Царете на сладките изкушения

Spread the love

До Освобождението в столицата сладкарите били предимно турци, албанци или гърци. Една от първите български сладкарски работилници била създадена през далечната 1872 г. от Георги  Гьондов. Той се преселва в София със семейството си от Крушево още през 1866 г. Тогава Георги постъпва като чирак при гръцки сладкари, макар, че баща му имал кръчма. Няколко години по-късно те фалират и спират своето производство. Оставят, обаче на своя чирак помещението и оборудването в него. Така Гьондов получава кредити от производители на захар и през 1872 г. започва самостоятелно производство. Освен работилница, той дори си отваря и малка сладкарница – „Цариградска“, която се намирала в центъра на столицата. Малко по-късно Гьондов си строи къща на ул. „Лавеле“. В приземния етаж мести работилницата си. Производството му се развива така, че през 1907 г. той вече започва фабрично производство на бонбони. Само 6 години по-късно – през 1913 г., във фабриката си той има и отделение за шоколад. През същата година Гьондов умира, но бизнесът е поет от сина му. Той още по-добре развива производството, като построява по-модерна фабрика на ул. „Алабин“ с около 40 служители.

Макар и пионер в сладкарското изкуство, Георги Гьондов отстъпва първенството по известност на Стефан Балъкчиев, когото считат за един от основателите на сладкарската индустрия у нас. През 1885 г. той се преселва от Битоля в София. Първоначално се занимава с железарство, какъвто бил занаята на баща му. Съпругата му Анастасия, обаче се оказва добра готвачка и прави сладки. Тя дори започва да печели повече с домашно приготвените си сладки. Така Стефан изоставил занаята си и построил сладкарска работилничка в двора си. Заминал за Виена, където посещавал курсове по готварство две години. Върнал се в България и разширил производството си и през 1910 г. построил фабрика за захарни изделия „Малина“ на бул. „Сливница“. Бизнесът продължава синът му Антон. Пръв започва производството на аерошоколад. Той отваря осем нови магазина в София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Кюстендил и Видин. Освен със сладкарство, Антон разширил бизнеса. Отворил фабрика за глюкоза в Русе, циментовия завод „Лев“ в Плевен, „Български железни заводи“ в Перник. В края на 40-те и началото на 50-те години фабриките му се национализират. Един от най-известните сладкари в София и в страната е Велизар Пеев, известен като „царя на шоколада“. По традиция първородните синове в неговия род се кръщавали винаги Велизар. По стечение на обстоятелствата на трима от тях съпругите им се казвали Павлина. Велизар Пеев – баща започнал да се занимава със сладкарство чак на 42 години. Преди това е бил в армията, а след службата се е занимавал със строителство. Започнал да се занимава с производство на шоколад през 1901 г., когато продуктът не е толкова популярен, защото е смятан за лукс. Преди да започне работа, обаче Пеев учил една година във френските заводи „Сави Жан-Жан“, откъдето довел френски майстор и 12 работници. За да построи първата си работилница, заложил къщата си. По-късно построил фабрика на 4 етажа на ул. „Екзарх Йосиф“ с площ от 2000 кв. м., с модерни машини и 250 работници. Произвежда от шоколадови бонбони през бисквити и кексове, до пудинги на прах. Пеев имал и втора фабрика, която се намирала на мястото на Партийния дом. Прави си и два фирмени магазина, в които продава сладки изделия. Единият се намирал на „Екзарх Йосиф“. Станал придворен доставчик. В своите фабрики произвеждал шоколад по специални поръчки. Една от тези специални поръчки е и създадената бонбониера в луксозна дървена кутия „Царска“. Така още при княз Фердинанд по време на царските приеми и балове той сервирал български бонбони. Вкусните му произведения станали любими и на цар Борис III. През 1922 г. Велизар Пеев изнесъл производството си в Своге, където построил нова по-голяма фабрика, която работи и до днес…

error: Свържете се с нас.