„Изкуство и наука“ е информационно-образователен сайт за литературна история и критика, книгоиздаване и история на книгата, изкуствознание. Тук ще откриете текстове, които интерпретират канонични и съвременни произведения от българската литература, проблематизират процеси и явления в българската култура и книжовност, а също така рецензии и информация за нови книги. Сред авторите, които сътрудничат са учени, критици, културолози, философи, художници, фотографи, книговеди, така също и писатели, публицисти, преводачи от различни поколения, както и дебютанти. Част от материалите са имали своята първа среща с читателите на страниците на различни научни сборници и периодични списания, друга са писани специално за информационно-образователния сайт „Изкуство и наука”. Темите са адресирани към широк кръг хора, които са изкушени от писаното слово и визуалните изкуства. Информационно-образователния сайт „Изкуство и наука“ прилага и се ползва от защитата на действащия Закон за авторското право и сродните му права. Сътрудничи с експерти в областта на авторското право и интелектуалната собственост, като работи съвместно с автори, наследници, издания, литературни агенти, както и с всички лица, организации и институции, занимаващи се с проблема.
“Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствувам на тържествения празник – откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща – Христо Ботев и другарите му. Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особено нещо за баща си, но аз ще Ви изкажа това, което младежкото ми сърце чувствува в тази минута, като погледам този свещен за мене бюст; аз съм била едва на три месеца, когато любезният ми баща е заминал с дързостните и доблестни синове на България, да я отървава от робството; не съм имала щастието при разделението ни да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последното сбогом. В онази възраст аз не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма вече да видя милия си баща.
Божието предопределение било друго с него, той трябвало да стане предводител на тия, които положиха живота си за спасението на отечеството си, заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини. Неговата самоотверженост за спасението на отечеството ни, и обезсмъртяването на паметта му, ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми.
Паметникът е открит на 27 май 1890 г. във Враца. Инициатор за построяването му е на тогавашния кмет на града Ценко Леонкев. Средствата са събрани предимно от дарители. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. 65 години по-късно (през 1955 година) е демонтиран и Враца остава без монумента на героя си. В тези години започнала и подготовката за новия паметник, който днес е визитна картичка на града.
Аз и майка ми сме били и нещастни като останахме: аз без баща, а тя без съпруг; но българският народ доби един герой, това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние за целий ни народ.
Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове, въздигна този грамаден паметник в чест на покойния ми баща и другарите му…
Нашата искрена признателност на всички присъствующи.
Да живее България!!!”
Из „Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство“ от Венета Рашева – Божинова