Поглед към Йовковия делник по време на Първата световна война
На 21 ноември 2021 г. (9 ноември ст. ст.) се навършват 141 години от рождението на Йордан Йовков. Един български писател класик, за когото е писано много, но чиято литературна диря е толкова значима, че непрекъснато дава материал за нови изследвания и интерпретации.
За този кратък текст бяхме провокирани от писмо на Димчо Дебелянов, което внася малък щрих в живота на белетриста по време на Първата световна война.
След края на Балканската и Междусъюзническата война, в които участва като офицер от запаса, през есента на 1913 г. с помощта на своя съученик от Първа софийска държавна мъжка гимназия Григор Василев Йордан Йовков започва работа като коректор и администратор в сп. „Народ и армия“ в гр. София, издавано от Александър Паскалев. Именно в това списание през ноември 1913 г. писателят публикува първия си военен разказ „Утрото на паметния ден“ за действията на своя 41. пехотен полк по време на Балканската война. Това поставя началото на нов значим етап в творчеството му – неговата батална проза, за която по-късно получава първите си две литературни отличия: „Иван Вазов“ на Софийския университет и наградата на фонд „Напредък“ на БАН. Всъщност именно неговите военни репортажни текстове му дават и началния сериозен белетристичен материал за книги – два тома с военни разкази и една малка книжка от поредицата „Походна войнишка библиотека“, излезли през 1917 и 1918 г. Тогава Йордан Йовков наближава вече зрелите 40 години, а тепърва се радва на собствени литературни рожби.
Работата в сп. „Народ и армия“ ангажира мислите и усилията на писателя. Все пак това е възможност да се установи в столицата и да не прекъсва създадените контакти. Още през декември Йовков отпечатва там и следващите свои творби на военна тема: „Отвъд“, „Първата победа“, „Кайпа“, „Нощите пред Одрин“ и др.
През същата 1914 г. подпоручик Йордан Йовков е награден за своите военни заслуги с ордена „Св. Александър“, V степен с мечове, „за отличие през войните 1912/1913 година“. Следователно животът му в тези размирни години е свързан с участие и в трите войни от началото на ХХ век като български офицер и с пресъздаването на тези войни като начинаещ писател.
По това време белетристът се сближава с група творци, някои негови връстници, а други и по-млади, които стигат до решението за издаване на ново месечно литературно списание, озаглавено „Звено“. Негов редактор става Димитър Подвързачов, а кръстник – Константин Константинов. Идеята е да се изтъкне връзката между поколенията пишещи българи, да се обединят хора с различни интереси. Това кратко като живот списание, излизало между януари и май 1914 г. само в 5 книжки, две от които двойни, всъщност играе по-голяма роля в литературния ни живот, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Тук кръстопътно се пресичат пътищата на новата ни и по-модерна поезия и сравнително по-класически ориентираната ни проза. Съмишленици на „Звено“ са разнотипни по характер личности, някои от които още търсят своя самостоятелен път в литературата. Сред най-близките сътрудници на Димитър Подвързачов са Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Николай Лилиев, Георги Райчев. Той разчита също на Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Емануил Попдимитров, Иван Бояджиев, Христо Ясенов, Добри Немиров, Гео Милев, Иван Радославов и др.
В тази твърде пъстроцветна дружина, в която не споменаваме журналистите, художниците и други съидейници, своето място намира и Йордан Йовков. Той дори в битов план се оказва за известно време квартирант в дома на Димитър Подвързачов, макар и малко по-късно. Йовковото име се появява още в първата книжка на новото списание, където е поместена неговата импресия „Те победиха“ върху малката бронзова пластика на скулптора Иван Лазаров. С това обаче не се изчерпва сътрудничеството му. В „Звено“ са отпечатани също непубликуваният му никъде по-късно и затова неизвестен разказ „Тъга“, както и разказът „На старата граница“. Оказва се, че освен като сътрудник към сп. „Народ и армия“ Йордан Йовков прохожда в баталната проза и на страниците на емблематичното сп. „Звено“.
През лятото на 1915 г. писателят става библиотекар и редактор на двуседмичното списание „Вътрешен преглед“ към Министерството на вътрешните работи и народното здраве, което излиза на 15 и 30 число всеки месец. Той поема редактирането от книжка седма до книжка дванадесета включително. Не разполагахме с по-подробна информация какво се случва с белетриста в началото на 1915 г. Попаднахме обаче на едно кратко писмо на Димчо Дебелянов до Гео Милев от 3 февруари 1915 г.1, в което Дебелянов се оплаква, че едва ли ще може да се подготви нова книжка на сп. „Звено“, тъй като липсват материали: „Пак се заплете работата. Няма книга, Йорд(ан) Йовк(ов) отиде на обучение като запасен поручик. Николай няма нищо готово, аз също почти нямам и пр., и пр. Но пак – ще видим. Аз чакам по-голямо успокоение, за да ти напиша дълго писмо върху някои работи. Иска ми се да поспорим ей така, от любов към спора само. Пиши и ти повече“. От писмото на Дебелянов става ясно, че в „Звено“ действително разчитат на Йовковото дейно сътрудничество. Разбираме обаче, че писателят отново е отдаден на своя офицерски дълг – преминава специализирано обучение. Да припомним, че Йордан Йовков завършва през 1904 г. Школата за запасни подпоручици в Княжево, тоест притежава първоначалната подготовка за офицер от запаса.
Както е известно, сп. „Звено“ така и не продължава да излиза през 1915 г. Тревогите на Дебелянов, че нещата не се получават, явно са основателни. За нас е важно обаче да отбележим, че саможивият Йордан Йовков, прехвърлил вече Христовата възраст, се сближава творчески, макар и закратко, единствено с пишещите си събратя около т. нар. кръг „Звено“. Това е едно значещо изключение в литературния му път. Тази среда няма как да не му е повлияла и да не го е обогатила. Той е имал нужда от подобни приятелски и интелектуални контакти. Чувствал се е неудовлетворен в личен план, че не може да продължи да се образова. Така и не успява реално да следва право в Софийския университет, където се записва студент още преди войните – през 1904 г. Затова в София в разгара на войните Йовков се чувства все пак част от една общност от съмишленици.
В сп. „Вътрешен преглед“ работата на писателя приключва твърде скоро, тъй като със Заповед № 1 от 11 септември 1915 г., издадена в гр. Ксанти, е назначен като младши офицер в 3. рота на новосформираната 9. погранична дружина със седалище Даутлъ. Така за Йордан Йовков започва военната служба на границата край Места в началото на Първата световна война, за която ще създаде нова поредица военни репортажни текстове, обединени по-късно в цикъла „Край Места“.
- Дебелянов, Димчо. Лирика, проза, писма. Съст. Антон Оруш. София: Българска история, 2018, с. 126.
© Кремена Митева
