Разговор с акад. Иван Радев и Йордан Дачев за началото на „Малка ученическа библиотека” на издателство „Слово”

Spread the love

Малина Димитрова:  Как се ражда идеята за „Малка ученическа библиотека”?

Йордан Дачев: Първоначално Ив. Радев направи една поредица –„Алманах” от 5 до 11 клас. И най-доброто се ползваше за паратекстовете. Малко бяха хората, написали нови неща. Ситуацията беше такава, че литературните критици имаха ниско самочувствие. Само порнография се продаваше – „31 забравени любовни романи” … Та на практика нямаше учебно-помощна литература. Учебниците остаряха. И „Малка ученическа библиотека” изигра голяма роля. На практика нямаше българска къща, в която е имало дете и да не е минала тази библиотека оттам. Тиражите бяха високи. Немислими за днешно време…

Оказва се, че в началото на 90-те „Библиотека за ученика” е изчерпана. Закриват се издателства. Представителствата на „Българска книга” започват буквално да измитат книгите от складовете. Тонове книги. Не само във В. Търново. В цялата страна. На практика на пазара нямаше „Библиотека за ученика”.  Тогава в  „Слово” се появи проф. Иван Радев с готова идея за нова поредица „Библиотека за ученика”.

Това беше много рисково за времето на най-голямата стагнация на пазара. Зимата на 92-ра. Нямаше хартия. Който имаше хартия, той печаташе. Ние си имахме. От печатницата ни продадоха малко. И от Русия купихме… Но лоша хартия беше. Като я хванех настръхвах… Космата, но като няма друга… Но книгите излизаха.”

акад.  Иван Радев: Трябва да се върна доста назад. Началото на 90-те, когато цялото ни книгоиздаване и особено тази учебно-помощна литература беше в известна криза. Тогава аз размислих за себе си, т. Като специалицираните проучвания нямаха пазар, всичко беше по сергиите. Тогава се сетих, че издателство „Български писател” беше спряло тази ученическа библиотека. Аз имах известно сътрудничество с тях, познавах хората от отдела на издателството. При едно от ходенията си в София ги попитах: „Мислите ли да продължавате да издавате тази ученическа библиотека? ” Те казаха Не! Нямаме възможност. Точка! Това е било1991-92 г., когато тръгваха частните издателства. Във В. Търново бяха „Абагар” и „Слово”. Тогава идеята ми беше за литературни анализи  в помощ на ученика за малките класове („Абагар”), и тази за „Малка ученическа библиотека”. Тогава правех в Слово „Български молитвеник” – малка книжка с трудна история – и докато работим върху коректурите, аз им казвам: „Имам по-голяма идея. Но не знам дали вие имате пари. И М. Крусев ми отговаря: Ти за нашите пари не мисли. Каква е идеята?” Образец ми беше „Малка войнишка библиотека” – издавана през времето на воините. Интересна поредица от малки, скромни книжки, които да бъдат тиражирани , за да имат по-широк кръг читатели. Така се роди идеята за  „Малка ученическа библиотека”. Реших да се облегна не на авторитетните си колеги от Софийския университет и от Института за литература към БАН, а да тръгна с младите хора от катедра „Българска литература” на ВТУ.

 

Велико Търново, 15 януари, 2012 г.

Разговора води: Малина Димитрова

Още по темата: http://21.scienceontheweb.net/razgovor-s-prof-d-r-sava-vasilev-sasta/

error: Свържете се с нас.