С любов, преданост и отговорност към творчеството за деца и юноши или очерк за д-р Росица Чернокожева
Росица Чернокожева е сред най-усмихнатите, сърдечни и непосредствено искрени хора, които съм срещал. Носи блестящо чувство за хумор. Та това са предпоставки, вероятно, за да започне работа в музея на хумора в гр. Габрово. Близо десетилетие работи и в тамошната библиотека „Априлов – Палаузов“. От 30 години е в Института за литература.
Сякаш носеща онзи устрем, възторг и жажда за знания и новост, завещани от големите възрожденски представители: Васил Априлов и Николай Палаузов, д-р Р. Чернокожева е приела за мисия дейността си, свързана с творчеството за деца и юноши. Както детето е любознателно, отворено към света, търсещо играта, нестрахуващо се да експериментира, по същия начин и самата изследователка подхожда към научната си работа. Тя не се опасява да прилага психоаналитичния метод за разтълкуването на творби, създадени и от класиците каквито са Ран Босилек, Петко Славейков, Чичо Стоян, Калина Малина, Дора Габе, Багряна, Лъчезар Станчев, Ангел Каралийчев, Йордан Стубел така и от едни автори, познати с облика си на подчертано психологически като Георги Райчев или Константин Константинов, примерно. Отявлени модернисти като Светослав Минков. По-слабо познати като Славчо Красински, Трайко Симеонов. От писатели, възприемани дълго време с клишето за/на „септемврийски автори“ – Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, оставили великолепни страници за детето и неговия свят, неговата впечатлителна и крехка, ранима душа. И стигнем до имена, пишещи само и единствено за деца: Веса Паспалеева, Цоньо Калчев, Асен Босев. Ето тази новост променя цялостния облик на еволюцията на родното литературно творчество. Дава друга, съвременна и адекватна представа, ала и подход, за панорамния поглед към нашата национална литература. Повече от десетилетие д-р Р. Чернокожева организира ежегодни научни форуми, посветени на специфичното творчество за деца и юноши. Ставало е така, че някои от тези конференции, екипно събиращи Столична или Народна библиотека (София), с Института за литература, Софийския университет. Остават паметни тези срещи, провеждани в края или началото на м. май, където някои автори получиха своята заслужена критическа оценка – какъвто беше случаят с Борис Априлов, да речем. Същевременно д-р Р. Чернокожева представя и съвременни детски писатели каквато е Петя Кокудева.
Отношението към творчеството за деца и юноши дълги години е силно подценявано, да не кажа маргинализирано. Вероятно, защото скоро след настъпилия социалистическия строй (т. е. скоро след 09. 09. 1944 г.) определени писатели, популярни преди този период, се „затварят“ в полето на детската литература. Все пак, пишейки за деца, добрият автор, може да съхрани своята искреност, неподкупност, аполитичност, та дори и искрената си християнска вяра. Една писателка като Фани Попова-Мутафова и досега остава малко позната със своя детски роман „Зарко и хвърчилата“ – тя е предимно наложила се като майстор на историческото платно. Ала има и няколко отличими книги, посветени на детското съзнание – „Велики сенки“, или „Седмият грях“ – където майсторски разказвайки исторически епизоди из живота на Левски, Ботев, Бенковски, Ангел Кънчев, Асеневци, Григор Пърличев, Райна Княгиня, баба Тонка, д-р Петър Берон, приучава на искрено родолюбиво чувство четящите.
Разбира се, има и по-раншни опити в нашето литературознание, които се опитват и правят пробив по посока подценяване на този тип литературно творчество – един проф. Симеон Янев, който сам дебютира с детско-юношеска книга („Но преди да изляза на ринга“ 1970 г.), се превръща в един от теоретиците, които настояват и доказват сериозността на жанра. Голяма е заслугата на фигури като Николай Янков – посветил се на детското творчество като изследовател. Съществена е ролята на доц. Божанка Константинова, която десетилетия водеше курса по детска литература в Софийския университет – авторка е на монографии за Ангел Каралийчев, Багряна, студии за Ран Босилек, Чичо Стоян. Разбира се, не може да подминем и първото по-значимо мащабно научно съчинение отпреди повече от 90 години на Петър Димитров-Рудар, който след 1944 г. пише доста конюнктурни разкази и догматични, в голяма степен, изследвания. Не можем да подминем достиженията на проф. Петър Стефанов и проф. Младен Енчев, които посветиха сили и енергия именно на тази идея, за която говоря. Ала първата която разглежда стихове на Ран Босилек или Стилян Чилингиров през психоаналитичната оптика е д-р Р. Чернокожева.
Не може да се подмине онази характерна отговорност, присъща на изследователката. Не само като организатор. Не само като литературен специалист. Но и като съмишленик и сътрудник на така значима фигура в нашата литературна наука каквато е тази на доц. Вихрен Чернокожев. Преданост, грижа, топлина, обич, уют, подкрепа. Ето ги предпоставките за едно хармонично семейство на двама литературни дейци. Посветили живот, сили, любов на общата страст към литературното. Чест гост на онези научни конференции, за които споменах, беше и доц. Чернокожев. Винаги имаше какво да сподели, да коментира. Неговото присъствие беше чакано, желано, знаково. Той самият също изрази негодуванието си относно подценяването на жанра за деца и юноши. В своята книга с есета, статии и студии „В търсене на смисъла“ (2000) полемично и увлекателно защити своето убеждение за сериозността на детската литература и настоя, че това е част от цялостното развитие на националния литературен процес, който има изключително важна роля не само относно изграждането личността, естетическия вкус на детето, а по-късно и на юношата. Съвестният поглед към добре направената детска литература предлага един по-широк и по-обективен поглед към целостта на литературата и нейната история. В споменатата книга той дава примери и със собствения си син – Вихрен-младши, който в онова време – зората на ХХI век – е 6-7-годишен. И се оказва негов верен барометър за дадено литературно произведение. Ще ми се да изразя и възторга си от онова усещане за мисия, което носеше самият доц. Чернокожев, и което продължава да носи неговата верна сътрудничка д-р Росица Чернокожева.
Повече от година време насам Р. Чернокожева използва ресурсите и на социалната мрежа Фейсбук където успя да публикува повече от 20 критически текста, посветени на психоаналитичното и психодранатичното интерпретиране на значими произведения, създадени от писатели за деца. Утвърдени поети като Недялко Йорданов, Таньо Клисуров, Георги Константинов, често публикуват свои творби по същия начин, които в последствие събират в отделни книжки. Чудесно би било тези разпръснати есета и статии на Р. Чернокожева да се съберат в едно томче, с което да се отбележи достойно нейната годишнина. Самата книга би била пък принос в литературознанието ни, убеден съм!
В края на 2021 г. навръх рождения ден на героинята на този очерк, се появи книгата-сензация: „Просто живях… Литературна анкета с Радой Ралин“. Реализацията е екипна работа на Института за литература – изданието е на ИЦ „Боян Пенев“, съучастници на Вихрен Чернокожев са: художникът Калин Николов, синът на Р. Ралин – Кин Стоянов, доц. Емил Димитров (автор на бележките), д-р Емилия Алексиева (искрено приятелство ги свързва с Р. Чернокожева), д-р Аделина Германова. Разбира се, основен инициатор за всичко това е самата Росица Чернокожева. Нейната изключителна човешка скромност личи и в това и дело! Тя просто посвети изцяло начинанието си на паметта на непрежалимия си Вихрен и скъп приятел – Радой. Тя често казва: „това е делото на живота на моя съпруг“. И с тази своя постъпка д-р Р. Чернокожева припомня или учи какво е признателност, отговорност, честност, посвещаване всецяло на литературното – било то изследване му, било то създаването му. Онова благородство, оная доброта, оная преданост, завещана някога от Априлов или Палаузов, днес са носени и разпръсвани от все сърце, по възрожденскиму от истинската изследователка на литературата за деца и юноши. На многая лета, Роси Чернокожева!
Петър Михайлов
