ТОЙ Е БОГ или за романа на Калин Терзийски „Аз и Бог”

Spread the love

Аз съм Антон К.

Ако следваме формалната логика, от горното следва, че съм Калин Терзийски. Но не съм – не ми достига уникалният искрометен талант на Кайо.

Този човек не спира да ме изненадва. Всеки път, когато реша, че вече е написал Голямата си книга, той ме блъсва в главата и сърцето с още по-голяма. Преди време си мислех, че дори той не може да надскочи „Разкажи ми”, толкова страшен роман беше, роман-метафора с убийствени метафори вътре.

Но днес Калин Т. ме разби.

„Аз и Бог” е нещо, което от години не съм срещал в българската литература. Ако следва да потърся аналог – това е джаз, King Oliver’s Creole Jazz Band. Философски размишления върху Живота, Вселената и всичко останало, докато седиш над печената пуйка и бутилките отбрани вина и спиртни напитки.

Препрочитам (трети път) романа и си мисля/спомням:

Аз съм с шест години по-голям от Кайо. Отивам у тях на гости на по-големия му брат и – шестнадесетгодишен – за ужас на майка му запалвам лула. Малкият изпада в див възторг от това „чудо” на непокорството.

Калин Терзийски

Днес Калин Т. е по-голям от мен. И не защото има три пъти повече и по-добри книги от мен (кога успя да ги напишеш, бе Кайо?). А именно защото е постигнал това, към което аз мога само да се стремя. Да възприема света в неговата цялост и многообразност, да се потапя в него, въпреки невъобразимата плътност на този на пръв поглед крехък свят; да разсъждава върху това как от безкрайната сложност на този свят произтича простотата на битието. И болка, и радост има в това битие, като във вълшебно огледало отразено в този изумяващ роман. От болката на творчеството до сладостта на секса; от оковите на морала до свободата да СИ с другите. И мъката и възторга на творчеството. Ако Кайо беше антрополог, щях да кажа, че е авторефлексивен, автоетнограф. Той обаче е повече от антрополог или психиатър (кайова професия и – вероятно – призвание, защото не го напуска в нито една от книгите му). „Задачата на писателя е по-важна от тази на историка” казва Аристотел. Калин сто на сто го е чел, но не защото му е повярвал изпълнява това предписание.

В едно свое скорошно представяне Калин Терзийски каза, че „Аз и Бог” е роман за човека в търсене на Бога.

Като читател, учил литература по времето на школския въпрос „какво е искал да каже авторът?”, скромно не се съгласявам. В края на краищата, според любимия ми Умберто Еко, всеки роман е opera aperta, отворена творба.

„Аз и Бог” е роман за човека, намерил Бог, разбрал се с него, сключил с него договор за мирно съвместно съществуване. А Калин Т. само е описал хода на преговорите и клаузите на този договор. Висша дипломация, висше писателско майсторство.

И поради това майсторство си позволявам да се обърна към Кайо:

Човек, не спирай да ме изненадваш!

© Роберт Леви

error: Свържете се с нас.