Requiem. Кирил Христов
П. Р. Славейкову
Той слушаше за такива вакханалии на властта, които му напомняха най-грозните времена на турското владичество…
Оттогава той бе вече половин човек…”
в. „Знаме”
Недейте оплаква прахът мъченишки!
Ненужни са сълзи сега!
О, спрете в гърди си тез късни въздишки! –
Престъпна е вашта тъга!
Що полза сега…? Не, приживе, безумни,
за сълзи достоен бе той –
че тровен от наште борби празношумни
не виде на старост покой.
След цял век неволи, борби и мъченья
угасна той тъй огорчен…
Ах, не, не плетете венци и хваленья,
прахът не сквернете свещен!
По-харно презрете борбите, о, братя,
що гроб ни копят безспир –
тогава нашла би борецу душата
достойна награда и мир.
Триест юлий, 95
сп. „Мисъл”, г. 5, кн. 9-10, 1895 г.
