Светлата памет на Зевзека

Spread the love

Навремето, в началото на ХХ век, в прехваления днес Лозенец, а тогава Корубаглар, общината е раздавала почти без пари места за построяване на къщи. Мястото е било старо свлачище и богатите и претенциозни софиянци са предпочитали сигурния център пред чистия въздух на възвишението. Поради хроничното безпаричие на родната ни интелигенция Лозенец става търсено място за заселване именно от нея. От една страна са се изсипвали белодрехи шопи към дома на Елин Пелин, а от друга се е чувал роялът на композитора Асен Карастоянов. По калдъръмените улички шапки за поздрав са сваляли Николай Лилиев, Димитър Талев, Светослав Минков.
В островърха еднофамилна къща на ул. „Добри Войников“ №29 е живял забележителен хуморист, роден под името Борис Руменов. Широко известен е като Борю Зевзека (автор на псевдонима му е проф. Иван Шишманов) – човек с най-разнообразни таланти и интереси. Той е кореняк софиянец и отрано опознава и се присъединява към столичната бохема.

“Барабан”

Артистичният, остроумен, изключително инициативен и находчив Зевзек първоначално започва да учи литература. Непокорил още литературните хоризонти в България, той решава, че ще продължи образованието си във Виена. Семейният съвет, по-конкретно неговата баба, му гласува щедра финансова подкрепа, но вместо да изучава филологически дисциплини, той тайно започва да следва в театрална школа. Две години по-късно баба му, научавайки, че Борис я е заблудил, прекратява издръжката му.
След като се завръща в България, Зевзека, без да изневерява на сцената, започва редовно да сътрудничи на хумористичните страници на периодичния печат. От 1909 г. става главен редактор на хумористичното списание „Барабан”, а от 1916 г. – и негов издател. Литературните изследователи понякога са много придирчиви към съдържанието на изданието. Вкусовете се менят, манталитетът и интересите на читателите са още по-динамични. Списанието няма претенциите за елитарен и фин хумор – предназначено е за работници, домакини, за тези, които вечер в кръчмата на чаша винце ще се посмеят на карикатурите на Чудомир, Александър Божинов, Райко Алексиев. Да прочетат фейлетони и стихове, да похихикат на политическите злободневки. Бодливото си сатирическо перо упражняват в него класиците ни Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Смирненски, както и почти напълно забравените днес Йордан Сливополски (Пилигрим), Сава Злъчкин, Никола Костов (Червен лиляк), Георги Каназирски (Верин), Страшимир Кринчев, Август Розентал и мн. др. – „барабанистите”.

Сътрудниците на “Барабан”

Почитта към веселия живот, към добрата компания и общите бохемски ритуали прави сътрудниците на изданието известни в обществото. Барабанистите, любители на „лекия живот”, при избухването на Балканската война са едни от първите интелектуалци, които отиват на фронта. Повечето не се завръщат. Но Зевзека (адютант на един от генералите на българската сатира – Трифон Кунев-Ланчелото) има късмета да оцелее в трите войни, макар и раняван. През цялото време той продължава да участва в списването на „Барабан”.
Огромната му енергия и ентусиазъм увличат войниците и той създава след Балканската война Полевия военен театър и изгражда репертоара му. Пиесата, която се играе стотици пъти, даже на фронтовата линия, е „Балканска комедия”. Войнишкият смях и минутите без напрежение са много по-ценни за поручик Руменов пред ордените за храброст, с които е награждаван. На „сцената” блестят имената на Стефан Македонски, Кирил Петров, Крум Кюлявков. След приключването на войните Зевзека продължава литературно хумористичните си занимания в „Барабан” до последния му брой през 1921 г.

Още един проект застава на вниманието на Зевзека, макар и много далеч от литературните му интереси. Увлича се от птицевъдство. Запазена е снимка – сем. Руменови пред къщата на ул. „Добри Войников” №29, а пред тях се разхождат пернатите. Отглежда породисти кокошки, явява се на конкурси и печели награди. Но това не е достатъчно за дейната му натура – става и инициатор за създаването на Софийското птицевъдно дружество „Птица”. Като председател на това дружество взима участие в международния живот на птицевъдите – във форуми в Нови Сад, Рим, Варшава. Обаче нито за момент той не изоставя сътрудничеството си както в хумористични издания и в театър „Ренесанс“, така и в специализиран по птицеотглеждане печат.

сем. Руменови пред къщата на ул. „Добри Войников” №29

Тук е мястото да спомена, че Зевзека никога не е участвал в политическия живот. Заемал е позицията на наблюдател и окарикатурител на политическите нрави. Но… Идва датата 9 септември 1944 г. Обществено-политическата ситуация се променя. Задава се времето на Народния съд, на търсенето (и почти винаги намирането) на народния враг с или без партиен билет, на писателските самокритики по събрания, в печата, даже и по радио „София”. Новоизбуяли търсачи на народни правдини в мътните следдеветосептемврийски дни може би си припомнят, че Борис Руменов е бил близък с чуждите на комунистическото движение Константин Щъркелов, Константин Каменов, Райко Алексиев, Александър Божинов. Или пък в техните очи е буржоазен автор.

С Константин Щъркелов

Това е достатъчен повод в нощта на 10 октомври 1944 г. двама въоръжени мъже да нахлуят в дома му и да го отвлекат. Намират го в Перловската река. Убит. Има версия, че мишената е бил Елин Пелин, но станала грешка. Каквато и да е истината, стореното е сторено. Отишъл си е от живота вечно усмихнатият Борю Зевзека – актьор, автор на брилянтно фейлетонно творчество, родоначалник на хумористичните страници в родния печат, българолюбец.
В края на 60-те години на ХХ в. непреживялата загубата на съпруга си Цветана Руменова прави дълги опити за реабилитация му. Тоталитарната машина не помръдва, не пожелава да преосмисли делото и смъртта на хумориста. Да признае своя очевидна грешка. Минават още двайсетина години (до 1983 г.) и Цветана получава писмо, в което се казва, че „личността и дейността на Борис Руменов (Борю Зевзека) не дават основание за поставяне на паметна плоча на неговия дом.”

© Румяна Пенчева

error: Свържете се с нас.