Тук се създават балерини
Във фонда на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в гр. Добрич под инв. № 728 (о) ПД се съхранява недатирана изрезка от вестник „Дъга“ (1934 – 1944)1 със статията „Тук се създават балерини“, подписана от Константин Фор и илюстрирана с три графики на художника Петър Дачев. Не успяхме да открием журналист с такова име или псевдоним. Затова предполагаме, че Константин Фор е всъщност Петър Дачев, който се изявява едновременно като репортер и художник. През 1932 г. той вече се е върнал от Истанбул и се е установил в София, където се отдава както на художествена, така и на журналистическа работа. Вероятно във вестник „Дъга“ се е скрил зад псевдоним, тъй като балетният педагог, за когото пише, е собственият му по-малък брат Анастас Петров (1899 г., Добрич – 1978 г., София). Иначе едва ли репортерът щеше да стои два часа в балетната школа, за да напише своя материал. Петър Дачев може би е присъствал на цяла репетиция, за да направи и илюстрациите за статията. Още повече, че в Добричкия музей се съхраняват стотина скици с балетен сюжет, нарисувани от художника (инв. № 1 255 (о) ПД), който сигурно неведнъж е гостувал на своя брат.
Представяме ви статията на Константин Фор, която разказва за първата балетна школа в България, просъществувала десетилетия – школата на балетмайстора, постановчика, педагога Анастас Петров, създадена през есента на 1927 г. в София.
Кремена Митева
Анастас Петров със свои ученички в балетната школа
ТУК СЕ СЪЗДАВАТ БАЛЕРИНИ
Два часа в балетната школа на Анастас Петров. Чакалнята за майките на малките балерини. Младежът, който изучава балетното изкуство. От хиляда ученички излизат двадесет балерини
– Елате някой ден на гости в школата, ми беше казал балетмайсторът Анастас Петров, който от десет години насам ръководи единственото у нас училище за балерини.
*
Изкачвам стълбата, водеща към приветливия салон на Славянското д-во, който пет пъти в седмицата се превръща в оригинална
РАБОТИЛНИЦА ЗА „ФАБРИКУВАНЕ“ НА БАЛЕРИНИ.
Още на първите стъпала аз бях посрещнат от нежните звуци на някакъв валс, които ме съпровождат до малкото преддверие на салона, изпълняващо ролята на
ЧАКАЛНЯ ЗА МАЙКИТЕ НА МАЛКИТЕ БАЛЕРИНИ.
Интересна чакалня.
Когато децата им, вътре в салона, правят усилия да проникнат в тайните на балетното изкуство, няколко жени от различно социално положение, но приличащи си по това, че са майки и че се възхищават еднакво от таланта на рожбите си, се мъчат да убият времето с четене на романи, бродиране, разрешаване на кръстословици или общи разговори.
Майките на малките балерини идват редовно на репетициите и затова
СА УСВОИЛИ… ТЕОРЕТИЧЕСКИ, РАЗБИРА СЕ, ВСИЧКИ ТЪНКОСТИ НА БАЛЕТНАТА ТЕХНИКА.
Термините „голям скок“, „жете траверсе“, „плие“, „палци“ или „жете батю“ им са тъй фамилиарни, че на друго място случайният наблюдател би ги взел за бивши балерини.
*
БАЛЕРИНИТЕ СЕ УПРАЖНЯВАТ.
Влизам в салона. Картината е забавна.
Една голяма група балерини, състояща се от десетина девойки, няколко малки момиченца
…И ЕДИН 20-ГОДИШЕН МЛАДЕЖ
изпълняваха класическите балетни фигури под звуците на едно пиано и под зоркия поглед на г. Анастас Петров.
Започвам да наблюдавам балерините. Погледът ми се спира най-напред върху представителя на мъжкия пол, затулен от една стройна девойка и една пълна госпожица, идваща тук навярно по-скоро от желание да отслабне, отколкото да стане танцьорка.
Младежът е по трико и къси спортни гащета. Неговото старание да вдига и сваля краката не по-лошо от колежките си е очевидно.
Неволно една мисъл започва да се върти в главата ми: колко ли подигравки е слушал този момък от приятелите си, загдето е станал „балерин“…
Но картината е разнообразна и погледът ми бързо отива в друга посока.
Изпълнението на фигурите е действително грациозно. Дисциплината е отлична – краката на всички се движат едновременно и като че ли представляват едно цяло. Само едно малко момиченце от първата редица, което навярно още не ходи на училище, сякаш за разнообразие не обръща никакво внимание на такта и вдига крачетата си когато и както намери за най-удобно. Друго едно „мъниче“ пък
ПРИ ВСЯКО ЗАТРУДНЕНИЕ ИЗПЛЕЗВА ЕЗИК,
намирайки може би, че това е най-добрият начин за по-доброто изпълнение на упражненията.
Г-н Анастас Петров неуморно поправя тези, които изпълняват дефектно фигурите:
– Славейка, лошо си държиш ръцете! Мими, изправи тялото си! Надя, колко пъти да повтарям, че кракът не се държи така!…
Славейка си оправя ръцете, Мими си изправи тялото, а Надя се мъчи да даде на своя крак по-правилно положение.
*
ОТ ХИЛЯДА УЧЕНИЧКИ ИЗЛИЗАТ ДВАДЕСЕТ БАЛЕРИНИ
– Оперният балет, ми обяснява г. Петров, се състои почти изключително от мои ученички.
От школата са излезли и няколко балерини, които вече са си създали име в чужбина Лидия Берон2, Софка Ароева, Лили Диамандиева3…
Вярвам, че и измежду ученичките, които виждате тук, има една или две бъдещи „звезди“ на балетното изкуство – малката Любка Колчакова например… Но все пак създаването на добри балерини е една много трудна работа, тъй като често пъти
ДЕВОЙКИТЕ, ЗАЕТИ С РАБОТАТА ЗА НАСЪЩНИЯ,
не могат да отделят достатъчно време за тъй необходимите всекидневни упражнения. А редовната тренировка е може би най-важното условие за успех. Впрочем, ще ви дам един пример: досега през моята школа са минали може би хиляда ученички, а само двадесетина от тях са станали балерини.
*
Г-н Петров замълчава за момент, обгръща с поглед салона и после добавя някак тъжно:
– Виждате, че работим без удобства. Липсват ни огледала – тъй необходими за една балетна школа, липсват ни „станки“ за индивидуалните упражнения, липсват много други неща. Но това не пречи на моите момичета да работят с жар, нали… Въпреки че балерините след няколкогодишна усилена работа
НЯМА ДА ПОЛУЧАТ ПО-ГОЛЕМИ ЗАПЛАТИ
от танцьорките в частните театри, от които не се иска нищо друго освен да имат стройно тяло и правилни крака.
*
Валсове, валсове, валсове. Пианистката неуморно натиска клавишите на пианото, балетмайсторът неуморно поправя грешките на ученичките си, балерините неуморно вдигат и свалят крака…
Така се създават балерини.
К. Ф.
- В. „Дъга“ (1934 – 1944 г.) – информационен следпразничен вестник, създаден от Съюза на приятелите на кооперацията за кооперативна пропаганда.
- Лиляна Александрова Берон (1921 – 1996 г.) – българска балерина и балетен педагог. От 1928 г. се обучава в школата на Анастас Петров. Учи също в Париж и Ленинград. Гастролира във Франция, Люксембург, Белгия, Германия, Италия, Швейцерия.
- Лидия Борисова Диамандиева (1921 – 2001 г.) – българска балерина и балетен педагог. От 1927 г. учи в школата на Анастас Петров.
Скици на Петър Дачев от фонда на Регионален исторически музей – Добрич
