Трета лектория по проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ на тема „Архивното наследство на българските литературни критици“

На 19.01.2023 с ученици от 11. клас „Хуманитарен профил“ в Национална Априловска гимназия – Габрово се проведе третата лектория от работната програма на проект „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, финансиран от „Фонд „Научни изследвания“. Лекторията се състоя във визуалното обкръжение на изложбата по проекта и бе реализирана като своеобразно нейно допълнение, разглеждайки архивното наследство на 20-те проучвани по проекта български литературни критици: Александър Балабанов, Боян Ничев, Боян Пенев,  Васил Пундев, Георги Константинов, Георги Цанев, Димитър Б. Митов, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Мешеков, Константин Гълъбов, Кръстьо Куюмджиев, Малчо Николов, Минко Николов, Петко Росен, Спиридон Казанджиев, Стоян Каролев, Тодор Боров, Тончо Жечев, Цветан Минков. Цел на лекторията бе да покаже автентични късове литературна история в лични документи, снимки, писма, ръкописи и дневници, в интелектуални среди и кръгове, да визуализира фрагменти от динамиката на литературния канон и периферия, да покаже как литературната история се ражда, възражда и съхранява в архива, както и не на последно място да запознае учениците с някои от най-големите ни архивохранилища и с особеностите на работата с архиви.

Навлизайки в едно от трите направления на провежданите изследвания по проекта, презентацията под наслов „Архивното наследство на българските литературни критици“ спази портретния принцип, като разгледа в профили някои от най-интересните документални находки, находящи се в различни архивохранилища: Национален литературен музей, ДА „Архиви“, Университетски архив на СУ „Св. Климент Охридски“, Университетски архив на НБУ, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Научен архив на БАН, Музей на занаятите – Троян и др. От архивните документи на Александър Балабанов бяха показани снимки от работния му кабинет, сред студенти и приятели интелектуалци (Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йордан Стубел, Константин Щъркелов), както и със семейството му, съхранявани в НЛМ и НБКМ (в архива на Тодор Боров).

Боян Ничев бе представен с галерия дарствени надписи от негови съвременници писатели, политици, критици, както и с уникална галерия от шаржове – всички предоставени от семейството му. От архивните документи на Боян Пенев, дигитализирани по проекта, бяха показани галерията съболезнователни телеграми и адреси от прочути университети и културни институти както от Европа, така и от Новия свят, свидетелстващи за престижа и културното присъствие не само на българския учен, но и изобщо на българистиката през 1920-те години. Галерията съболезнователни телеграми бе определена като откритие от архивистите в Университетски архив на СУ, където се пази. От личния фонд на ученика на Боян Пенев – Васил Пундев, съхраняван в Държавна агенция „Архиви“ (ЦДА, ф. 125к), бяха включени дигитални копия на множество лични документи, части от литературнокритически и философски ръкописи, както и страници от изящна ръкописна антология на любовна лирика, която той подарява на съпругата си през 1911 г. От архивния профил на Георги Константинов бяха показани множество снимки, съхранявани в Националния литературен музей – със семействата на Ангел Каралийчев, Димитър Талев и Георги Цанев, с Николай Ракитин, Спиридон Казанджиев, Владимир Василев, Георги Караславов, както и фрагменти от внушителното му ръкописно наследство. Лекторията включи и множество снимки от личния архив на Георги Цанев, предоставени от неговата дъщеря, проф. Милена Цанева – с Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Константин Константинов, Петър Динеков, Христо Радевски, Димитър Талев, Емилиян Станев, Магда Петканова, Бленика, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Ламар и др.

Архивното наследство на Димитър Б. Митов бе представено също от снимки – с писателите издатели от кръга „Развигор“, с който учениците бяха запознати – Тодор Боров, Елин Пелин и Александър Балабанов, както и с откъси от солидните му ръкописни корпуси с изследвания върху западноевропейските литератури, съхранявани в НЛМ. Изключително детайлните лични дневници на Ефрем Каранфилов, предоставени от семейството му и съдържащи почти ежедневна информация за проблемните години от десетилетията особено на 1950-те, бяха изведени на преден план в неговия архивен профил, съпътствани от снимки поетите Любомир Левчев, Георги Константинов и др. Фотоархивът на Здравко Петров, който стана притежание на Института за литература в хода на работата по проекта, показа интелектуалното приятелство на критиците импресионисти в различни житейски етапи. Освен в присъствието на Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев Здравко Петров бе представен в обкръжението на Антон Дончев, Ивайло Петров, Милена Цанева, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Богомил Райнов, Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Симеон Султанов, Давид Овадия, Лиляна Стефанова, Серафим Северняк и много други поети, писатели, критици. От Кръстьо-Куюмджиевия архив, предоставен от семейството му, бяха показани снимки с дългогодишните му приятели и колеги Тончо Жечев, Здравко Петров и Цветан Стоянов, с поетесите Блага Димитрова, Лиляна Стефанова, с писателите Ивайло Петров, Антон Дончев и др. Архивното наследство на Иван Мешеков бе представено от галерия от негови, вече превърнали се в класически, критически книги с автографи, с които са били подарявани на Владимир Полянов, Владимир Русалиев, Магда Петканова, Стилиян Чилингиров, открити в архивните им корпуси в НЛМ. Професорът германист Константин Гълъбов бе представен със снимки, също съхранявани в Националния литературен музей, които показаха моменти от следването му в Гьотинген и Кил, участието му в Първата световна война, работата му с ученици и студенти. От архивните документи на Малчо Николов, съхранявани в Университетски архив на НБУ, бяха показани снимки от фронта, със семейството му и сред писатели и критици (Георги Райчев, Владимир Василев, Елисавета Багряна, Светослав Минков, Александър Балабанов, Спиридон Казанджиев, Георги Цанев, Ангел Каралийчев, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова и др.)

По-младият Минко Николов пък бе включен в архивния обзор със снимки, предоставени от Музей на занаятите – Троян: снимки с родителите, съпругата и дъщеря му, на бюста и паметната му плоча в Троян, както и с няколко архивни документа от фонда му в Научния архив на БАН (ф. 228к): ръкописи на статии и няколко писма от Иван Мешеков и от архива на Брехт в Берлин, с който Николов работи. От архивния фонд на Петко Росен в Държавен архив – Бургас (ф. 825к) в лекторията бяха включени интересни лични документи – партийна книжка, ловен билет и др., както и снимки – със семейството му и със състуденти, сред които и проф. Димитър Михалчев. Впечатление направи бордерото, с което синът на Петко Росен дарява по волята на баща си 100 000 лв. на СБП през 1944 г., които впоследствие „изчезват“. Част от архивната колекция, включена в лекторията, бяха и ръкописите на разкази и пътеписи на критѝка, съхранявани в Държавен архив – Бургас. Богатото архивно наследство на Спиридон Казанджиев в Научен архив на БАН (ф. 40к) бе частично представено чрез снимки с колеги учители, с ученици, писатели и критици, както и в остроумната карикатура шарж на емблематичната сладкарница „Цар Освободител“. По своеобразен начин в лекторията бе изграден архивният профил на Стоян Каролев – чрез снимки с Емилиян Станев и Иван Сарандев по време на анкетата с Емилиян Станев, предоставени от Дом музей „Емилиян Станев“ – Велико Търново, както и чрез уникалната по своето богатство от 388 дарствени надписи лична библиотека, предадена на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора през 2007 г. В галериите с дарствени надписи, предоставени в дигитални копия от РБ „Захарий Княжески“, се откриват по над 60 заглавия от някои автори като напр. от Радой Ралин и Блага Димитрова, книги с автографо, подарявани на Каролев от критици (Пенчо Данчев, Енчо Мутафов), поети и писатели (Емилиян Станев, Веселин Ханчев, Иван Давидков, Дамян Дамянов, Камен Зидаров, Станислав Стратиев и др.).

Сред архивните документи на Тодор Боров вниманието бе насочено към изданията, на които той е редактор стопанин и за някои от които абонира редица европейски библиотеки – „Нова Дунавска заря“, „Пролом“, „Нарстуд“, „Българска книга“ и разбира се, първия литературен лист – „Развигор“. Архивното присъствие на Тончо Жечев бе илюстрирано от снимки с писатели и критици, сред които Светлозар Игов, Ефрем Каранфилов, Боян Ничев, Йордан Радичков, Николай Хайтов и др. Цветан Минков бе представен с материали, съхранявани в личния му фонд – ф. 928к – в ЦДА и дигитализирани по проекта – снимки от фронта, с учители специализанти, с писатели и поети, сред които Тодор Влайков, Николай Ракитин, Стилиян Чилингиров и др.

Повечето от материалите, показани по време на лекторията, са експонирани с подробни бележки и на постерите от изложбата, която съпътстваше презентацията, за да могат ученици и преподаватели да се запознаят в детайли, както и да насочат вниманието си към сайта на проекта (bglitcritics.org), където архивните документи на критиците с малки изключения се показват за първи път.

© Александра Антонова, Институт за литература – Българска академия на науките