Сагата “Гараш” – да сложим край на немия филм

Шумно рекламираният фестивал на тортата „Гараш“ се проведе в Русе. Изказа се пожелание тортата да бъде емблема на града. Нямам нищо против празника, нека са развива и обогатява. Нямам нищо и срещу тортата, нямам нищо и срещу уважаваните от мен дами, в чиито глави се роди недораслата идея, че тортата е направена в Русе от Коста Гараш. По този въпрос публикувах обширно изследване във вестник „Утро“. Само с документи и факти обясних, че Коста Гараш няма нищо общо със сладкарството.

Не очаквах от дамите да отвърнат на текста ми, но се надявах на празника да хвърлят поне лъч светлина с конкретни данни върху твърдението си, но това не се случи. Русенският туристически информационен център съобщи, че едната дама, която твърди, че притежава Не виждам причина и нужда рецептата да не бъде показана, още повече, че на 19 юни 2017 г. в интервю по „Нова телевизия“ Емил Атанасов и Голеслав Сотиров от ресторант „Опиум“ заявиха, че тортата „Гараш“ и днес се произвежда в Русе по „оригиналната рецепта, издирена в архивите“ от тях.

Другата уважаема дама, която след няколко различни становища за рецептата и създаването на тортата, дни преди фестивала обяви датата на създаването й – 21 юни 1890 г., заяви пред БТА, че „от 60-те години на 19-и век в града се търгува със шоколад, шампанско, пандишпан и всички други продукти, свързани със сладкарската промишленост“ и това е основание родното място на тортата да е Русе.

По този въпрос се консултирах с най-видната русенска изследователка, авторка на поредица книги, на сочената епоха. Краткият категоричен отговор бе: не е срещала думата шоколад!

Още една русенка, набързо, даде своя принос по темата, цитирам дословно: „според кулинарните детективи Коста Гараш се е вдъхновил по-скоро от тортата Естерхази, отколкото от Сахер при сътворяването на своя шедьовър…“.

Думи, думи без покритие, все едно гледаме филм от времето на нямото кино. Всеки сам може да се досети защо.

Много повече отколкото на въпросните дами ми се иска да намеря и една буквичка, за да се уверя, че Коста Гараш е създател на тортата „Гараш“, но уви, това засега е невъзможно. Ако дадем воля на въображението си и си представим, че Коста е създал тортата и тя е златното разковниче на неговия търговски и финансов успех, той ще пази рецептата като зеницата на окото си и няма да я раздава „скоро на изкусните русенски домакини“, които незнайно защо не са я скътали в готварските тефтери, за да я предадат на бъдещите поколения…

Има още един много интересен въпрос – защо след като тортата „Гараш“ е направена в Русе и е толкова вкусна и привлекателна за потребителите не е произвеждана и продавана в сладкарниците на града. А те не са малко, а  предлаганите за времето сладкиши и лакомства са обилни и разнообразни. Ще изредя само най-представителните – „Тетевен“ на Братан Ревенски, „Теменуга“ на Кадир Уста, „Швейцария“ на Денчо Ножаров и тази на Никола Кръстев, на която ще се спра специално. Явно е бил буден човек и разбирал, че рекламата е майка на търговията… Покрай полемиката около тортата на „бял“ свят се появиха две – едната от февруари 1896 г., публикувана в русенския  в. „Търговски новини“, а другата е рекламен плакат – цветен с високо качество. По моя молба експерти от полиграфията заключиха, че е произведен десетки години по-късно в чужбина. В рекламата от 1896 г. е отбелязано, че предлага: „пасти, пишкотори, бомбони, карамели /француски фрукти/, чоколади, куфетури и француски кутии за подарък“.

Ще обърна внимание на един, също много важен факт за тортата. Вярвам, че никой няма да оспори компетентността на Васил Дойков и Георги Чендов, като хора познаващи добре историята на Русе.

Те ни завещаха прекрасни книги със спомени и наблюдения за града и неговите жители. Нито един от тях не отбеляза, дори и с една дума, съществуването на тортата „Гараш“, камо ли за русенския й произход… Доста интересни и любопитни материали за по-лъскавата част от русенското общество написа и Ксения Кафеджиева, но и тя не остави дори и един ред за тортата…

С последните редове ще направя плах опит, да налучкам отговор на въпроса от къде тръгва историята на тортата „Гараш“. Мисля, че от прочутия софийски хотел-ресторант „Панах“. Съпругата на съдържателя Йохан Панах била много добра сладкарка и предлагала на столичния хайлайф шварц кафе, капуцингер с мляко, течен шоколад, разнообразни пасти – винаги поднесени в чиния по десет броя /плащаш само тези, които са консумирани/, сладолед от ванилия, шоколад, цитрон, какао, вишна, ягода, малина и различни видове торти, между които и такава, която е близка да днешната, модерна „Гараш“.

След Йохан заведението се стопанисва последователно от Кенда и Коста Гараш. С положителност висококвалифицираният персонал – от готвачи, сладкари, келнери е останал да работи при тях, а кухнята да предлага същите ястия и сладкиши, които са получили трайно одобрение от взискателните клиенти. Несъмнено тортата, прототип на днешната „Гараш“ се е харесвала и с времето добива обществена популярност с името на новия си стопанин. Повтарям, това е само опит, да потърся в отминалото време, корените на тортата „Гараш“, за която по автентични спомени се знае, че през 1930-те години на 20 век е била част от менюто на Юнион клуб – София. Логично е да се предполага, че е предлагана и преди това. Обяснявам си този факт с обстоятелството, че Велизар Пеев, който през месец ноември 1901 г. открива първата българска шоколадова фабрика, след години оставя два представителни магазина – единият до централните хали, другият до Юнион клуб. Несъмнено ресторантьорите на клуба не са пропуснали редкия шанс да се възползват от шоколадовата суровина, която е в съседство – на крачка от тях. Въпросът, каква рецепта са използвали остава открит. Първата рецепта на тортата е публикувана през 1936 г. от Поликсена и Христо Семерджиев и след дълго затишие отново се появява чак през 1953 г. в „Десерти“ ва Мария Донева и Любомир Камберов.

Тази цикличност е типична за тортата „Гараш“. Тя силно се влияе от икономическата стабилност на държавата, защото какаото и шоколадът са вносни артикули и се причисляват към луксозните стоки. При някакви катаклизми доставката им се прекратява. Поради липса на основната съставка, тортата „Гараш“ потъва в забрава и в по-добро време отново се появява, когато някой я изрови из прашните тефтери, за да й вдъхне нов живот.

Моят скромен принос в тази насока са две рецепти на торти – едната открита в стар виенски готварски тефтер и е именувана „Орехова торта“, определям я като някаква посестрима на „Гараш“, защото съставките са почти същите – това е първообразът на „Гараш“, защото години наред в Австрия е било забранено, поради оскъдица и недостиг на зърно, да се използва брашно при направата на сладкиши и торти. А другата е от нашенски бележник /около 1961 г./ и е с надпис „Гараш“.

С тези редове се опитах да сложа край на немия филм „Гараш“, но мисля, че търсенето на светлината трябва да продължи.

Тортата „Гараш“ може да бъде знак /бранд/ на Русе, но без измислени герои, разказвачи на приказки и легенди, и измислени химери. Те са бреме и тежест. Русе с неповторимия си европейски дух не се нуждае от това!

© Боян Драганов