Пример за младите писатели

Spread the love

Цялата литературна кариера на Антон Страшимиров е преминала през страшни бури. Неговият буен темперамент и независимият му дух са го блъскали на всички страни и затова през целия си жизнен път той е влизал в конфликти, бих казал, понякога и в буйни разпри с всички обществени среди. Антон Страшимиров е водил борба на много фронтове, но винаги от убеждение и никога по сметка, никога от користни съображения. Колко писателски хитрувания е изобличавал той, колко политически мерзавци е поставял на мястото им!  През целия си живот Антон Страшимиров е имал много врагове, които понякога и съвсем несправедливо са бивали предизвиквани от самия него. Много врагове са му спечелил неговата буйност и непокорност на условностите, но затова пък литературното му дело винаги е печелило приятели. Ако проследи човек биографията на Антон Страшимиров, ще види колко активно участие е вземал той във всички наши идейни борби и стълкновения.

Още от съвсем младенческите си години той има смелостта да се бори срещу най-силни властници, вече закрепнал писател той застава начело на обществени движения. Колко симпатично е неговото участие в македонското освободително движение, което трябва да бъде за българските писатели такъв извор на вдъхновение, какъвто извор бяха нашите въстания за един Иван Вазов или Захари Стоянов. А борбите на Антон Страшимиров срещу всички насилнически режими в България, които не един път са проливали жестоко братска кръв? В това отношение Антон Страшимиров винаги е бил смел и самоотвержен. Пресни са за нас още спомените от ужаса, който мина над българската земя, когато хиляди български чеда гинеха от парабелите на неотговорни фактори.

Антон Страшимиров. Художник Б. Грудев

В тия страшни моменти само един Антон Страшимиров от писателите и Йосиф Хербст от журналистите имаха смелостта да протестират срещу насилията. Йосиф Хербст загина в служба на правдата, Антон Страшимиров за щастие остана, за да може един ден да се радва на свободата. Но на какви морални терзания бе подложен той! През тия дни загинаха неговият брат и един от неговите най-близки приятели – жизнерадостният и скъп на всички ни български поет Христо Ясенов. Какви страдания преживя тогава Страшимиров, колко нови бръчки се изписаха по набразденото му от житейските бури лице!

Антон Страшимиров никога не е бил сантиментален мечтател, той е кален от борбата, възпитан е в суровата борческа среда на най-самоотвержените македонски революционери, бил е близък с такива силни личности като Гоце Делчев, Яне Сандански, Кръстьо Асенов, Чернопеев, но все пак и до днес, когато стане пред него дума за Христо Ясенов, лицето му става тъжно и погледът гледа някъде далеч. Навярно в неговото въображение се явява онова младо и жизнерадостно етрополче, бъдещият отличен поет и честен човек Христо Ясенов, което най-напред нему занесе своите стихове… Сега не само официалните власти, но и целия български народ празнуват шестдесетгодишния юбилей на Антон Страшимиров.

Това е един тържествен момент, когато всички млади български писатели трябва да направят ревизия на досегашната си дейност и да я поставят в едно по-друго осветление. И ако те не са само едни обикновени занаятчии, а истински служители на своя народ, ще трябва да разберат добре, че да бъдеш писател значи да си готов всеки момент на жертва, трябва като Антон Страшимиров да имаш достаъчно сили и смелост да следваш своя път и да не се покоряваш на никой насилник. Гражданският подвиг и писателската мощ на Антон Страшимиров трябва да вълнуват съзнанието на всички млади български писатели, които имат злощастната съдба да творят в най-тежките за България моменти.

Д. Б. Митов, в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 129, 15 ноември 1931 г.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Retype the CAPTCHA code from the image
Change the CAPTCHA codeSpeak the CAPTCHA code
 

error: Свържете се с нас.