Превод на „Под игото“ на италиански език

Spread the love

Един по-значителен интерес към българската литература в Италия започва сравнително късно, едва след Първата световна война. Появилото се дотогава в италианският печат върху нашата култура носи случаен характер и е казано между другото. В една от ранните книги, която италианският публицист Вико Мантегаца посвещава на страната ни (излязла към 1889 г. под наслов „Два месеца в България“), няма нито ред за българската литература. Книгата представлява пътеписен очерк с доста подробни бележки върху политическото устройство на България. Името на Вазов дори не е поменато никъде.

Вниманието към нашата литература почна да нараства, откакто се засили интересът в Италия към славянските страни и в университетите (Рим, Неапол, Падуа) се учредиха катедри по славистика. Конкретно за нашата страна може да се каже, че българознанието в Италия започна да се създава към 1924 г., откакто проф. Енрико Дамиани посвети време и сили за едно по-задълбочено изучаване на езика и литературата ни. Други италиански слависти, като видния историк на руската класическа и съветска литература, преводач на „Обломов“ и на „Тихият Дон“, проф. Еторе Ло Гатло, като проф. Артуро Кроня, титуляр на катедрата по славистика в Падуанския университет, отделяха също внимание за българската литература – стара и нова. Но пръв Дамиани се посвети всецяло на българознанието и със своята дейност допринесе – чрез статии, очерци, студии и преводи – за по-широкото опознаване на българската литература в Италия.

Целта ни тук, след тези кратки встъпителни думи, не е да правим сводка на българските студии, дело на българисти италианци, както и да преценяваме извършеното от проф. Е. Дамиани като българовед, което правим на друго място. Задачата ни е да отбележим първия италиански превод на романа „Под игото“, излязъл през 1946 г. при римския издател де Карло. Любопитно е да се отбележи, че докато на други западноевропейски езици (английски, френски, немски, датски) „Под игото“ се явява твърде рано (на английски през 1894, на френски през 1899), на италиански Вазовият роман се появява много по-късно, факт, който сочи късното пробуждане на интерес към българската литература в Италия.

Италианското издание на „Под игото“ не е лишено от външна угледност, дори твърде живописна е корицата му, нарисувана от художника българин Асен Пейков (който живееше от дълги години в Рим) в един твърде модерен стил, явно в несъответствие с духа и реалистичния характер на романа. Заглавието на Вазовата творба в нейния италиански превод е дадено неточно – „Игото“ („II giogo“).Допуснати са неточности и в текста. Но нека приведем тук мнението на един италиански критик и славист Джузепе Л. Месина, който пише в списание „La Rassegna“ (брой 12, 1946): „Преводът на Вазовия роман беше готов, извършен от Олга Балабанова[1] преди около петнадесет години. Но по разни причини отпечатването му биваше винаги отлагано и дори забравено. Затова неочакваното появяване на книгата бе една изненада – и на първо време приятна изненада – за всички, за самата преводачка и за проф. Дамиани, под чиято редакция се извърши този превод. Издателят обаче не е съобщил намерението си да напечата романа и още по-малко не си е направил труда да изпрати коректурите на редактора. Затова – добавя Месина — приятната изненада на първо време се превръща скоро в разочарование: още с прелистването на първите страници от превода се вижда последицата от неизвършената ревизия на италианския текст: най-напред заглавието на романа „Под игото“ е променено произволно в „Игото“; името на преводачката е означено веднъж Олга, друг път Мария, името на писателя Иван е отпечатано върху корицата е йотирано И…“

„Скръбно наистина – казва по-нататък италианският автор, – че едно произведение от тоя род, което трябва да бъде истинско събитие, очаквано от години за италианската славистика, е опорочено по този начин – и то в един момент, когато в цяла България, както и в Италия, отекваше още ехото от тържественото възпоменателно чествуване на народния поет, по случай двадесет и пет годишнината от смъртта му.“

В четири пълни страници курсивен текст проф. Е. Дамиани представя Вазов на италианските читатели. Авторът обрисува творческия облик на големия български писател, очертавайки етапите на неговия път в литературата, на творческото му развитие от момента, в който неговият крупен талант хвърля първите си сияния на литературното поприще, до деня на кончината му. Преминавайки върху романа „Под игото“, проф. Дамиани дава кратки бележки около обстоятелствата, при които Вазов захваща да пише „Под игото“, прави бърз разбор на самия роман и пише в заключение: „Под игото“ е роман на миналия век. Днес България е друга. Шестдесет и повече години свободен и независим живот бяха достатъчни, за да я преобразят, да се забравят всички ония люде, които разрешаваха балканските проблеми в Ганковото кафене, които мислеха да унищожат Турция с черешови топчета като ония при Клисура… Онази именно България, добавя италианският автор, Вазов възкресява в своя роман посред една атмосфера на патриотичен идеализъм… “

Не е безинтересно да приведем тук и следнте редове от съобщението върху корицата на романа: „Между представителите на новата българска литература, възникнала и развила се в мрака на многовековно чуждо владичество, Иван Вазов изпъква и се налага като един от най-талантливите и най-значителни народни писатели. Неговото многостранно творчество е като брънка, що свързва и уякчава слабите художествени традиции на един млад още и нов в своя опит народ със старите традиции на другите културни народи. „Под игото“, роман богат и плътен откъм смисъл и съдържание, смятан за шедьовър на българския писател, се явява за пръв път в италиански превод – и трябва да бъдем признателни за това дело на неуморния пропагандатор на славянските литератури, какъвто е Енрико Дамиани, тъй като романът на Вазов е действително интересен не само като литературно произведение със здрава постройка и несъмнена сила на въздействие, но още и като жизнен документ, като вълнуващ документ за едно смутно и тъжно време, но пълно с озарения и обещания.“

Италианският превод на „Под игото“, следващ отблизо оригинала, е плавен в текстово отношение: собствените имена и думи, турцизмите и друга чуждици с каквито е пропъстрен романът (главно русизми), са обяснени под линия на текста, така че италианският читател не се затруднява при четенето.

Някои неточности на имена: Колин вместо Колю (стр. 260 на превода) в песента „Надяваш ли се, Калино“ (глава XV); „Новата молитва на Марка“; Заравелов вместо Каравелов (стр. 243); Страджов вместо Странджов (стр. 231); Ненчо вместо Нечо (Павлов, същата страница) не са от естество да дразнят читателя чужденец. Някои непредадени на места думи обаче намаляват донейде изразителността на Вазовия език и стил. Така в главата „Зелената кесия“, като се говори за „величествения стан на стареца“, който достигал до потона, се казва: „Дългата му бяла брада почетно падаше на гърдите му… “ В превода думата почетно, което значи „onorevolmente“, е изпусната, непреведена. Фразата е лишена по този начин от една отсянка на изразителност, към каквато поетът Вазов изявява подчертана склонност.

Видно е усилието на преводачката, както и на редактора да превъзмогнат всички трудности, съхранявайки особеностите и отликите на Вазовата художествена реч, отсенките на богатото словесно рухо на романа. Внимателният читател ще открие със задоволство, че много от най-живописните сцени в „Под игото“ са запазили релефност и свежест в италианския текст.

1950

Бележки:

[1] Олга Милетич-Балабанова

Николай Дончев

error: Свържете се с нас.