! – Международен етноджаз фестивал July Jazz, Смолян;
„Отражения” – самостоятелна изложба, галерия „Аросита”, София.

2008
„Тиха нощ, свята нощ”, галерия Universum, Варна;
„Фиеста – синя нощ, слънчев ден”, Galerie Palina, Виена.

2007
„Прелюдии” – самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”;
Обща изложба, Международен етноджаз фестивал July Jazz;
„25” – обща изложба, Classic Gallery, София;
„Пробуждане” – галерия Universum, Варна;
„Орфическа симфония”, Galerie Palina, Виена.

2005
Самостоятелна изложба – галерия „Артамонцев”.

***
Награди: