Русе – люлка на Независимостта на България

Spread the love

Всяко политическо събитие, малко или голямо, прилича на театрален спектакъл. Зрителите виждат само крайния резултат – добър или лош. Зад мрака на кулисите остава тайната история на представлението. Това важи с пълна сила за изключителния държавен акт – обявяването на националната независимост на България през 1908 г. Ако разгърнем нейните страници ще открием, че пътят към държавния суверинитет е дълъг, труден и пълен с неочаквани изненади. Почти неизвестен факт е, че за първи път идеята за отхвърляне на натрапения от Берлинския договор васалитет към Османската империя, се заражда сред членовете на русенските “запасни солдати”, които през октомври 1886 г. се сплотяват в патриотичното дружество “България за себе си”. В програмата си, която разпространяват из цялата страна, те записват: “І. България за българите, свободна и независима. ІІ. Величието на България чрез вътрешния ѝ порядък и развитието ѝ. ІІІ. Дружелюбно отношение с покровителите, на което всякой българин всякой път е желан”.

След февруарските бунтове през 1887 г. патриотичният повик на русенци се развива с огромен размах и броят на дружествата достига около 200 – с числен състав до 1500 в градовете и до 500 в селата. Забелязва се тенденция думите да преминат в дела, без да се съгласуват с държавните органи. На 24 март 1887 г. чирпанската дружина известява русенските си събратя, че е “пригласила тържествено княз Батенберг за крал на свободна и независима България” и ги приканва да сторят същото.

След абдикирането на Батенберг, новият княз Фердинанд е най-горещият сторонник за обявяване независимостта, за да се титулува цар. Целият дипломатически апарат започва настойчиво да утвърждава идеята сред политическия елит на европейските столици. Действията им се направляват лично от Фердинанд.

Карикатура от френския вестник „Le petit Journal“; в ляво-Франц Йосиф отмъква Босна и Херцеговина; в средата „самообявилия“ се за цар Фердинанд I Български; в дясно, „ограбения“ османски султан Абдул Хамид.

През 1908 г. времето и събитията започват да работят за българската кауза. В Турция е извършен младотурски преврат, на 5 септември избухва стачка на персонала на “източните железници”. Това е линията Сарамбей (Симеоновград) – Любимец, тогавашната турско-българска граница. Правителството на Малинов нарежда български железничари да поемат управлението на гарите и да пуснат влаковете в движение. Стачката е прекратена и компанията настоява да бъде оттеглен българският персонал, но получава твърд отказ. Става ясно, че Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. Фердинанд телеграфира от имението си в Пусто поле: “Повърнете железниците!”, но правителството държи на позицията си. За тайна среща с Фердинанд в Унгария заминават Малинов и министър Андрей Ляпчев, за който е разгласено, че лежи болен в дома си. Рубикон е минат – без да се уточняват дата и действия е решено независимостта да се обяви.

На 16 септември Министерският съвет телеграфира на княза, че е решил да провъзгласи княжеството в царството на 21-ви, неделя, в Търново. На 17 сутринта Фердинанд отговаря, че е трогнат и съобщава, че тръгва за Русе. На пресата е обявено, че министрите тръгват на агитационна обиколка из страната. Всичко се пази в дълбока тайна. Секретарят на княза, Страшимир Добрович потегля, с княжеския влак за Русе като носи генералската униформа, с която Фердинанд стъпва на българска земя.

Във връзка с предстоящата изложба в Берлин на български бродерии Малинов е приет от княгиня Елеонора, но не ѝ казва истината за пътуването към Русе. Търновският управител е известен да обяви на населението от града и околните селища, че в града, на 21 септември, ще се проведе голям митинг, на който Малинов ще “държи програмна реч”. Междувременно става ясно, че князът ще пристигне, на 21, късно вечерта в България. Това се приема като добър знак. Мнозина от министрите смятат, че понеделникът, 22, е по-хубав ден за почване на сериозна работа, отколкото неделята. Митингът в Търново е отменен.

В събота, 20 вечерта, министрите се качват на влака и на 21, неделя, по обяд, пристигат в Русе. От Добрович научават, че Фердинанд вече е стигнал в Букурещ и се готви да потегли с кралския влак за Гюргево, където го очаква яхтата “Крум”. Точно в 21 часа параходът спира на русенския понтон. Министрите са поканени на кораба. Малинов разговаря на четири очи с княза, близо един час. След това всички са поканени на вечеря, която минава в разговори за предстоящото събитие. Фердинанд е уморен и силно настинал, мъчи го тежка хрема. Решено е независимостта да се обяви със специален манифест. Малинов твърди, че Фердинанд лично му е възложил да го напише. Точно в 2 часа официалните лица потеглят за Търново с височайшия влак. На гара Две Могили композицията спира и тук сред пасторалната селска тишина, на обикновена канцеларска хартия, Малинов написва текста на манифеста, който е одобрен и подписан от княза и всички министри “почти без поправки”. По-късно за авторство на манифеста ще претендират и Андрей Ляпчев и Михаил Такев. Григор Чешмеджиев смята, че документът е изготвен от тайния дворцов съветник Ритер фон Флайшман, под личната диктовка на Фердинанд и само е поднесе за подпис на министрите.

Рано сутринта на 22 септември, понеделник, търновци са вдигнати на крак от силния звук на общинския барабан и дрезгавия глас на глашатая, който съобщава, че в 8,30 часа на гарата ще пристигне князът и министрите, а народът да се събере на Царевец – “там ще става нещо”. По това време жителите на Търново са 12 649 души. Всички държавни чиновници се отправят с файтони към гарата, украсена със зеленина и знамена. На набързо изградена арка е окачен портретът на Фердинанд. Часът минава 10, никой не се появява, хората започват да си разотиват.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд обявява с манифест Независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава, начело с коронования за цар Фердинанд. Високата порта (турската власт), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Денят 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

По това време влакът е спрял сред потъналата в буйна зеленина долина между двата мъжки манастира “Св. Преображение” и “Св. Троица” и министрите закусват. Към 11 часа църковните камбани на цяло Търново известяват, че височайшият влак пристига на гарата. Отново изненада – оказва се, че князът и министрите са слезнали на спирката при “Трапезица”, където е нямало нито един посрещач. Фердинанд, облечен с парадната си униформа, подпирайки се с бастун, сам се запътва пеш към сгушената в подножието на Царевец историческа черквица “Св. 40 мъченици”. Министрите нареждат от Търново да пристигнат файтони.

Настъпва бъркотия. Управниците и част от посрещачите успяват да догонят княза при “Владиковия мост”. Фердинанд пристига половин час по-рано от министрите в църквата. Търновският митрополит Антим е на обиколка из епархията, затова тук го очакват протосингелът Стефан Абаджиев и свещениците Стефан Недялков, Петко Христов, Енчо Теодосиев, Димитър Попов. След отслужване на благодарствен молебен, точно в 12 часа по обед, при дълбока тишина, Фердинанд изважда изпод мундира си листа с ръкописен текст и прочита пред всички манифеста, с който обявява България за свободно и независимо царство. Председателят на Народното събрание Христо Славейков, с няколко изречения, помолва Фердинанд да приеме титлата “Цар на българите”. След това всички се отправят към митрополитската църква в града, където се също отслужва молебен. На площада са строени войсковите части на Търновския гарнизон. Фердинанд поема шефство над 18 пехотен Етърски полк, а 20 пехотен Добруджански полк поверява на втория си син княз Кирил. После всички се отправят за “Царевец”, където Малинов се качва на един обикновен стол и прочита манифеста. Местните фотографи Посталов и Нанков запечатват с две снимки историческото събитие.

Царят и министрите се отправят за Преображенския манастир, където са гостени с превъзходен български гювеч. Фердинанд отваря бутилка 100 годишно токайско вино, което е разлято в 50 годишни манастирски чашки.

Високите гости пренощуват във влака. По обед, на 23 септември, царят приема Доростоло-червенския митрополит Василий и Търновския – Антим. Към 15 часа царят и министрите потеглят с файтони за Габрово. На два километра от града ги връхлетява пороен дъжд и силен град. Кортежът е принуден да спре при Белчовата мелница, докато страшната буря отмине.

От Дряново Фердинанд се отправя за Габрово, където отсяда в текстилната фабрика на Иван Беров. Прочутият индустриалец превръща стаята, в която е пренощувал царят в музей.

Следват Казанлък и Стара Загора, откъдето с влак пристигат в Пловдив. В понеделник, 29 септември, в 9,30 часа, влакът потегля за София. На гара Казичене царят слиза и се отправя за двореца Врана. Към 16 часа тръгва с каляска за столицата. Тържественото му посрещане започва от 4-ти километър на Цариградско шосе. На Орлов мост е издигната триумфална арка. От тук Фердинанд продължава по “Цар Освободител”, “Левски”, “Алабин”, “Витошка”, църквата “Св. Крал”, “Дондуков” и по “Търговска” стига до двореца. След час царят и царицата, министрите и генералитета приемат парада на войските от столичния гарнизон. В 21 часа висшите офицери, начело с военния министър ген. Стефан Паприков се явяват пред Фердинанд и му декларират своята вярност към короната. В 22 часа царят се явява пред насъбралото се множество и заявява: “От Дунава до Стара планина, от Стара планина до Родопите, в Мизия и Тракия, аз констатират един и същ ентусиазъм. Благодаря, че идеалите на българския народ се осъществяват”. За съжаление нашият национален идеал бе погребан след пробива на Добро поле на 15 септември 1918 г. Фердинанд видя това.

© Боян Драганов

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.