Слово на Иванка Ботева при откриването на първия паметник на Христо Ботев – Враца, 27 май 1890 г.
“Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствувам на тържествения празник – откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща – Христо Ботев и другарите му. Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особено нещо за баща си, но аз ще Ви изкажа това, което младежкото ми сърце чувствува в тази минута, като погледам този свещен за мене бюст; аз съм била едва на три месеца, когато любезният ми баща е заминал с дързостните и доблестни синове на България, да я отървава от робството; не съм имала щастието при разделението ни да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последното сбогом. В онази възраст аз не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма вече да видя милия си баща.
Божието предопределение било друго с него, той трябвало да стане предводител на тия, които положиха живота си за спасението на отечеството си, заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини. Неговата самоотверженост за спасението на отечеството ни, и обезсмъртяването на паметта му, ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми.
65 години по-късно (през 1955 година) е демонтиран и Враца остава без монумента на героя си. В тези години започнала и подготовката за новия паметник, който днес е визитна картичка на града.
Аз и майка ми сме били и нещастни като останахме: аз без баща, а тя без съпруг; но българският народ доби един герой, това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние за целий ни народ.
Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове, въздигна този грамаден паметник в чест на покойния ми баща и другарите му…
Нашата искрена признателност на всички присъствующи.
Да живее България!!!”
Из „Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство“ от Венета Рашева – Божинова
