Цветята в гербовете

Лилията е гербът на Бурбоните.

Розата е гербът на английските крале от Тюдорите до днес.

Лалето е било на герба на турските султани от Османската династия.

Хризантемата Хирониши е японският държавен герб.

Три листа и три цвята ог дървото Кири (Paulownia imperialis) е семейният герб на микадо в Япония.

Магарешкият трън е гербът на Шотландия.

Детелината е гербът на Ирландия.

Празът е гербът на Уелс.

От цветята символи френската лилия е може би най-известното. Само научните латински имена на цветята са определящи, другите винаги объркват, но неяснотата около френската лилия стои над всичко, въпреки че тя е цветето, което било споменавано, рисувано, ваяно върху камък, щамповано на плат и бродирано повече от всяко друго цвете. Бъркотията идва оттам, че френската лилия не е лилия, а ирис. Достатъчно е да се взрем по-внимателно в символа, за да разберем това. Ирисът започнал своята кариера като символ на красноречието, затова бил изваян още върху челата на каменните сфинксове.

Мойсей бил намерен някога между ириси. По времето на Хлодвиг, меровингския крал, Франция просто тънела в ириси. Когато отивал на втория кръстоносен поход в 1150 г., Людовик VII избрал вече символ (лилия – всъщност ирис) за своя емблема. Оттогава този символ бил наречен Fleur de Louis, после Fleur de luce, а най-сетне Fleur de lis.

За произхода на символа има едно религиозно обяснение, едно военно и едно географическо. През време на сражението с алеманите, Хлодвиг, уплашен, че ще претърпи поражение, дал обет, че ще се покръсти. Пред него се явил тогава ангел с една лилия. След победата (в 496 г.) Хлодвиг и хиляди франки били покръстени от свети Ремигиус в Реймс. Има обаче и друга версия. Според нея името на Fleur de Lys идва от реката Lys (Лис), при която Хлодвиг нанесъл своята победа, от името на тази фатална река, вливаща се в Шелда при град Гент, при която през 1915 г. младежта на Европа проля потоци кръв. Хлодвиг видял, казват по-нататък, че на едно място реката била пълна с жълти ириси: указание за брод. Той превел войската си през реката и от благодарност взел жълтия ирис за герб.

В следващия текст ще си служим с погрешното, но възприето име лилия, въпреки че мислим за ирис. В най-старата парижка църква от XII в. Сен Жермен де Пре бил намерен украсен с лилии жезъл също от XII в., а ние знаем със сигурност, че през XII в. Людовик VII носил през втория кръстоносен поход знаме с лилии.

На родителите на Жана д`Арк била дадена благородническа титла и име du Lys. Техният син герб представлява венец от лилии на върха на един меч и още две лилии.

През 1381 г. Карл VI, крал от 1380 до 1422 г., установил броя на лилиите върху френския герб на три. На знамената на Франциск I имало гирлянди от лилии и лилията била гербът на Бурбоните.

Северната стрелка на компаса, с който си служил Флавио Джиова от Амалфи, който през 1302 г. използувал пръв компаса при мореплаване, била украсена с френската лилия в знак на уважение към Франция.

През 1568 г. английският ботаник Търнър потвърдил още веднъж, че ирисът се нарича Fleur de 1ус. Но Линей е този, който не взел под внимание името Fleur de lys и нарекъл цялата група ирис.

През време на Френската революция всеки, който имал смелостта да носи лилия, такива хора имало стотици, бил осъждан на смърт от революционния съд от 21 януари 1793 г. Лилиите били изсечени от всички паметници и заместени с фригийската шапка, а после с императорския орел на Наполеон.

До 1 януари 1800 г. лилията била съставна част на английската корона. Оттогава останали само детелината, розата, магарешкият трън и празът като британски кралски растения. Това може да се види на всяка английска монета от 6 d. което значи шест пенса, d е останало от римската монета denarius. И днес още полковият знак на I Манчестерски полк е френската лилия.

През 1413 г. Фердинанд Арагонски11 учредил орден на лилията; същото направил и папа Павел III в 1546 г. Людовик XVIII учредил в 1814 г. ордена на Lys, една сребърна лилия на бяла лента и докато либералите носели Наполеоновата виолетка, роялистите накичили наново гърдите си със своята лилия, а тъй като били забравили напълно, че „лилията“ е ирис, поставяли букети от истински лилии в салоните си и върху масите в магазините си.

През време на Френската революция холандците прокудили не само едно цвете, но и една цяла багра: не само оранжевата лилия и невенът, но дори и портокалите, и морковите не били допускани на пазара поради техния аристократичен цвят, цветът на Оранската династия.

В Ирландия могло лесно да се различават къщите на католиците и на протестантите. Католиците засаждали бели лилии, а протестантите – оранжеви. Какъв щастлив свят, в който всеки може да сади в градината свободно и открито знака на своята вяра!

Когато цветята се идентифицират с народи и партии, тогава се създават и легенди. Така Шекспир разказва, че Йоркският херцог Ричърд и Жан Боуфорт, граф Съмърсет от рода Ланкъстър, спорели в градината на Темпъл в Лондонското сити, където живеели и продължават и сега да живеят юристи, кой трябва да бъде крал. Боуфорт откъснал една червена роза, а Йорк – една бяла като знак на война за власт, война, която траяла 100 години и през която старата благородническа класа се изтребила взаимно. Хенрих Тюдор избрал най-сетне розата като знак на помирение. Оттогава тя се нарича розата на Тюдорите.

Една стара Дамаска роза, която дава и розови, и бели цветове на едно и също стъбло, се нарича „Йорк и Ланкастър“, тя съществува и сега още.

Магарешкият трън върху герба на шотландците се обяснява по следния начин: датчаните слезли на шотландския бряг, горили села, грабили добитък, убивали хора или ги вземали роби. Когато една нощ при мъгла те се движели напред, за да нападнат шотландската войска, един датчанин настъпил с бос крак един магарешки трън и извикал от болка. Шотландците се събудили и прогонили датчаните, които не дошли вече.

Свети Давид бил калугер в Уелс и живеел с праз и безсолен хляб. Той дал на келтските уелсци, които били вече християни, от тази храна пред едно сражение срещу езичниците сакси. Уелсците победили саксите и останали келти до днес. Оттам празът станал символ на Уелс.

Чудна като всички ирландски истории е легендата за детелината. Свети Патрик бил по рождение шотландец. Той живеел като роб в Ирландия и там приел християнската религия и името Патрициус, което било всъщност мошеничество, но той знаел, че едно голямо име прави впечатление на слушателите. След това намислил да покръсти самия велик крал Лохер. Кралското хале било в Тара, в графството Уйклоу, което и до днес е страна на легенди. Когато друидите празнували връщането на своя бог на слънцето Беал, което съвпадало по време с великденските празници, никой нямал право да пали огън, преди да бъде запален в Тара огънят в чест на бога на слънцето, и то върху камъка Лиа Файл. Същият този камък бил занесен в Скоун, Шотландия, а оттам попаднал под престола за коронясване на Уестминстърското абатство. През 1952 г. няколко шотландски националисти го откраднали, но днес той е пак на старото място. Върху този камък Св. Патрик запалил огън в чест на възкресението. Когато жреците друиди, видяли това, дотърчали възмутени при крал Лохер. Кралят заповядал да докарат злосторника. Когато Патрик застанал пред краля, малкият кралски син изтичал към Патрик и целунал дрехата му. Кралят разрешил на Патрик да говори и Патрик разказал за Исус и за бога, който създал света. Но било мъчно да се обясни единосъщната троица. Тогава Патрик се навел и откъснал лист детелина: Виж – казал той, – това са три листа, събрани в един лист. Крал Лохер проумял и приел християнството, а листът детелина станал първообраз на келтския кръст.

Толкова за розата, магарешкия трън, праза и детелината от английския герб.

Но има още две, съвършено скромни растения, които също са допринесли нещо за честта на принцовете. В едно сражение от шлема на херцог Готфрид Анжуйски било отсечено бялото перо, насърчителния знак за неговите хора. Той се навел, видял храст жълтуга, затъкнал на шлема си един клон и викнал: Planta genista! Оттам идва името на рода Плантагенет. В 1234 г. Людовик Свети учредил един орден на жълтугата с мото: Бог ще въздигне унижените.

По интересен начин е станало прочуто и седефчето, чиято форма е послужила за образец на трефата от картите за игра. През 1180 г. Фридрих Барбароса дал грамота на първия саксонски херцог да носи на герба си венец от седефчета. Първият саксонски крал учредил „Ордена на венеца от седефчета.“ Казват, че седефчето правело хората целомъдрени.

В Япония били въведени ордени едва при нейното поевропейчване. Най-висок орден станал „Орденът на хризантемата“; следващият е „Орденът на слънцето“ или орденът „Пауловния“, който има листа от кири. Имало още и орден за жени с една саксия с цвете и със златната птица Хоо. Императорското знаме носи хризантемата Хирониши.

© Габриеле Тергит