„Роден на Великден“ – нов роман на Бойка Асиова

Spread the love

Писала съм и друг път за книгите на писателката Бойка Асиова. За мен тя е един от най-стойностните ни съвременни писатели. Автор е на книги с публицистика, документалистика, проза. Такива са сборниците с разкази „Мъжко можене“, „Лудовица“, романите „Яловата вдовица“, „Вълчицата излиза привечер“ и др. Романът „Яловата вдовица“ е преведен на немски и турски език, носител е на наградата „Николай Хайтов“.

Новият роман на Бойка Асиова не ни изненадва. Той отново ни връща в „красивата долина“, където се срещаме с жителите ù. Рабието е разтревожена, че възрастната ù съседка бере душа няколко дни и не може да си иде спокойно от този свят, а се мъчи нечовешки. Идва ù наум благородно да излъжат умиращата жена, че нейния внук Липето (Филип) се е върнал. Жената не вижда и не разбира измамата. Така душата ù напуска тялото, успокоена, че е дочакала внука си. После Рабието пита свещеника дали това е грях и той я успокоява, че не е, защото са помогнали на старицата в пътя ù в отвъдното.

След тази прелюдия Б.Асиова ни запознава с интересния живот на Филип Благов(ф), внук на старицата. Останал е сирак от Илинденско-преображенското въстание от 1903 г., баща му е бил убит, а майка му е мъртва. В тяхното градче идва ирландския благородник и филантроп Пиърс О`Махони. Той взема със себе си Филип да го отгледа и възпита в сиропиталището му в София. Той отваря още едно сиропиталище в Битоля и се грижи за сираци от въстанието. Авторката ни запознава със семейството на татко Махони, дошъл в България през Цариград с жена си. Прави ни съпричастни на неделните служби, на които води децата, облечени в дебърска носия, в православния храм. Така те израстват под неговото крило и се подготвят за живота. Пиърс О`Махони не е единственият британски благородник, който помага и обича българите. Писателят Валентин Караманчев споменава като българолюбци в книгата си „Брашнен чувал“ лорд Гладстон, лейди Емили Странгфорд – благодетелка на Батак, Перущица и Брацигово след Априлското въстание от 1876 г., кореспондента на „Таймс“ Макгахан, журналиста Джеймс Баучер, също кореспондент на „Таймс“, погребан зад стените на Рилския манастир и увековечен в картината на Мърквичка „Ръченица“, майор Франк Томсън, а в ново време писателката Мерсия Макдермот. Всички те идват в България не по заповед на английската корона, а като доброволци и филантропи.

Филип Благоф има кръщелно свидетелство, в което пише, че е роден на Великден. Израства като старателен ученик и дори има предложение да стане богослов и да израсне в църковната йерархия лично от цар Фердинанд. Но момчето отказва, защото иска да учи медицина. Татко Махони го отвежда в ирландския колеж Тринити, където завършва и става лекар. Специализира специалност „Уши, нос и гърло“. Започва работа при ирландски лекар, който го експлоатира. По това време се влюбва  в Лаура, жени се за нея, въпреки несъгласието на майка ù. Лаура е католичка и изцяло вярва на отец Дъфи, който се вмесва в интимния им живот. Любовта между мъжа и жената, според него, е само за създаване на поколение. Ражда се дъщеря му Морийн. Филип специализира и офталмология. Като чужденец му е трудно да намери работа и пътува с жена се чак до Австралия, но и там не намира. Връща се обратно в Англия. След това пътуват до Египет и остров Кипър. В Египет се запознава с Даниел, човек от хотелиерския бизнес, както и с дъщеря му Лора. Заедно с тях посещава много държави в Африка. През цялото време лекува отделни пациенти, но лекарската му практика процъфтява, когато заминава да живее в Кения. Психологически вярно авторката описва запознанствата на д-р Благоф с много хора, неговите житейски и професионални контакти. Изключително правдиво са описани природата и нейните забележителности в Африка, сякаш авторката ги е посещавала и живяла там. Филип Благоф загубва жена си Лаура, а по-късно и втората си съпруга Лора. От нея има дъщеря Людмила. Жени се за трети път. В Кения той създава Дружество за приятелство със СССР, защото никога не забравя славянските си корени. По-късно се връща в Европа и решава да посети родината си. Тя вече е променена. Отива в „красивата долина“, среща се с единствената си оцеляла от въстанието сестра и своите близки. Среща се и с Враница – „яловата вдовица“, също възпитаница на татко Махони, с която се наричат побащими. Романът завършва с тъгата на главния герой, че ходейки по света, толкова късно се връща в България.

Такъв е този космополитен сюжет, който не пропуска отделните моменти от живота на Филип. Навсякъде, преди да отиде в Кения, където потърси работа, хората прочитат, че не е британски поданик, а чужденец. Голямо постижение за авторката са разсъжденията на Филип защо татко Махони създава сиропиталищата. Дали и той не е научил нещо от освободителните борби за Македония, които знания да приложи в борбата за независимост на родната му Ирландия? С грижите си за Филип му осигурява интересен и ползотворен живот на космополит.  И все пак в края на романа той се връща в родината си. Авторката е разделила отделните части на книгата си по думи на библейска молитва: „…помилуй нас…“, „…да бъде Твоята воля…“, „…и не въведи нас в изкушение…“, „…в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка…“, „Дойдете да се покаем!“. В последната шеста част на книгата „…човека по свой образ“ са поместени стари фотографии от архива на авторката на героите и техните прототипи в книгата, които образи оживяват пред нас.

Чрез живота на своя герой авторката ни прави съпричастни към големите събития в света по времето на романовото действие, показва ни интересни места и хора, обогатява познанието ни за ХХ столетие. Мисля, че тази книга е интересна с екзотиката и приключенията на един интересен българин.

© д-р Радка Пенчева

error: Свържете се с нас.