Режисьорът Петринел Гочев показа поредна самостоятелна изложба в галерия nOva art space
На 16 септември този месец талантливият и необикновен режисьор, сценарист и художник Петринел Гочев, който работи и в Габровския театър, показа самостоятелна изложба в галерия nOva art space на ул. „Съборна“ в София. Събитието уважиха много приятели и гости.
Той е завършил средно училище за приложни изкуства и в биографията му има още 10 самостоятелни изложби. Някои от тях са представени в Софийска градска художествена галерия, в художествените галерии във Варна, В. Търново, Видин. През 1999 г. се дипломира режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Маргарита Младенова. Професионалният му дебют е на сцената на Пазарджишкия театър с постановката на „Епични времена“ по Йордан Радичков през 1998 г. В периода 2000–2001 г. е директор на Драматичен театър – Благоевград. След това работи на свободна практика.
Петринел Гочев отказа да говори на премиерата на картините и скулптурните си творби. Той покани големият художник и изкуствовед Калин Николов.
„Начинът на работа на Петринел Гочев е със стоическа решителност пред лицето на всичко около него. Упорит, много усърден, концентриран творчески процес, представящ до най-дребните тънкости материята, но не материалността въобще, а тази на времето. Възниква идеята за трето измерение. Светлината е почти лунна.
За мен няма особено значение дали този художник рисува и показва една единствена картина или много, защото процесът при него е рядка проява на характер и последователност. Винаги ме е учудвало откъде Петринел Гочев придобива времето си за да го сгъсти до толкова и да го накара то да му служи. Творбите му са всяка от щрих и са моделирани квадратен дециметър по квадратен дециметър вложен труд, чието грубо казано запълване само на един отделен дециметър не е под десет часа дневно. Което ще рече месеци и години труд над всичко това. А при Петринел рисуването е само елемент от неговата същност.
Тази му проява на талант и воля съставя примера, че има хора, за които напрегнатостта от последните десетилетия е като влак, който катастрофира в тях, а не обратното. Във всичко, което се показва тук, се събират духовна воля, философия и много вещ професионален опит. На пръстите на едната ни ръка са онези художници, които така навътре познават формата.
Предполагам, че похвалите и поощренията към този художник, ако е имало такива, публикациите, поканите и каквото и да било, ще ги броим за статистически грешки. Това само илюстрира уязвимостта ни пред онова, което заслужава рядкото отношение като към дълбоко, трудоемко, внушаващо, незабравимо и наистина истинско сложно рисуване.
Много художници имат мокри сънища от прегръдките си с илюзорни като нови тенденции контакти, объркали обаче обстоятелството, че са се прегръщали със снимки, лекции от семинари, с някакви безпрецедентни по неизбежност клишета. Петринел е правел това само и единствено с идеите си, довели го до завършените му творби.
От края на 70-те години на миналия век в биографията на културата се включват драматични обстоятелства, пресилено представяни като нещо, което е довело изкуствата до техния почти абсолютен край. Наистина донякъде изчезваше универсализма на класиката, на посткласическите форми и дори на много от онова, над което влияят. Може би едва след време ще си обясняваме случващото се с избледняване на поредната технология на духовен щам сред едни или други форми на изкуството, и че напук на съзнанието ни са възниквали нови и неочаквани.
В началото на 90-те му бях на нещо като гости. Гледал бях негови цветни графики и те много ми харесаха. Културата ни си вървеше по пътя, но той и негови приятели имаха вече ясно очертан техен такъв. От тогава до сега всъщност съм го виждал още два-три пъти. С една дума той е останал дистанциран от дресираните вълнения и не спекулира с методите на изкуството, което само счита себе за безалтернативно. Отстоява характера си и тук отново. Той бе бунтар и сега е такъв.
От тогава помня един есенен двор, сякаш виртуално пълен с метафизични творби, които реално по-късно се появиха във времето. Дворът… (В скоби казано, чудесно е да си придворен изкуствовед точно на такъв художник!) Примерите, които ми даваше тогава за да покрепи идеите си имаха за паралел Алън Паркър, Роджър Уотърс, Джералд Скапф, чехът Сюдек, словака Бруновски, става дума за тогава. И точно това виждаме тук и сега: никога не е кандидатствал да бъде част от мейнстрийма, нито платено, нито безплатно.
Петринел Гочев се фокусира върху няколко теми в повечето си произведения, особено екзистенца, живота преди и след, материята и духа, както и ефектите на времето. Той рисува много сложни произведения и техните теми отговарят на въпросната им сложност. След като си видял творбите му, за теб пространството изобщо придобива една друга форма на представителност. Търпението за поддържане на духа да се работи в такава посока не прилича на нищо, което ни е познато. Говоря за труд, но това не е точно труд. Нещо друго е. Задавал съм си въпроса защо Сократ да може да каже силни и без страх думи и преди, и при въздействието на букиниша, отровата, а Франк Запа да не може? Ние рядко използваме думата „ментален“ като за форма на реално случил ни се контакт с нещо. Но случаят е такъв. Срещата с това изкуство е разтърсваща“.
Да, срещата с изкуството на Петринел Гочев е наистина вълнуващо събитие, което провокира към дълбоки философски размисли и духовни сътресения.
Мирела Костадинова
