Салони и представления

Помещенията, в които можеха да се изнасят предлставления и концерти и да се свикат събрания, бяха много малко. Най-просторните от тях бяха тия при „Военния клуб“ и при д-во „Славянска беседа“, които обаче не се отстъпваха за политически събрания. За събрания и за други инициативи се използваха: театър „Нова Америка“ на мястото на сегашния културен дом „Г. Димитров“, театър „Борба“ на ул. „Нишка“ зад театър „Нова Америка“, театър „Аполо“ на мястото на днешния хотел „Родопи“ на ул. „Екзарх Йосиф“, цирк-театър „България“ на мястото на Централните хали, „Ученическите трапезарии“ на северозападния ъгъл на улиците „Екзарх Йосиф“ и „Цар Самуил“. За литературно-музикални вечеринки и за събрания се използваха и помещенията на следните по-големи локали:„Батенберг“, „Дълбок зимник“, „Преславна“ на Иванчо Гърчев, бирарията „Бр. Рогачеви“.

Редовни политически събрания свикваха само двете социалистически партии. Останалите партии прибягваха до тях много рядко. Събранията бяха продължителни, тъй като на тях говореха по няколко оратори и речта на всеки от тях траеше не по-малко от час. Посетителите бяха любознателни и слушаха търпеливо. Пререкания и въпроси не се позволяваха.

Тъй наречените литературно-музикални вечеринки, които бяха на мода, имаха установена шаблонна програма: сказка, хор или оркестър, ако има такива, декламации, песни, музикални изпълнения на цигулка, китара и мандолина, концертно рисуване, танци и бой с конфети.

Сказката почти всякога беше продължителна и отегчителна, декламациите – дълги, патетични и съпроводени с героични жестикулации, музикалните изпълнения – любителски, концертното рисуване – наивна измама.

Изпълнителят на концертното рисуване предварително с незабележими за публиката контури си очертава сюжетът върху рисувален лист. Когато дойде ред на неговия сензационен номер, той излиза тържествено на сцената и застава пред черната дъска, на която с четири габърчета е опънат подготвеният рисувален лист. Покланя се, дава знак на скрития зад кулисите цигулар или китарист и почва в такт с мелодията да танцува с въглен върху очертаните по листа контури. За голяма изненада с неочаквана бързина пред очите на публиката се появява повече или по-малко сносен пейзаж, портрет, карикатура и пр. Избухват бурни одобрения, всякога придружени с неукротимия бис. Под първия лист, разбира се, има още един-два, приготвени за биса. Концертното рисуване се повтаря и потретя, изпратено с удивление и цъкания за изумителния талант на изпълнителя. С това първият дял на литературно-музикалната вечеринка е приключен. Почва шумното разчистване на салона от пейките и столовете. Но тъй като под пейките и столовете се оказват значителни остатъци от изконсумирани семки и фъстъци, пристига прислужникът с кофа вода и метла в ръка. Напръсква освободеното място и започва старателно да мете, несмущаван от надигналия се изпод метлата му прах.

През това време обкръжилите танцувалното място столове и пейки са вече заети от чинните и добродушни майки, лели и баби.

Извива се традиционното българско хоро, а след него се развихрят и танците, придружени от бой с конфети и серпентини. И тъй до късно след полунощ.

Някъде, свит в дъното на салона, скромен бюфет очаква търпеливо своите непретенциозни клиенти. А недалеч от него неизбежната лотария е разгънала своя пазар, в средата на който се кокори озъбената глава на печеното прасе. Невъзмутимо то очаква своя ред – американското наддаване, – за да зарадва щастливия състезател.

Доста нещо от изложеното за литературно-музикалните вечеринки е все още запазено и в нашата днешна действителност. И все пак в това, което е запазено, има голяма и съществена промяна. Някога литературно-музикалните вечеринки бяха, ако не единственото, то най-удобното място за опознаване и свързване на младежите от двата пола. Днес тая функция на вечеринките е изчезнала. Някога обаче тя беше твърде важна и представляваше от себе си една много сериозна конкуренция на няколкото софийски посреднически бюра за женитби. Срещу определена такса тия бюра устройваха между своите клиенти срещи или им даваха адреси на вече появили се кандидати или кандидатки със същите желания. Бюрата имаха картотеки, в които бяха нанесени най-важните сведения за кандидатите мъже и жени: мома, вдовица, разведена; възраст, съответно икономисана; тънка, средна, дебела; ниска, средна, висока; черноока, синеока, кестенява; симпатична, привлекателна, красива, доородушна, работлива и послушна; със зестра, с къща, с рента и т. н. и т. н. Извлечения от картотеките се поместваха и в малките публикации на вестниците.

Дружество „Подкрепа“. Под такова име действуваше в София от 1. I. 1900 год. едно чудновато дружество, което си бе поставило за цел да улеснява членовете си със средства при задомяване, болест, смърт и покупка на недвижим имот. През 1908 г. то бе обявено в несъстоятелност, тъй като в сектора му за задомяване се бе открил дефицит от 1 млн. лв. Даже и при абсолютна честна администрация, каквато не се оказа да е тая на „Подкрепа“, такъв дефицит беше неизбежен. Според устава всеки, който има членски стаж над 1 година, може да получи помощ от 1000 лв. – значителна за времето сума. Срещу това право той плащаше 10 лв. месечен внос. Обикновено готвещата се за брак двойка предварително определяше денят на сватбата да съвпадне с изтичането на едногодишния срок. Всеки годеник внасяше по 120 лв., а след година брачната двойка получаваше 2000 лв. Естествено не можеше да не настъпи момент, в който дружеството да се окаже неплатежоспособно. Мнозина загубиха по 120 лв., но в замяна на това други, макар и малцина, спечелиха по 2000 лв. Произведената анкета и съдебното следствие за извършени в дружеството злоупотреби останаха без резултат.

Димо Казасов. Улици, хора, събития. София през първите години на 20-ия век