Спомен за хармониум, черен чадър и песнопойка

Понякога забравения спомен изниква изведнъж. Той ме върна в детството, когато в моя роден град Павликени имаше панаир. Винаги ставаше на 21 септември, денят когато църквата честваше по стария календар Рождество Богородично. И храмът в града носеше името на Божията майка.

Панаирът бе голямото събитие най-вече за децата – с люлки, сергии отрупани с дребни предмети, които нямаха друга стойност освен белег, че това е купено от панаира. Идваше и цирк с екзотични животни, сглобяваха и виенско колело. Задължително трябваше да се купи захарен памук или пурички пълни с крем. Над човешката олелия и глъч се носеше музика.

И може би спомените ми щяха да свършат до тук, ако една вечер моя приятелка не ми беше изпратила снимка на песнопойка с корица в розов цвят. Заглавието бе изписано със стария правопис „Народна песнопойка със старонародни и любовни песни”. Година на издаване 1938. Съставил Иван П. Иванов от Павликени, Търновско, с цена 3 лв. Имаше и снимка на мъж в официален костюм  и папионка.Това беше самоукия певец, който в своята кратка рекламна биография отбелязваше, че е ходел по градове и села, по сборове и панаири, по сватби и мегдани, по манастири и пазари, и със своя хармониум веселял, и разплаквал хората. С гордост споменаваше, че най-добре е свирел модерни танга, хорà, любовни и съвременни песни. Пак там, на гърба на книжката, г-н Иванов отбелязва, че на 25.ІV.1938 г. е поставен на майсторски изпит в Софийската музикална академия, който е взел с отличие и е свободен да пее из цяла България, и да разпространява своите книжки. Посочва и адрес – в Павликени – кв. Долна поляна, където е живеел. Не всеки е имал право да упражнява свободно професията народен певец по селата и градовете.

Авторът на песнопойката се рекламира сам. На корицата в стихотворна форма четем:

Не слушай вятъра

що в полето вей –

но слушай Иванов

как хубаво пей.

Ходя аз навред

пея и разправям

на славея придружавам.

За това елате

и книжка си купете

тъжни не ходете.

Сега някои ще се усмихнат снизходително за качеството на това поетично изкуство, но тогава, когато радиото е било рядкост, това е бил единствения начин хората да чуят песен и да научат някоя история.

Разбира се, по неговото време, аз още не съм била родена, но с машината на спомените аз се върнах в моето детство 60-те години, в моя град и пред мен се появи певец, който седеше на дъсчена малка катедра, висока метър и половина, акомпанирайки си на нещо като малко пиано, (по късно разбрах, че това е хармониум). Той ту пееше, ту разказваше в речитатив развитието на песента. Хора се събираха около него и слушаха в захлас истории за любови и изневери, за героични подвизи на юнаци, за зли свекърви и коварни жени прелюбодейки, за мързеливи булки и безутешни вдовици. Песните се съчиняваха от самия изпълнител в стила на протяжните народни песни. Текстовете бяха обогатени с битови сцени, драматични и разчувствуваха слушателите. Музиката и аранжимента бяха на певеца. Заглавията се обявяваха предварително: “Песен за двамата братя близнаци Димитър и Доню”, “Стоян и еничарин”, “Богата зестра (танго)”, “Любовна песен – Пенка да е мамо, Пенка да е”, “Тъжна Добруджанска песен”, “Черню Петрана думаше”…

Но най-интересни бяха песните в които се пееше и разказваше за истински случаи, станали в съвремието. Нямаше микрофон, нито усилватели, но думите се чуваха ясно. Над главата на певеца имаше разтворен голям черен чадър, за да го пази от природните изненади – дъжд и слънце. И когато песента стигаше до кулминацията, певецът спираше и започваше да приканва слушателите да си купят от песнопойките, за да разберат края. Някой си купуваха, други отминаваха.

Може би съм била свидетел на последните площадни трубадури, обикалящи по панаирите и съборите, които са се издържали само от своя самобитен талант.

***

Песен как Стоян изгони жена си и взема слугиня

Никъде не сме чували

Такова чудо голямо

Каквото стана наскоро

Което го Стоян направи

През 38 година

В Надежда село хубаво

До Варна града голяма

Стоян Еленки продума

Еленке първо венчило

Еленке първо първило

Знаеш ли или не знаеш

Какво към Еленке намислил

Слугиня да ти представя

Във къщи да ти помага

Стига си мила ходила

Всеки ден работиш и готвиш

Всеки ден мила изпращаш

Работници и ги посрещаш

Не ти ли мила дотегна

Тази работа да гледаш

И друго мила ще кажа

Четири рожби отгледа

Думица не си казала

Слугиня ще ти представя

Еленка беше съгласна

Без да си знае горката

Че тази тяхна слугиня

Живота ще им развали

Стоян слугиня доведе

Петранка хаджи Ненова

Хубава доста красива

На Стоян севда по сърце

Когато севда доведе

Минава месец и други

Стоят из двора ходеше

Кахърен Стоян угрижен

Никому дума не дума

Нито с Еленка вечеря

Децата гони из къщи…

Края на песента ще разберете, ако си купите песнопойката!

© Соня Кехлибарева