Самотен в своето време

Spread the love

Книга първа от поредицата „Самотен в своето време“, последвана от „Златорожката връзка“ (2017) и „Златорожката тайна“ (2019), посветени на известния критик Владимир Василев, създател и издател на списание „Златорог“.

5. ЦДА, ф. 373к, оп. 1, а.е. 691, л. 82. 4 май 1943 г. Неизвестна снимка на Владимир Василев, поканен да изнесе сказка за Ботев в Добрич, сред група млади културни дейци от града.

Тук присъстват двете сестри: Невяна Петрова, долу вляво, и Александра Петрова, горе вдясно, млади учителки в Добрич. Вл. Василев обичал да отсяда в дома на петте сестри-красавици, всички завършили висше образование в Букурещ. Радвал се на патриархалния дух в семейството на Ана Петрова – Драгиева, автор на спомен за Вл. Василев:
„На следващата година младите от българското културно общество в Добрич, впечатлени от големия авторитет на Вл. Василев като литературен критик, го бяха поканили на сказка. Темата – Христо Ботев, личност и творчество. Не само сестрите ми – Невяна и Александра, които са го слушали, но и други добруджанци са ми казвали, че това са били най-силните думи за Ботев, които са чували някога.“
Прави от ляво надясно:  Райко Цончев, внук на най-големия меценат на образованието и културата в Добрич от началото на 20 век Райко Цончев. До него е Борис Златев, известен адвокат. Следва Добри Петров, икономист. Следващият е Яни Хаджиянев – Калиакренски – издател, писател, журналист, член на СБП; един от най-известните и обичани журналисти в Добрич, изчезнал безследно след 9.09.1944 г. Правата красива жена е Александра Петрова, завършила Американския колеж в София и английска филология в Букурещкия университет. През 1942 г. тя е учителка в училище „Райко Цончев“. Следва Данаил Бекяров, адвокат, завършил право във Франция.
Седналите от ляво надясно: Невяна Петрова, завършила блестящо право, социология и педагогика в Букурещкия университет. През 1942 г. тя е учителка в училище “Райко Цончев”. До нея е Петър Драгулев, агроном, завършил в Букурещ. Мъжът отдясно на Вл. Василев е Г. Шопов. Следва Божана Стоянова, учителка по френски език. Снимката е разчетена с помощта на Александра Константинова от Добрич, дъщеря на Александра Петрова – Константинова, и на доц. Татяна Янакиева.

Владимир Василев, или още към мартирологията на българския дух (диаболичен етюд по архивни документи)

Второ издание, допълнено с нови документи и още неизвестни снимки от архивите, по идея на издателство „СТИЛУЕТ“.

Снимка от юбилея на Николай Ракитин. Плевен, 30 април 1933. 

„Малка книга с голямо съдържание“ – така е озаглавена рецензията на Йордан Нанчев за първото издание на книгата, 2016 г.

„Малка по обем, но голяма по съдържание“ – казва Михаил Кремен за книгата на Асен Златаров „Трагедията на Яворов“, издадена по случай 10-годишнината от смъртта на поета. Така би могла да се определи днес и книгата на Евелина Белчева, посветена на последните години от живота на Владимир Василев – „Самотен в своето време“. Тя е малко повече от сто страници, но освен с проникновения и логичен анализ на авторката е обогатена и с дневниковите записки на проф. Петър Динеков, с тридесетина снимки, някои от които неизвестни, с няколко важни документа, отнасящи се до трагичната участ на Вл. Василев, със спомените и писаното от Борис Делчев, д-р Васил Стефанов, Любен Георгиев, Атанас Свиленов, Марин Кадиев, Лазар Цветков и други съвременници… „Самотен в своето време” е само първата част от цялостното ѝ изследване за редактора на „Златорог”, за неговата писателска и житейска участ и посмъртното му битие.“

Вл. Василев – в центъра и неговият сътрудник в “Златорог” Георги Константинов. Снимката е възпроизведена от неизвестен негатив

error: Свържете се с нас.