Проф. Боян Пенев: Личността на Раковски
Да чествуваме паметта на един голем човек на миналото, значи — не да се върнем при мъртвите, а да се приобщим отново към тия, които никога не умират.
Народът живee с най-трайнитe си и ценни качества в подвизитe на своитe духовни представители — на великанитe, що се издигат от неговата среда. Всеки един от тех изразява некоя непроменлива основна черта в народния характер, разкрива некоя съществена страна в народната душа.
Ето защо, когато един народ почне да се връща назад, да упада духовно, или да губи равновесие и вepa, той требва да отправя погледа си към своите вождове и учители, които е създал некога, — в тех да намира не само пример, но и да се самопознава чрез тех, чрез делата и характера им, да открива в тех отново блесъка на онези духовни ценности, за които е бил слеп в неволнишкия си живот. Те са едновременно и образец и напомняне — образец за действията ни, напомняне за единъ идеалъ, който не требва никога да угасва, и за един стремеж, който винаги требва да поддържаме в себе си.
Със що може да ни бъде днес учител Раковски?
В него се оглежда несъкрушима воля и енергия — и една вечна вера. Те изхождат от неговия народ и се отразяват в него, за да ги виждаме, когато сме пред опасността да ги загубим.
Раковски днес може да бъде за нас учител с личността си, с борческия си дух, с хероичния елемент на своя характер. Върху фона на днешното скептично време той се очертава като една значителна фигура. С верата си преодолява всички пречки, нищо не е в състояние да сломи енергията му, да спре поривите му, да угаси пламъка на волята му. Раковски никога не се отчайва — дори и когато вижда да се разбиват неговите усилия пред железната стена на равнодушието или враждебността на околните. Той не е от тези, които отричат идеала поради това, че не могат да го постигнат или осъществят. Той чувствува, че идеалът требва да съществува, че ако той рухне, с него заедно рухва и целия живот. Вдъхновен за необикновени дела, той упорито продължава да работи, твърдо убеден, че усилията му един ден ще се увенчаят с успех, — че ако той лично не постигне тоя успех, ще го постигнат други, които ще тръгнат по неговия път, ще имат неговия устрем и ще живеят с неговите идеали.
Бих казал: Раковски въплъщава хероизмът на непобедимия дух.
Външните условия, бедствията, страданията нямат над него никаква власт: той е над тях и определя смисъла и задачите на живота си вън отъ тях.
Днес, когато се рушат идеалите, когато скептицизмът гнети душите и ломи волите, името на един истински херой не е празен звук. Думите на Карлейла днес звучат като откровение със своя пророчески смисъл: Поклонението на хероите при днешните обстоятелства е неизказано ценен факт, един от най-утешителните факти, които може да посочи днешното време. Той поддържа и укрепява вечната надежда на човечеството за туряне ред в работите на тоя свет.
А особено когато необикновеният човек, който поражда нашия възторг, на бездействието противопоставя своята енергия и ненадвита воля, и побеждава безверието с бодрата си вера.
