Талантливият Йохан Башмуцки

В предвоенната 1938 г. започва да излиза Библиотека „Пробуда“ – поредица от книги, които са адресирани към еврейската общност в България, но и с цел да запознаят българското общество с културата, религията и цивилизационните постижения на еврейството. Уредник на библиотеката е журналистът и литературен деец Буко Пити. Ето част от мотивировката за усърдието в начинанието: Днешните събития, които преживява еврейството са също един епизод от кървавата разпра между слабите, онеправданите и силните на деня, а жертвите, които то дава са част от дългия поменик в мартирологията на бойците за един по-възвишен ред на нещата, за тържеството на справедливостта и мира. Жертвите в този двубой са неизбежни и нищо от това, че евреите се явяват като изкупителните жертви. Когато една свещ догаря тя най-силно свети. Едничкото средство за опровергаване на клеветите и интригите по наш адрес се явява печатът. На книжния пазар се появяват „Мойсей“ от Едмон Флег в превод на Дора Габе, „Еврейството в музиката“ от Илия Арнаудов, „Театър и зрители“ от Боян Дановски, „Евреинът в българската литература“ от Лео Коен и др. Под номер 18 излиза „Йохан Башмуцки. In memoriam“.

ЕВРЕИ СМЕ

Евреи сме. Защо таз злоба и омраза,

Защо корите ни безумно всеки час?

Да любим знаем. И в живота и в борбата,

Умираме безстрашно също като вас.

Евреи сме. Прокудени и гонени вековно,

Без роден бащин край разпръснати в света

Ний срещаме злината горди и покорно.

Стремящи се към мисъл – светла висота.

Евреи сме. Обречени на злобна мъст,

Заради нашите безумни, мрачни прадеди.

Че те Исуса разпнаха на кръст

И копие забиха в светите гърди…

А кръста – тоз знак всесилен на стардание

Утеха не би бил и радост в живота.

Христос не би блеснал в своето сияние,

Ако не бе разпнат нявга на Галгота…

Тези хубави и силни стихове принадлежат на рано отишлия си поет Йохан Башмуцки. Дори и маститите литературни изследователи едва ли знаят неговото име, което, определено, не заслужава забрава. Йохан Башмуцки (Хаим Бохорачев) е роден на 25 юни 1892 г. в Кюстендил. Отначало учи в родния си град, средното си образование завършва в София, а висшето си образование – медицина, в Женева. В юношеските си години попада под влиянието на зараждащите се тогава у нас идеи на безвластния комунизъм, или иначе казано, на анархистичните идеи. Като у всеки млад човек особено силно е развито чувството за социална справедливост, стремеж за духовно израстване. Именно на желанието за безкористно служене на хората отдава и живота си.  През 1918 г. Женева е обхваната от епидемия, която покосява хиляди човешки животи. Едва завършил медицина, Башмуцки се проявява ката лекар, чиято етика повелява при упражняване на професията, да забрави себе си, за да даде всичко на болните и страдащите. Той е влюбен в красиво момиче, което заболява тежко. Впряга умения, цялата си любов и спасява любимата си, но… самият той заболява. За жалост, съдбата е неблагосклонна – Йохан Башмуцки умира на 13 март 1918 г. в Локарно, а след няколко дни е погребан в Цюрих. Това е житейската биография на Хаим Бохорачев – кратка и светла.

Откривател на поетическия талант на Хаим Бохорачев е Борис Йоцов, по-късно професор по литература, а тогава –  през 1914 г., също изкушен от реденето на рими. Автор на псевдонима му пък е писателят Бончо Хаджибонев. След свършека на Балканската война надеждата на интелектуалците е  че ще могат да работят и творческите им планове …….   Творчеството на Башмуцки е малко по обем – едва 30 печатани стихотворения в сборника „Мак“. Другите участници са Теодор Траянов, Никола Атанасов (първият председател на Съюза на българските писатели), Илия Иванов-Черен, Ботьо Савов и др. Сборникът е имал голям успех, което е дало надежда на съставителите за втори том, но вече с участието на Людмил Стоянов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Стефан Попвасилев. Избухва нова война, която погубва цвета на поетичния ни елит. Неслучайно изброяваме тези имена, а за да се види, че името на Башмуцки се е нареждало сред най-талантливите представители на поетичната муза. Огромната му култура и бързоразвиващ се талант още приживе са му отредили място сред най-одарените ни поети. Поетът на пръв поглед е типичен представител на символизма, модерно по онова време литературно течение. Но това е само на повърхността. Всъщност поезията на Башмуцки е дълбоко философска, озарена от висшата идея, че човекът трябва да е исполин на духа.

Около стотина са стихотворенията, запазени от близките на поета. Известно е, че е автор и на една поема с библейски сюжет. Равинът д-р Цемах Рабинер е имал възможността да прочете поемата „Шунамит“ и е бил във възторг от великолепно възпроизведената историческа истина и от безспорния талант на младия поет. За жалост, поемата е изгубена още приживе на поета – по думите на Буко Пити – днес сме лишени да имаме един ценен поетичен труд с библейски мотиви. Дано се намери изследовател, които да издири и събере поетичното наследство на Башмуцки. Известно е, че част от непубликуваните му стихове са в архива на тогавашния митрополит г. г. Стефан (по-късно български патриарх). Ще бъде добре, ако се издири и кореспонденцията му, и се издаде сборник в памет на талатливия поет.

СРУТЕН ХРАМ

Там, дето слънцето лъчите

Потапя в кървавия плам, –

Издигнат нявга над мъглите

Цареше моя светъл храм.

Куполи губеха си върховете

В задоблачните висини, –

И чувах в унес ековете,

Камбана чудно да звъни.

Нам, дето слънцето лъчити

Потапя в кървавия плам, –

Гнезда си вият днес орлите.

В руините на моя храм!…

НЕРАЗДЕЛНИ

Море-жита люлеят се вълнисто и гальовно,

Целунати от летния ветрец.

А нейде там подава се любовно –

До малка маргаритка маковий цветец.

Откъснах го, целунах, по листата,

над свойто маса в чаша го сложих.

И мислех си: самотен бе в нивята.

Поне за миг се с него утеших.

На другий ден отронени листата

Над масата си капнали съзрях.

Опътих се отново към нивята:

И маргаритката умряла там видях…

© Румяна Пенчева