Проф. Иван Д. Шишманов

Spread the love

Още един от първите български учени и общественици се раздели с живота. В Осло, дето бе отишъл в международния конгрес на ПЕН клубове като български делегат завчера е починал внезапно проф. Иван Д. Шишманов – един от най-видните представители на съвременната българска култура.

Учен с широка ерудиция и благороден човек, готов с ентусиазма си да служи на всяка висока цел – национална и общочовешка – той беше незабравим професор, книжовник и гражданин. Истината и идеалът бяха за него винаги по-високо от личността и колектива, затова не прекъсваше изворът на неговата енергия, ентусиазъм и вяра в бъдещето.

Заслугите му в българската наука, възпитателното му значение в Университета, влиянието му върху днешния културен живот в България тепърва ще се ценят и поменават. Сега ни е още много мъчно за човека – тоя мил, добър и винаги бодър старец с младо сърце, който в последните години сякаш преживяваше едно възраждане, ново закрепване на духовни и физически сили.

Затова така ни обзе мъката за неговата загуба – внезапна, въпреки възрастта, неочаквана, като знаехме как в последно време се беше заел да събере в по-големи дела материалите, трупани с години в неговата обширна научна лаборатория, но и да влезе наново активно в българския научно-обществен живот.

Той еднакво обичаше и творбите, и творците, и това, което е, и това, което се готви в мисълта на отделни лица или като общ утрешен плод в дарбата и знанието на българския писател.

Вън от времето за своя книжовна работа, за работа в Университета и Академията, в която беше председател на историко-филологическия клон, той отделяше часове за Писателския съюз, на който беше почетен член, на ПЕН клуб, който председателстваше от основаването му и най-сетне за всяка хубава културна инициатива – а всяка такава инициатива търсеше неговия съвет и участие.

Един българин с европейска култура и кръгозор, един примерен патриот, за когото – нека ми бъде позволено да съобщя една негова изповед – свободата на Македония беше най-скъпия му блян – един голям идеалист оставя своята светла памет след тъй плодоносен живот, който няма да се загуби в духовното наследство на българския народ.

Васил Пундев, в. „Македония”, г. 2, бр.511, 25.06.1928 г.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.