Рицарски дуели през XX век

Spread the love

Дуелът – това завещано от средните векове средство за защита на личната чест, – макар и наказуем от законите, влезе в практиката и на нашия живот. Буржоазното право третира дуела като опит за убийство и го наказва съобразно характера на полученото при него поражение. В Русия дуелът е бил забранен още от Петър Велики през 1701 год. и за убийство при дуел се предвиждало смъртно наказание чрез обесване. Даже убитият при дуел е подлежал на обесване с главата надолу. Снабдяването на дуелантите с оръжие също така е било наказвано със смърт. И въпреки това убиецът на гениалния Пушкин (1837 год.) гвардейският офицер Дантес, не е бил наказан, а е бил по заповед на Николай I изпратен зад граница.

Първата съдебна инстанция осъдила Дантес на обесване, като същото наказание определила и за убития поет. Съгласно действуващите в Русия закони по това време умрелите не са подлежали на съд, но въпреки това било заповядано да бъде осъден и отдавна погребаният Пушкин. Втората съдебна инстанция отменя решението на първата и осъжда Дантес на разжалване и на лишение от дворянското му звание. Заповедта на Николай I осуетява и това нищожно наказание. Със същото благоволение бил награден и Мартинов, убиецът на великия Лермонтов (1841 год.). Той се отървал с тримесечен гауптвахт и с църковно разкаяние.

Почти два века след Петър Велики дуелът получава своята реабилитация чрез издадения през 1894 год. „Правилник за разрешаване на изникналите между офицерите спорове“. Според тоя правилник съдът на офицерската корпорация решава наложителен ли е за дадения случай дуелът, или не. Всеки отказ от дуелиране автоматически е водел до уволнение от служба.

Нашият живот също така не бе лишен от сензацията на обявените, на станалите и на нестаналите дуели.

Петко Р. Славейков

1. През 1884 год. Петко Р. Славейков обявява дуел на Иван Вазов за обида. Дуелът приключва с помирение между големите писатели.

2. През 1893 год. голяма сензация на деня е бил обявеният на Ст. Стамболов дуел от военния министър в неговия кабинет подполковник Савов. За да може читателят да добие приблизителна представа за политическите борби и нрави на тая отдалечена вече епоха, нека във връзка с тоя дуел цитираме една извадка от опозиционния орган в. „Свободно слово“, бр. 90:

Отпреди три месеца бившият военен министър, подполковник Савов, случайно се научил, че г. Стамболов, шеф на министерския кабинет, в който г. Савов е член от 3 години, с колегата му П. Славков, министър на търговията и земеделието, са блудствували със законната му съпруга в къщата, която е срещу пипиниерата до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковач, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, дето тя е била отвеждана скритом. Това срамно дело е вършено от министрите с жената на другаря им през законодателния период на VII обикновено народно събрание, миналата (1893) година, когато военният министър, г. подполковник Савов, е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия в Събранието по предварително дискутиране на военния бюджет и когато той е отсъствувал от София по военни дела. Тия крайно безнравствени действия на колегите му, проверени преди няколко недели внимателно в присъствието на няколко чужди, честни лица, принадлежащи на разни съсловия от столичното общество, между които на първо място, като поемно лице, е и сегашният военен министър (Рачо Петров), убедили напълно г. Савова в посегателството и оскверняването на семейната му чест. Така посрамен и обезчестен семейният му живот, г. Савов, като честен човек и като най-висши представител на офицерството в нашата армия, като кавалер и военен министър, решил да запази честта си и оная на дома и рожбата си, на мундира и на българската войска, обявил дуел на г. Стамболова.

На тая информация органът на правителството в. „Свобода“ в бр. 1372 отговаря така:

Мерзавците около „Св. слово“, за да достигнат да станат министри, прибягнаха към най-ниските осъдителни средства, а именно – да се ползуват от нещастията и срама на един полудял човек и на неговата побесняла жена. Тия подлеци са публикували една гнусна и клеветническа статия, с която се мъчат да хвърлят кал върху м-р-председателя г. Стамболова и да направят да мине за истина една съчинена от тях интрига.

Няколко пъти ние вече казахме във вестника си, че г-н Савов е побъркан човек. Това не се отрича и от ония, които в последно време, от три месеца насам, са имали работа с него, а така също се потвърждава и от самия сегашен военен министър г. полковник Рачо Петров, който е имал злощастието да бъде повикан нощно време от Савова и да присъствува на един срамен разпит, в който се било доказало доколко е била честна тая, която се нарича г-жа Савова.

Дуелът въпреки тая драстична полемика е бил обявен и приет. За неговите перипетии официозът печата документи, от които се вижда, че е станало следното:

Първите секунданти на Савов, подполковниците Ковачев и Петрунов, с едно писмо до своя доверител се отказват от възложената им мисия, тъй като не им било обяснено в какво се е състояла обидата, нанесена на Савова. Последният изпраща нови секунданти – д-р В. Радославов и запасния майор Захари Митов. Секундантите на Стамболова обаче – Д. Греков и подполковник Кутинчев, отказват да се срещнат с Радославов и Митов, понеже първият бил политически противник и личен враг на Стамболов и бил отказал някога обявен нему дуел, а вторият бил принуден да напусне войската от самия Савов поради поведение, несъвместимо с честта на един офицер.

Във връзка с това предизвикало дуела похождение ще бъде уместно да процитираме следните стихотворения на Стамболов:

Народ поробен, я ми кажи

Се тъй ли ще търпиш,

Се тъй ли враговете си

Ще храниш, ще кърмиш?

Народа е потънал в кръв

Народа плаче, пъшка;

А той – народния водач

Жената си прегръща.

Народът е разпнат на кръст

Прободен е в ребрата;

А той – народния водач

Целува си жената…

Михаил Такев

3. Както вече отбелязахме, Михаил Такев през 1896 год. обявява дуел в Народното събрание на Константин Величков, загдето като министър на просвещението бил казал, че Такев, за да бъде избран за депутат, бил укрил годините си. Тоя дуел завършил само с репликата в дневниците на Народното събрание.

4. През 1905 год. сърбите Герджикович и х. Ташкович, привърженици на идеята за автономна Македония, пристигат в София, за да се споразумеят с Вътрешната македоно-одринска организация за съвместна работа. Стоян Шангов писа в своя вестник „Вечерна поща“, че целта на тяхното посещение била да организират с македонските революционери заговор за убийството на княз Фердинанд и крал Петър. Герджикович и Ташкович поискват от Шангов или да опровергае тая клевета, или да приеме дуела, за който му изпращат и своите секунданти. Шангов отхвърля дуела и отказва да опровергае клеветата.

Шангов

5. Генерал Сирманов обяви (1907 год.) дуел на Кръстю Станчев, загдето във връзка с назначаването на генерала за началник-щаба на армията го нарекъл в своя вестник „Камбана“, „бездарен, раболепен и болнав офицер“. Страните се явяват на определеното за дуела място заедно със своите секунданти, които определят дуелът да трае до първото нараняване с рапири. В края на краищата страните се споразумяват върху текста на един протокол, с който Кръстю Станчев заявява, че не е имал намерение да обиди генерала.

6. През същата година поручик Векилски обяви дуел на редактора на в. „Камбана“ Кр. Станчев, загдето бил оскърбил цялата офицерска корпорация с поместените във вестника статии. Секундантите установиха, че няма нанесени оскърбления, и дуелът не се състоя.

7. Година по-късно (1908 год.) д-р Марко Марков – тъй нареченият „Цигански цар“ – обяви дуел на Кр. Станчев, загдето го оскърбил в печата.

8. По същата причина и художникът Паспалев обяви дуел пак на Кр. Станчев. И двата дуела по причини, които не станаха обществено достояние, не се състояха.

Кръстю Станчев

9. Група офицери обявиха дуел на редактора на в. „Гражданин“ професор Ст. Киров за оскърбление на армията. Дуелът бе отхвърлен като изходящ от среда, която не е опълномощена да представлява армията.

10. През 1908 год. уволненият чиновник от Земеделската банка Ат. Каблешков обяви дуел на министър Ляпчев и изпрати секунданти да уговорят мястото и оръжието на дуела. Ляпчев върна секундантите с категоричен отказ, като им заяви, че ако би приел дуела, то би значило да насърчава разврата в държавата.

В тия десет случая се приключва поредицата на обявените, но нестанали дуели. Три от обявените дуели обаче се състояха и два от тях имаха сериозен характер.

11. Ротмистър Никола Карагьозов, адютант на тогавашния министър на войната Николаев (1908 год.), обяви дуел на Ангел Киселов, загдето бил писал във в. „Балканско ехо“, че министърът „не знае какво говори“. Дуелът се състоя със сабя, която ротмистърът като известен фехтовач владееше отлично, а редакторът дори и не беше я похващал. Киселов бе леко ранен в ръката, с което честта на министъра бе възстановена.

12. Сериозен обаче беше дуелът между шефа на Радикалдемократическата партия Найчо Цанов и австроунгарския консул във Видин – Кирали. Консулът се счел обиден, загдето Найчо Цанов го бил изобличил в местния в. „Народен лист“ в незачитане на българските закони. Консулът бил ходил в забранено време на лов из околията.

Найчо Цанов

Найчо приема дуела, определен да стане с пистолети. Вечерта написва своето завещание, в което между другото заявява, че той като противник на саморазправата няма да стреля каквото и да се случи. Сутринта Найчо, който беше адвокат, предава запечатано завещанието на своите секунданти.

Противниците са на определеното място, един срещу друг, с револвери в ръка. След като Кирали стреля върху Найчо и не го улучва, Найчо захвърля с презрителен жест револвера си в краката на чужденеца и придружен от секундантите, напуска мястото на срещата.

Найчо Цанов бе нравствена личност. Неговата гражданска доблест бе неотлъчен спътник на цялата му политическа кариера. Смел и дръзновен, когато защищаваше правата на другите, той беше мълчалив и смирен, когато трябваше да брани собствената си личност.

Йосиф Хербст

13. Последният, приключил страницата за рицарската храброст дуел се състоя между директора на печата Йосиф Хербст и комуниста майор Янков. Двамата противници се дуелирали с револвери, но без резултат.

Димо Казасов

error: Свържете се с нас.