Похвално слово за… книгата

Книгата. Изграждаме я. Изгражда ни. Допираме се. Световете ни се закрепват и разхлабват взаимно. Споделяме този баланс. Във всеки изминал миг.

Книгата. Шарена. Щедра. Във властта ѝ сме. Всички. Възел от мисли дълбоко в нас.  Книгата ни преизгражда. Обогатява. Поучава. Сближава.

Книгата общува. Дава свобода. На мисълта. Книгата се създава. Книгата ни създава.

Четенето е напредване. От дума на дума идеята скача към мисъл, към слово, към стих. Напредване бавно. Словесни строежи. Събрани. Пресяти. Запомнени. Идеи свободни, мисли заоблени – формират наслада, уют и морал.

Човекът чете. И се заразява. Отразява. Или краде! Изящната словесност. Прекрасните мигове на заддумието, наддумието, междудумието, вдъндумието.

Човекът чете. И се окуражава. От остроумни, пъстроумни хрумвания. Човекът цитира собствени възгледи за света, които авторитетът е  формулирал. Така се окуражава, че не е сам в собственото си мислене.

Човекът чете, прозорци отваря, казват, светове..

Книгата. За нея трябва да мислим като за човек.

И щом има прочетени редове – това е надежда…

Малина Димитрова