Срещи в Париж. Васка Емануилова и града на изкуството през 1939
„Изложбата „Срещи в Париж“ се фокусира върху една важна тема, която неизказано, но категорично ръководи тенденциите в българското изкуство от втората половина на XX в. За българските творци имагинерният Париж е въплъщение на „възжеланата“ европейска модерност, търсеща опора в наследството на античността, колебаеща се между авангарда и традиционализма.“ Цитатът е част от експозицията в галерия „Васка Емануилова“.
Повод за изложбата е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината:
„През 1939 г. по една случайна възможност стана. В бара на журналистите дадох обещание да направя бюст за лотарията, която се правеше на тоя бал в полза на съюза им. Билетът с това мое обещание се паднал на Първия секретар на Френската легация, който присъствал на тоя бал със своята съпруга, мадам Белен.
Аз изпълних това свое обещание и направих бюста на г-жа Белен. От там се създадоха връзките ми с това семейство. За благодарност за изпълненото ми обещание г-н Белен ми отпусна една стипендия за Франция.
За Париж заминах заедно с художника Ангел Вълчанов на 18 март 1939 година. Там заварихме с Вълчанов голяма група от българи в Париж, а именно: Илия Бешков, Ненко Балкански, Боян Дановски, Кръстьо Мирски, Лальо Ганчев, Атанас Философа (следваше може би философия), Кирил Кръстев, Дамян Димов – учител педагог, Гено Холевич. […]
Спомням си един прекрасен пролетен ден ние тримата с Калуда, Дамян Димов кандардисахме и Илия Бешков да се разходим из Елисейските полета. То бяха смехове, които Илия Бешков предизвикваше със своята неизчерпаема духовитост. Фотографирахме се и на всеки ъгъл по тези места. […] Също много дружехме с изключителния талантлив и културен Георги Попов. Той беше в доста тежко материално положение, но живееше като птичка божия. Живеехме в един хотел на ул. Льомон №4 . […] Джон направи прекрасни фрески в българската менза, която се намираше на ул. Муфтар, а и беше станал помощник готвач, за да може да се прехранва. […]
Времето и настроението в Париж започна да се изменя, заговори се за война и че може внезапно да се затворят границите и тогава накъде? Затова ние тримата Калуда, Дамян Димов и аз решихме да си се завърнем в България. Определихме датата и си тръгнахме. Всичко вървя добре по пътя, пак си бяхме весели, че се връщаме в родината си. […]“
Васка Емануилова,
Непубликуван ръкопис
Експонирани са 42 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“: Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.
Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки на Илия Бешков.
Илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман хроника“ на Тодор Генов.
Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на галерията и частни колекции са включени и бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.
Васка Емануилова, Рисунки от Лувъра (репродукции от бележниците), 1939 г.
Експозицията се осъществява в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и Френския институт в България и с подкрепата на Националната художествена галерия. Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, Художествена галерия „Димитър Добрович4 – Сливен, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции. Може да бъде разгледана до 11 април 2021 г.
Изкуство и наука
