Райко Алексиев. Творческата мощ на българите в областта на културата

Общо, намирам, че на нашия българин, положителните качества са му по-силни от слабостите – има колосални добри качества. И най-важното е, че е много талантлив. Аз не зная дали има друг народ, толкова талантлив, колкото нашия. Ние виждаме, че всяка година блика с нови таланти, нови сили идват. Жалкото е там, че повечето от тия таланти нямат възможност да се разгърнат, защото малко са тия, които поддържат изкуството. А държавата не може да прави това. Специално за художниците, аз намирам, че няма да минат още двадесет години и България ще държи първенство по изкуство на Балканския полуостров.

Неотдавна един наш съотечественик – художника Караджата – направи изложба в Букурещ и цялата румънска преса гръмна с много ласкави отзиви за него. И дори в София висши румънски среди се възхищаваха от творчеството на тоя българин от Добруджа. Най-характерната черта на нашите художници – това е едно желание за самовглъбяване и желание да се погледне към ценностите, останали от миналото, за да могат и те да влязат в основата на един нов български живописен стил – стил на нашите стари икони и това е богата основа на един такъв художнически стремеж. Нашите художници на приложното изкуство и на графиката вече са успели да турят началото на един такъв нов художествен български стил, който се отърсва от влиянието на голямото европейско изкуство и вече създава едно ново начало на виждане и третиране, върху основа и естетически принципи, легнали в творчеството отпреди освободителната епоха. Най-отрадното, което аз като председател на Съюза на художниците, забелязвам във всички художници – то е стремежът да доведат своето изкуство в един пряк досег с живота и да служат на този живот.

в. „Вестник на вестниците”, бр. 90-91, 24 май 1937 г.