Стефан Иванов рисува ретро автомобили, предстои му изложба в Политехническия музей в София
Стефан Иванов е роден през януари 1987 г. в Габрово. Завършил е средното си образование в СОУ „Максим Райкович“ в Дряново. През ученическите си години е бил активен спортист – шампион на България по лека атлетика на 100 и 200 метра на националните игри в София през 2001 г., два пъти втори отборно на националните ученически състезания, спортист на Дряново за 2001 година и почетен ученик на гимназията, в която учи. „Никога не съм се отказвал.Тренирали сме във всчкакви атмосферни условия – дъжд, кал, студ, вятър, жега.Тогава нямаше никакви удобства, но и за това печелихме.Тази решителност в спорта даде отражение и в живота извън пистата. Аз съм мечтател. Поставил съм си за цел определени крайни точки и съм мотивиран от идеята да ги изпъня“, разказва ми той в началото на нашия разговор. Днес живее в малкото възрожденско градче Дряново и има свое необикновено занимание – рисува ретро коли. На 13 май 2023 г. ще бъде открита негова изложба в Политехническия музей в София и това е повод да поговорим с него за интересното му занимание.
Вие рисувате ретро автомобили на „Шкода“. От къде дойде тази страст?
През ноември 2005 г. претърпях жестока катастрофа с мотоциклет. В резултат получих две черепно-мозъчни травми, две фрактури на черепа, наранявания по шийни и поясни прешлени, частична загуба на памет и редица по-леки наранявания. Бях две седмици в кома. Месеците след изписването ми от болницата бяха най-мрачните ми моменти. В началото не можех да се движа почти, не можех да слушам музика или да гледам телевизия, защото очите ме боляха, а от звука получавах и болки в главата. Казах си, че това не е края и започнах да правя опити за упражнения в домашни условия. Шест месеца след катастрофата започнах да рисувам, за да подобря координацията между мозъка и моториката. Ръката ми трепереше, но опитите ми дадоха положителен резултат. От лятото на 2006 г. до днес не съм спирал да рисувам исторически модели на автомобилната компания „Лаурин и Клемент“, която познаваме като „Шкода“.
Защо точно „Шкода“, а не и други марки ретро автомобили?
Първият автомобил на баща ми е бил „Шкода“ 100S от 70-те години. Вторият е същата марка от 1981 година. Разказвал ми е интересни истории. Къде е ходил, как си е ремонтирал колата сам, преживявания с майка ми за двете пътешествия до Чехословакия. Веднъж един приятел ми донесе откъснати три страници от списание, посветена на 100 години спортна история. Една статия породи в мен огромен интерес към исторята на „Шкода“.Тогава беше зората на интернет, а компютъра беше лукс, но намирах начини да се снабдя с необходимата инфромация.
От колко години рисувате ретро моделите?
Започнах лятото на 2006 година.
Кой е най-впечатляващият модел за Вас?
Когато нарисувам нова скица описвам модела на гърба на листа. Също година, брой произведени автомобили, място, състезание или случка. Зад някой автомобил се крие много важна и интересна история. Един от най-впечатляващите за мен модели е „Лаурин и Клемент РК“. Един такъв автомобил е бил собственост на граф Александър Коловрат, който освен, че е основен акционер в компанията е и основен автомобилен състезател. Личния му РК е пригоден за участие в Алпйската надпревара – едно от най-тежките състезания в Европа, модерен автомобил не може да го завърши, уверен съм в това. По време на Световната война е предоставен за нуждите на армията. По чудо автомобилът оцелява и граф Коловрат си го прибира обратно, като с помощта на механиците от „Лаурин и Клемент“, автомобилът е подобрен и е добавена буквата М (модифициран) към името. След това колата попада в ръцете на Франтишек Свобода, с който участва в няколко състезания. В момента се намира в техническия музей в Прага.
Как създавате рисунките си?
Рисувам на формат А4, използвам моливи с различна твърдост в зависимост от нюансите, които трябва да пресъздам.
Рисувате навярно от фотографии на стари модели. От къде ги намирате?
Да, използвам стари фотографии за рисунките си. Рисувам от така наречените заводски фотографии.Това са снимки на компанията, след като е произведен дедения модел. Използвам също стари фотографии, запечатали момент от състезание или на бойното поле.Точно тези фотографии крият история, която за да разбера, трябва да намеря информация и да чета.
Преди време намерих снимка на „Лаурин и Клемент“ с австрийски войници на италианския фронт, която беше отбелязана като автомобил Бенц. Наложи се да обследвам автомобил от снимката и установих, че не е Бенц. По-късно информацията беше попрвена. Преди три години се свързах с музея на Йозеф Содомка от град Високо Мито,Чехия. Споделих им с какво се занимавам, а те от своя страна ми довериха 101 фотографии на „Лаурин и Клемент“ и „Шкода“, повечето тях не са в интернет. Уговорката беше да ги рисувам, но да не качвам фотографиите там. Спазвам си обещанието.
Колко рисунки имате до този момент?
Не съм ги броил скоро, но са много.
В ръцете ми случайно попадна книга с Ваши рисунки. Каква история разказва тя на този, който я държи в ръце?
Издадох книга през 2019 година. Тя проследява историята на „Лаурин и Клемент“ от 1895 до 1929 г., когато името изчезва от автомобилния свят и е заменено от „Шкода“. Информацията в книгата е много интересна. Представени са голяма част от моделите на компанията, разказана е историята им, технически характеристики, събития, за личности свързани с това, а самите автомобили са илюстрирани от мен.
Книгата ще бъде ли отпечатана на чешки език например?
Искам да я преиздам, но преведена на английски, немски, чешки език, с повече модели и информация, в луксозно издание. Има интерес към книгата ми на Запад, но факта, че е само на български отказваше клиентите. За целта, обаче трява време и спонсори, а една такава книга, енциклопедия по-скоро, ще е без аналог и ще бъде обект на интерес от автомобилни общества у нас и по света.
Марката „Шкода“ навярно вече има голям интерес към творчеството Ви? Така ли е?
Представителите на „Шкода“ за България са ми партньори, когато имам изяви. През 2020 г. с тяхна подкрепа открих изложба в Дряново за 125-та годишнина на компанията. До колкото знам юбилеят им не беше отбелязан никъде другаде заради Ковид-19. „Шкода“ в Чехия не проявява особен интерес към труда ми, дори бих казал никакъв. За жалост почти никой не уважи изложбата ми.
Докосвал ли сте се до истински ретро автомобил на „Шкода“?
През 2009 г. отидохме с баща ми до музея на „Шкода“ в Млада Болеслав.Там видях доста исторически автомобили от марката. Аз също притежавах класическа Шкода 1000МБ от 1967 г. В момента притежавам „Шкода“ 120 ГЛС от 1982 г.
Това Ваше начинание е без аналог в света. Никой преди Вас не го е правил. Какво усещане Ви носи това?
Така е. Това, с което се занимавам няма аналог в света, нито като идея, нито като изпълнение или мащаби. И не става дума само за „Шкода“, а за всякаква автомобилна компания. На мен ми носи удолетворение, но все още не мога да проправя път към успеха. Искам света да узнае с какво се занимавам за да се възроди интереса към „Лаурин и Клемент“.Творчестовото ми може да даде старт на други като мен, които да започнат да илюстрират техните любими марки автомобили. Мисля, че ако се случи нещо подобно, то ще дойде от Запад. Не спирам да правя опити да достигна заинтересовани лица или организации.
Сякаш в България не се знае много за ретро автомобилите и автомобилните компании, а почти всеки има автомобил. Нужно ли ни е това познание и защо?
В централна и западна Европа, САЩ, ретро автомобилите са се превърнали в част от националната принадлежност на различните нации. Музеите им са от друго измерение. Разполагат в изключително редки и скъпи класически автомобили.Тези музеи имат много силно частно или държавно финансиране. Контактувам във Флорида с инститита РЕВС, който се финансира от Станфордския университет. Когато живях в САЩ хората караха класически автомобили без да се претисняват, че някой ще им се смее. Най-старата кола, която видях в движение там беше от 1917 г. Правят се ежегодни конкурски за елегантност, красота, търгове за милиони, исторически автомобили са в музеите като автомобила, в който е застрелян Франц Фердинад – Граф и Щифт.
Картинката в България в това отношение е трагична. Мисля, че автомобилната история и историята на автомобилните компании трябва да станат задължителна част от образователната система на България, както в гимназиите, така и в университетите. Автомобилите са част от облика на света по редица отношения като икономическо, индустриално, военно, политическо и т.н. Няма как да се изучава историята без да се познават автомобилите. Интересни примери мога да дам: как Шарл де Гол национализира „Рено“ като използва лъжи срещу Луи Рено в съда, как Алфа Роемо е създадена от Дарак или пък, че името „Мерцедес“ е просто търговското наименование на „Даймлер“. Тези факти променят мнението на хората и може да мотивират част от тях да станат автомобилни историци. Също така, България няма политика, насочена към ретро автомобилите. Никой от българските политици дори не се сеща, че може да работи в тази насока, а иначе сравняват България с модерния свят.
Научих, че скоро ще излезе първата международна статия за Вашата работа от немска дигитална медия. Какво Ви разпитваха немците?
Преди около пет месеца ме потърси човек от Германия, собственик на дигитална медия за дизайн и изкуство. Каза, че иска да направи материал за творчеството ми и в началото на годината започнахме да работим по статията. В хода на работата човека каза, че иска да ме представи на чиатателите си не само като творец, но и като фигура извън творчеството ми. Поиска снимки от пътешествията ми, снимки с приятели и др. Каза, че статията ще бъде на немски и английски език, а чиателите му са над 1.6 милиона. Текстът се забави, защото човекът беше постъпил в болница заради заболяване. Скоро очаквам да стане факт.
През май Ви предстои изложба в София. Какво ще ни разкажете за това? Какви са очакванията Ви?
На 13 май 2023 г. ще бъде открита изложба в Политехническия музей в София. Поканата дойде седмица след като се запознах с представители на Америка за България и представители на музеите у нас. Срещата им беше в Дряново. Аз просто отидох при тях, предсавих се и споделих с какво се занимавам. Интереса към творчестото ми от тяхна страна беше голям и две поредни вечери разговаряхе в хотела, в който бяха отседнали. Проявиха интерес от музеите в Бургас, Варна и Димитровград. Очаквам да присъстват хора, които имат желание да чуят историята на „Лаурин и Клемент“ и „Шкода“, да се запознаят с творчеството ми, да създам нови контакти. Имам заявка, че ще долети представител на световния фроум за класически автомобили.
Какви са по-нататъшните Ви амбиции в това творческо начинание?
Не крия желанието си да достигна до заинтересовани личности и организации на Запад. В момента рисувам автомобил от 1922 г. за човек, с който контактувам от месеци в Уисконсин, който е приятел със собственика на най-голямата аукционна компания за класически автомобили в САЩ. Комуникирам с института РЕВС, за който бях споменал по-горе. Опитвам се да намеря начин да открия изложба зад океана, да пренеса историята на „Лаурин и Клемент“ там. Също така общувам с представителите на „Шкода“ в ОАЕ. Вярвам, че ще успея да привлека вниманието на правилните хора.От друга страна, България е държава, която е далеко от демокрацията, страна, в която интелигентните хора, творци, спортисти, музиканти, стоят в сянка. Дава се път на удобните.Това е остаряла практика, която важи със всички сили днес. На този етап, лично аз се чувствам излишен в такова общество и при тази система.
© Мирела Костадинова
